Решение № 87 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2020 г.

Решение № 87 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез процесуалния и представител гл. юрисконсулт Кънчева, срещу Решение № 170 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 70/2020 г. по описа на Административен съд Х. с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Д. У., от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Х. е уважил предявения от Д. У. против Агенция "Митници", гр. С., иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000 лева, в резултат на отменено Наказателно постановление № 349/2016 от 30.03.2017 г., издадено от Началник на Митница П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.01.2020 г. до окончателното й заплащане, както и е осъдил ответника на разноски в исковото производство в размер на 310 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на Началник на Митница П., с което на Узунов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 595 840 лева. За осъществената в производството пред Районен съд Х. и Административен съд Х. адвокатска защита е заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 3000 лева, в брой, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция "глоба". Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба", при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производствата, развили се пред Районен съд Х. и Административен съд Х. е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора искането на ответникът по касация за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение