Решение № 9844 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2016 г.

Решение № 9844 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 181 от Закона за туризма /ЗТ/. Образувано е по касационна жалба на В. К. Г., против решение № 4061 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 801/2016 г. на Административен съд С. град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 36/8.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребители/КЗП/. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендират се разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите в писмен отговор до съда оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 АПК, е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на В. К. Г. против заповед № 36/8.01.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребители, издадена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и туризма и на нейната администрация, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1- място за настаняване, находящо се в гр. С., ул. "И.. В." №..., апарт. № 12. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяване с целта на закона. Приел е, че апартаментът в обявата представлява туристически обект - апартамент за гости по смисъла на ЗТ. По делото не е спорно, че същият не е категоризиран. Така мотивиран е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗТ хотелиерството е туристическа дейност, а на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "б" към туристическите обекти се отнасят и местата за настаняване - апартаменти за гости. Съобразно чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. А по силата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136 ЗТ. В конкретния случай за обект - апартамент за гости, находящ се в гр. С. ул. "И.. В." №... не е налице нито удостоверение за категоризация, нито временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. При извършена проверка на обекта от страна на КЗП е установено, че в апартамента посредством интернет платформата Airbnb се предоставят туристически услуги - хотелиерство. Съставен е констативен протокол № К-0201838/16.10.2015 г., връчен на Г.. По делото е установено, че към момента на проверката в апартамента за гости е извършвана туристическа дейност, както и че собственикът на апартамента не притежава удостоверение за категория на апаратамента или временно удостоверение. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на наложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ съгласно която ПАМ по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Съгласно § 1, т. 29 ДР на ЗТ "апартаменти за гости" са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка. По делото е установено, че апартаментът се предоставя на туристи за нощувки. Без значение е обстоятелството, че процесният апартамент е един. Неоснователно е твърдението, че за да се приеме за туристически обект мястото за настаняване трябва да разполага най-малко с два апартамента за гости, предвид използваното множествено число в § 1, т. 29 ДР на ЗТ. Множественото число в случая е използвано от законодателя, за да бъде уточнено, че е без значение броят на апартаментите за гости. Когато те се намират в една сграда те ще бъдат считани за едно място за настаняване и ще се нуждаят само от едно удостоверение за категоризация. Такава е била идеята на законодателя. От горното следва, че и един апартамент за гости, разположен в жилищна сграда, в който се извършва туристическа дейност, следва да се приеме за място за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "б" ЗТ. На следващо място неоснователно е и възражението на касатора, че само търговец по смисъла на ТЗ може да извършва хотелиерство в местата за настаняване по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "б" ЗТ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗТ лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости, в апартаменти за гости или къщи за гости подава заявление за категоризиране до кмета като представя само четири документа - формуляр по образец, документ за собственост, изрично пълномощно, документ за платена такса. В случая не се изисква документ, който да удостоверява, че лицето е търговец по смисъла на ТЗ, за разлика от разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗТ, където такъв документ се изисква. Изложеното по-горе води до извод за законосъобразност на наложената от страна на председателя на КЗП принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект", предмет на първоинстанционното производство. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първоинстанционното производство жалбата е била подадена от В. К. Г. в лично качество и в качеството му на пълномощник на И. Д. Д.. Съдът е прекратил съдебното производство по отношение на Д., като е приел, че той не е адресат на акта. Собственикът на апартамента не е обжалвал това определение и същото е влязло в сила. От друга страна И. Д. е имал самостоятелно право да подаде касационна жалба срещу решението на АССГ, ако твърди, че същото го засяга по неблагоприятен начин, независимо от обстоятелството, че не е бил страна в съдебното производство. Предвид обаче направеното уточнение в молба от 30.08.2016 г. касационната жалба пред настоящата инстанция е подадена само от В. Г.. Т. е. И. Д. не се е възползвал от правото си да подаде касационна жалба. Предвид горното като е отхвърлил подадената жалба АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива. Предвид горното и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът В. К. Г. следва да бъде осъден да заплати на КЗП сумата от 100 (сто ) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,