Решение № 12599 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена Я. П., чрез процесуален представител, срещу Решение 2027/04.03.2025 г., постановено по адм. дело 948/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед 8121К-5510/15.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, над присъдената сумата от 600 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа становище, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не кореспондира със събраните доказателства, решаващият извод на съда, че претенцията е доказана само частично, както и че продължителността на времето от налагане на дисциплинарното наказание и отмяната му не е голяма. Ответникът по касационната жалба Министерство на вътрешните работи не представя писмен отговор, но в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в периода от 20.06.2023 г. до 19.10.2023 г., причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт Заповед 8121К-5510/15.06.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание мъмрене на ищцата. От доказателствата по делото е установено, че ищцата заема длъжността началник на сектор Лаборатория гр. Бургас в отдел Оперативна психология при Института по психология на МВР. Дисциплинарното производство е започнало по сигнал, последвал са проверки, сведения, даване на обяснения, както от ищцата, така и от други служители. С оспорената заповед е наложено най-лекото дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. Заповедта е отменена с Решение 946/19.10.2023 г., постановено по адм. дело 1186/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, като съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че не се установява дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Първоинстанционният съд, въз основа на показанията на свидетелите Д. и П., е приел за установено, че в резултат на издадената незаконна заповед ищцата е преживяла напрежение, тревожност, емоционални кризи и влошено психическо състояние, като измененията са били силни в началния период и са засегнали в известна степен и семейната среда. Не се доказват обаче твърденията за настъпили заболявания или трайни здравословни увреждания, нито се свързва в причинна връзка поведението на деца и близки с дисциплинарната заповед. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ наличие на незаконосъобразен акт, вреди и пряка причинно-следствена връзка. При определяне размера на обезщетението съдът е приложил чл. 52 ЗЗД и е определил сумата от 600 лв. като справедлива компенсация за действително установените по делото неимуществени вреди, отчитайки както характера на нарушението и неговата кратка продължителност, така и интензитета и степента на страданието. Искът е отхвърлен до пълния му размер като недоказан. Решението е валидно, допистимо и правилно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства, включително свидетелските показания, и правилно е приел, че претърпените от ищцата негативни емоционални състояния стрес, тревожност, напрежение представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Вярно е установено и че по-широк кръг твърдени вреди и последици не са доказани и не се намират в пряка причинна връзка с отменената заповед. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай се касае за заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител, издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на осъществяване на административна дейност по служебното правоотношение. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, поради което първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е безспорно налице. В настоящото производство страните не спорят относно наличието на законово регламентираните предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган, а спорът е относно размерът на определеното обезщетение. Размерът на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД то се определя от съда по справедливост, като се отчита характерът и тежестта на увреждането, личността на пострадалия, интензитетът и продължителността на страданията, общественото и социалното му положение, както и всички особености на конкретния случай. Първоинстанционният съд е приложил именно този критерий. Съобразил е, от една страна, обстоятелството, че със заповедта е наложено най-лекото дисциплинарно наказание мъмрене, за минималния по закон срок от един месец, и че периодът, за който се претендират вреди, е относително кратък от 20.06.2023 г. до 19.10.2023 г. От друга страна, съдът е отчел действителния интензитет на преживените страдания, както и факта, че макар състоянието на ищцата да е било тежко в определени моменти, не са ангажирани доказателства за трайни и необратими последици върху психичното или физическото здраве липсват медицински документи и експертни заключения, които да установяват заболявания или дълготрайни увреждания, причинени от дисциплинарната заповед. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че всички твърдения относно заболявания на ищцата, както и относно състоянието на членове на семейството (баща, съпруг, деца), не могат да бъдат напълно възприети като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, при липса на годни доказателства за пряка причинна връзка. В този смисъл е направен обоснован извод за частична доказаност на вредите и съответно за частична основателност на иска. Определеният размер от 600 лева не може да бъде възприет като занижен. Той отчита реално доказаните страдания, без да допуска обезщетението да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Същевременно сумата не е символична, а представлява реален, макар и умерен, паричен еквивалент на преживените неимуществени вреди в рамките на относително кратък период и при липса на трайни, тежки увреждания. Така постановеният размер съответства на принципа на справедливостта и на утвърдената съдебна практика по сходни случаи. По отношение на лихвата, Административният съд Бургас правилно е приложил разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД във връзка с т. 4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която при отговорност за вреди от незаконосъобразни административни актове обезщетението става изискуемо от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което актът е отменен. В конкретния случай това е датата 19.10.2023 г., откогато правилно е присъдена и законната лихва за забава. Решението е правилно и в частта, с която разноските са присъдени съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Не се установяват нарушения при прилагане на този законов текст. При така изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Не са налице твърдените в касационната жалба основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна или изменение в обжалваната част. Предвид изхода на спора разноски в касационното производство не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение