Решение № 148 от 28.2.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200039/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по молба от името на осъдения В. Д. Д. за възобновяване на ЧНД № 1423/20г. по описа на Плевенския районен съд, отмяна на постановеното на 05.07.2020г. определение № 394 и връщане на делото за ново разглеждане. Развити са доводи за възобновяване на делото поради неучастието на Д. в съдебното производството и отсъствието му от страната. Твърди се, че не е бил призован и не е знаел за делото, както и че не се е укривал, а е бил обективно възпрепятстван да се върне в България поради наложени ограничения от Апелативния съд в Монпелие, Франция. В съдебно заседание защитникът поддържа искането. Твърди, че по отношение на осъдения във Франция е изпълнявана мярка „домашен надзор“, както и че обстоятелството, че осъждането е задочно и подлежи на възобновяване, е отразено в решението на Апелативния съд в Монпелие. Представителят на Върховната прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е бил надлежно представляван. Самият осъден моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Производството, чието възобновяване се иска, е образувано в Районен съд – Плевен, по предложение на прокурор от районната прокуратура за налагане на най-тежкото от наказанията на В. Д., наложени с две отделни присъди от Плевенския районен съд по НОХД №№ 531/19г. и 1509/19г. за деяния, осъществени в реална съвкупност. С постановеното определение съдът е уважил предложението, като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е наложил на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, на основание чл.24 от НК го е увеличил с шест месеца, постановил е първоначален строг режим на изтърпяване, и е присъединил наложените глоби към общото най-тежко наказание. Определението е влязло в сила на 21.08.2020г. Наказанието е приведено в изпълнение на 26.04.2023г. Искането за възобновяване е подадено от адвокат Д. с приложено пълномощно на 13.10.2023г. Съдържанието на понятието „задочно осъден“ по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК се извежда от разпоредбата на чл.269, ал.3 от НПК, от практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на съвета. Според законовата регламентация, да се възползват от възобновяването, като компенсаторен процесуален способ, имат право две категории лица, които не са взели лично участие в съдебното производство. В първата категория са тези, които въпреки положените усилия от страна на съда, са останали с неустановено местонахождение и не е било възможно да бъдат призовани и да им се предостави информация относно процеса. Във втората категория са лица, които са били надлежно уведомени, но поради наличието на уважителни причини, не са се явили. Изложената принципна постановка, отнесена към конкретния казус, дава основание за извод, че искането на адв. Д. не следва да се разгледа по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Според наведените доводи осъденият В. Д. не попада в нито една от двете посочени по-горе категории, поради което не притежава качеството „задочно осъден“. По отношение на него решаващият съд не е приел, че е невъзможно да бъде призован, нито че не е ясно защо не се явява. Видно от протокола от единственото проведено съдебно заседание, за да даде ход на делото, Плевенският районен съд е решил, че осъденият е редовно призован чрез защитника си и се възползва от възможността да не участва лично в процеса, а чрез процесуален представител. Съобразено е изявлението на адв.Н., че осъденият е уведомен за делото, че е запознат с предложението на прокуратурата, и че е съгласувал позицията си с него. Очевидно, спорният въпрос е дали Д. действително е бил редовно призован за съдебното заседание на 05.08.2020г. Връчването на призовки, съобщения и книжа е строго регламентирана процесуална дейност. В случай, че съдът погрешно е преценил, че осъденият е редовно призован, с даване ход на делото е допуснал съществено процесуално нарушение, което обаче е различно основание за възобновяване, а именно такова по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С оглед различната подсъдност и на основание чл.424, ал.1 от НПК, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Великотърновския апелативен съд, който да прецени доколко изявленията на адвокат, упълномощен за защитник по друго дело, са релевантни към процедурата по призоваване на осъдения. С оглед изложеното, искането следва да бъде оставено без уважение от ВКС, а делото да бъде изпратено на компетентния Великотърновски апелативен съд, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение