Решение № 13627 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2015 г.

Решение № 13627 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП против решение № 1774/05.10.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2518/2014 г., в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 16251300324/17.02.2014 г., издаден от А. А. Д. - началник отдел "Ревизии и проверки - 2", възложила ревизията, и Д. Л. Р. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 754/04.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 42 995.40 лв. на "М. 2000" ООД по фактура № 0...93/14.09.2008 г., издадена от "К." ЕООД. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че представените доказателства установяват осъществяването на реална доставка по процесната фактура, както и последващата реализация на стоката. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - "М. 2000" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С. Загора, кв. "Индустриален", Птицекланица "Г." - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. П. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 16251300324/17.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 754/04.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 45 600.01 лв. по фактури, издадени от "Ф. - 5" ООД, "В." ЕООД и "К." ЕООД. Решението на първоинстанционния съд се оспорва от касатора само в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на ДДС в размер на 42 995.40 лв. по фактура № 0...93/14.09.2008 г., издадена от "К." ЕООД, с предмет на доставката 370.650 т слънчоглед реколта 2008 г. с включен транспорт, и в резултат на това е определено задължение за внасяне на ДДС за данъчния период м. септември 2008 г. в размер на 11 037.80 лв. и лихва в размер на 6 454.12 лв. Първонистанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от компетентни органи при съобразяване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. /В този смисъл е и приетото ТР по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС/ в изискуемата форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за това, че задълженията на ревизираното лице са определени незаконосъобразно с РА. Според съда, по отношение реалността на сделката следва да се вземе предвид установеното от вещото лице, че стоката е последващо реализирана чрез продажба, от което следва, че на жалбоподателя е било прехвърлено правото на разпореждане с нея като собственик, т. е. че е осъществена доставка на стока според определението на чл. 14, ал. 1 от директива 2006/112/ЕО на Съвета, неточно транспонирана в чл. 6, ал. 1 ЗДДС. При това положение констатациите на органите по приходите при извършените насрещни проверки на преките и предходните доставчици, както и на фирмата, предоставила транспортни услуги, не следва да обосновават неправомерност на упражненото от жалбоподателя право на приспадане. Съгласно решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/2013 г. тълкуването на директивата не допуска да се откаже правото на приспадане, когато въпреки че доставката е извършена, се установи, че тя не е извършена от доставчика, издал фактурата или от негов подизпълнител и по-специално, тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материали и активи, разходите не са оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са подписани от посочените в тях в доставчици, освен ако посочените обстоятелства сочат наличието на измама и въз основа на обективни данни, предоставени от органите по приходите, се установи, данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от тази измама. Според съда органите по приходите не са установили наличието на измама, извършена от самото ревизирано лице, или наличието на знание у него, респ. задължение за знание за осъществена от друго лице по веригата измама. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. На първо място основателен е доводът на касатора за неправилност на извода на съда, касаещ последващата реализация на получената по процесната фактура стока. Според заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ стоката по фактурата е заприходена чрез осчетоводяването й по дебита на сметка 304. Продажбата на стоката от "М. 2000" ООД на "Г. - 3" АД се установява от представените от жалбоподателя по делото документи: 1. фактура № 209/14.09.08 г. за 118.44 т; фактура № 210/15.09.08 г. за 127.12 т; фактура № 211/16.09.08 г. за 31.04 т; фактура № 212/18.09.08 г. за 67 т и фактура № 213/20.09.08 г. за 30.32 т /общо 373.92 т/ и 12 бр. товарителници за превоз на слънчоглед с превозвач "Т. Т." ООД. "Г. - 3" АД е извършило последваща реализация на стоката в полза на "Р. Б." ЕООД по три фактури - № 0...2345/19.09.08 г., № 0...2469/25.09.08 г. и № 0...2470/25.09.08 г. В съдебното заседание, в което е прието заключението, вещото лице е заявило, че не е изследвало въпроса дали ревизираното дружество е получило в същия период доставки на слънчоглед реколта 2008 г. и от други доставчици и с какво налично количество от стоката е разполагало, когато е извършило доставките в полза на "Г. - 3" АД. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество притежава регистрационно карта като земеделски производител, заверена в Областна дирекция "Земеделие и гори" - С. З. на 21.03.2008 г. Представена е от него анкетна карта за регистрация на земеделски производител за имоти в Н. З.; с. Б., обл. Я., общ. Тунджа; с. Б., общ. Н. З., обл. С., с. Р., обл. С. З., общ. Ч. В представените от жалбоподателя товарителници и описани в ССЕ е посочено като място на товарене с. Б. и Н. З. /за тези, в които е посочено товарене в Н. З. не се посочва конкретно "Фуражен завод"/. Натоварването на слънчоглед в с. Б. противоречи на дадените от жалбоподателя обяснения, според които стоката слънчоглед - 370.650, т. му е доставена от доставчика "К." ЕООД в обект "Фуражен завод" в гр. Н. Загора, който е собственост на "Г. - 3" АД, и именно тук той е прехвърлил собствеността върху тази стока на "Г. - 3" АД като е извършил за своя сметка транспорт от тази база до П. В., където "Г. - 3" АД я е продало на "Р. Б." ЕООД, а последното дружество е осъществило ВОД и износ на същата стока. Обстоятелството, че "М. 2000" ООД е регистриран земеделски производител и то за производство на селскостопанска продукция в Н. З. и с. Б., откъдето стоката е товарена и превозена до П. В., разколебава категоричността на извода на съда, че именно получената по процесната фактура стока е реализирана чрез продажба в полза на "Г. - 3" АД. Този извод се разколебава и от обстоятелството, че вещото лице не е изследвало с какви количества от същата стока е разполагало ревизираното дружество към момента на продажбите в полза на третото лице и по какъв начин са придобити тези стоки. Обстоятелството, че в част от товарителниците е посочено, че стоката е товарена в с. Б., противоречи на дадените от жалбоподателя обяснения, че същите доказват транспортиране именно на получения от "К." ЕООД слънчоглед, който бил доставен в базата на "Г. - 3" АД - Фуражен завод в гр. Н. Загора. Допълнителен аргумент в тази връзка е и фактът, че при извършена ревизия на "Р. Б." ЕООД във връзка със същите три фактури, издадени на това дружество от "Г. - 3" АД, които са коментирани в заключението на вещото лице, "Г. - 3" АД не е посочил като предходен доставчик "М. 2000" ООД, а "К." ЕООД "Е. Л. Ф." ЕООД, "А. ВН" ЕООД, "К." ЕООД, "Д. 93" ЕООД и "Р. агро стил" ЕООД. Според дадените от "Г. - 3" АД в ревизионното производство на "Р. Б." ЕООД обяснения, слънчогледът е транспортиран от неговите доставчици до П. В. от база в с. Г., община Провадия, собственост на "Г. - 1" ООД и база в с. К., община А., собствена на "А." ООД. /р. № 10419 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 10408/2011 г. на първо отд. на ВАС/. Относно доказването на пряката доставка по процесната фактура: Както беше посочено по-горе, според дадените обяснения от ревизираното дружество стоката слънчоглед - 370.650 т му е доставена от доставчика "К." ЕООД в обект "Фуражен завод" в гр. Н. Загора, който е собственост на "Г. - 3" АД с транспорт за сметка на доставчика, поради което стойността на транспортната услуга е включена в цената на стоката. Същият заявява, че не може да посочи с какъв транспорт от кой превозвач е превозена стоката, нито къде е натоварена. Представя заверено копие на декларация за произход и добра земеделска практика, издадена от М. Ц. И. в качеството му на ЕТ "М. - М. И.". Безспорно е установено в хода на ревизионното производство, че ЕТ "М. - М. И." не е издавал такава декларация и не е осъществявал доставки в полза на "К." ЕООД. От друга страна доставчикът не е открит в хода на ревизионното производство въпреки щателното издирване на всички, известни на органите по приходите лица, които го представляват - действащия към момента на насрещната проверка управител и представляващ, лицето, което е било управител и представляващ към момента на издаването на фактурата, и лицето за контакт, обявено пред данъчната администрация. Нито едно от изброените лица не е потвърдило извършването на доставката. Поради изложеното по-горе, не може да се приеме, че само приемо-предавателния протокол, в който не е посочено кое лице се е подписало за "предал стоката", и в който не е посочено мястото на предаването и приемането, не може да се приеме, че доставката е осъществена и стоката слънчоглед е предадена на ревизираното дружество. За да могат данъчно задължените лица да разчитат на законността на сключените от тях сделки без риск да загубят правото на приспадане на ДДС, те следва да взимат всички мерки, които са необходими, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама /решение на СЕС по обединени дела С-439/04 и C-440/04, т. 51/. В случая получателят по доставката е следвало да се снабди с оглед характера на стоката с товарителница или друг документ, доказващ надлежно предаването или получаването на стоката на мястото, където той твърди, за да може да докаже тези свои твърдения. Изложеното по-горе налага извод за незаконосъобразност на решението на Пловдивския административен съд в оспорената му част, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против посочената част от РА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено по размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първоинстанционното производство и съгласно чл. 9, ал. 2 вр. § 1 ДР на същата наредба за касационното производство. На ответника по касация за настоящото производство разноски не се дължат. За първоинстанционното производство следва да бъдат намалени съобразно отхвърлената част от жалбата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение