Решение № 9881 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 922/2014 г.

Решение № 9881 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 922/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 187, вр. чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Яна Цветанова Димитрова от гр. София против решенията на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 1 от протокол № 49, взети на заседание на 11.12.2013 г., от които с решенията по т. т. 1.1 - 1.7, на основание чл. 160 ЗСВ са повишени или преместени в длъжност "съдия" в Специализиран наказателен съд, съответно Иво Юриев Хинов, Петър Теодоров Стоицев, Виктор Бисеров Чаушев, Елена Живкова Попова, Биляна Томова Вранчева, Мариета Христова Райкова-Пешова и Виржиния Александрова Петрова, а с решението по т. 1.8 е прекратено гласуването, поради попълване на местата за тази длъжност. В жалбата, в допълнителна молба, в съдебно заседание от жалбоподателката и пълномощника й адв. Здравка Урумова се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорените решения на ВСС, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Основните оплаквания на жалбоподателката са свързани с начина на провеждане на събеседването с кандидатите, като се поддържа, че са нарушени утвърдените от Висшия съдебен съвет Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/ и по-конкретно изискванията по чл. 40, ал. 1. Твърди също, че конкурсната комисия е провеждала събеседването по различен начин с различните кандидати, което е довело до неравнопоставеност и до съмнения относно реалното приложение на критериите за формиране на оценка от събеседването. Жалбоподателката поддържа също, че решението на ВСС за формирането на общата оценка на кандидатите, прието с чл. 40, ал. 2 от Правилата, според което се извършва приравняване на резултатите от проведената последна атестация към оценка по шестобалната система, е в нарушение на решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд на Р България, тъй като ВСС е допълнил закона. При прилагане на възприетия от ВСС способ на приравняване на резултата от събеседването се стига до нереална обща оценка на кандидата, което противоречи на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ. На следващо място, жалбоподателката поддържа оплакване, че при определяне на общата й оценка ВСС е взел предвид резултатите от последното периодично атестиране, която е по стария ред и затова определената й по този ред комплексна оценка "добра" за 89 точки не може да се приравни на оценка "добра" по сега действащата методика за атестиране. По подробни съображения в посочения смисъл жалбоподателката моли оспорените от нея решения да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на ВСС с указания за провеждане на нов конкурс за същата длъжност или ново събеседване и класиране на кандидатите в конкурса. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, оспорва жалбата. В представеното писмено становище и в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Деница Захариева се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспорените решения на ВСС. Заинтересованата страна Елена Живкова Попова изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Иво Юриев Хинов, Петър Теодоров Стоицев, Виктор Бисеров Чаушев, Биляна Томова Вранчева, Мариета Христова Райкова-Пашова и Виржиния Александрова Петрова, не са изразили становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, според които не са допуснати твърдяните от жалбоподателката съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на оспорените актове на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗСВ в "Държавен вестник", бр. 31/29.03.2013 г., е публикувано обявление от ВСС, с което са обявени свободни длъжности за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт, от които 7 длъжности "съдия" в Специализиран наказателен съд. Жалбоподателката Яна Цветанова Димитрова и заинтересованите лица Иво Юриев Хинов, Петър Теодоров Стоицев, Виктор Бисеров Чаушев, Елена Живкова Попова, Биляна Томова Вранчева, Мариета Христова Райкова-Пашова и Виржиния Александрова Петрова са подали документи за участие в конкурса за длъжността "съдия" в Специализиран наказателен съд и съответно са допуснати до участие, заедно с още 23-ма кандидати /общо 31/, съгласно списък на допуснатите кандидати за заемане на тази длъжност, обявен от ВСС на 23.04.2013 г. От конкурсната комисия, определена поименно с решение на ВСС, е проведено събеседване с кандидатите /с тези от тях, които са се явили на събеседването/ на 7, 8 и 9 октомври 2013 г., за което са съставени пълни стенографски протоколи, приложени по преписката. От конкурсната комисия са съставени протоколи за резултатите от събеседването на всяка от посочените дати, в които са определени общите оценки на кандидатите, като оценките на страните по настоящото дело, са както следва: жалбоподателката Яна Цветанова Димитрова има обща оценка 5.30, формирана от индивидуални оценки - 5.88, 5.25, 5.75, 5.50 и 5.56 /средноаритметична оценка - 5,59/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "добра", цифрова оценка от последното периодично атестиране - 5.00; а заинтересованите лица - Иво Юриев Хинов - обща оценка - 6.00, формирана от пет индивидуални оценки - 6.00 и средноаритметична оценка 6.00, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00; Петър Теодоров Стоицев - обща оценка - 5,98, формирана от индивидуални оценки - 6.00, 6.00, 6.00, 5.75 и 6.00 /средноаритметична оценка - 5.95/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00; Виктор Бисеров Чаушев - обща оценка - 5.89, формирана от индивидуални оценки - 5.88, 5.81, 5.75, 5.44 и 6.00 /средноаритметична оценка - 5.78/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00; Елена Живкова Попова - обща оценка - 5.89, формирана от индивидуални оценки - 6.00, 5.88, 5.88, 5.19 и 5.94 /средноаритметична оценка - 5.78/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00; Биляна Томова Вранчева - обща оценка - 5.87, формирана от индивидуални оценки - 5.75, 5.94, 5.75, 5.44 и 5.75 /средноаритметична оценка - 5.73/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00; Мариета Христова Райкова-Пашова - обща оценка - 5.86, формирана от индивидуални оценки - 5.81, 5.63, 5.50, 5.81 и 5.81 /средноаритметична оценка - 5.71/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00 и Виржиния Александрова Петрова - обща оценка - 583, формирана от индивидуални оценки - 5.00, 5.50, 6.00, 5.75 и 6.00 /средноаритметична оценка - 5.65/, словесна оценка от последното периодично атестиране - "много добра" и цифрова оценка от същото - 6.00. Тези оценки съответстват на индивидуалните оценка на всеки от посочените кандидати, отразени в индивидуалните работни протоколи на членовете на конкурсната комисия, също представени като част от административната преписка. Въз основа на общите оценки е съставен протокол за класиране на кандидатите в конкурса за длъжността "съдия" в Специализиран наказателен съд, според който жалбоподателката Яна Димитрова е класирана на седемнадесето място, а заинтересованите лица, както следва: Иво Юриев Хинов - на първо, Петър Теодоров Стоицев - на второ, Виктор Бисеров Чаушев - на трето, Елена Живкова Попова - на четвърто, Биляна Томова Вранчева - на пето, Мариета Христова Райкова-Пашова - на шесто и Виржиния Александрова Петрова - на седмо. От Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС са изготвени становища относно притежаваните нравствени качества, като в становищата за всички заинтересовани лица са дадени заключения, че кандидатите притежават необходимите нравствени качества за заемане на длъжността, за която кандидатстват. Въз основа на мотивирано предложение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи от заседание на 02.12.2013 г. по протокол № 44, Висшият съдебен съвет на свое заседание от 11.12.2013 г., по протокол № 49, е взел оспорените решения по т. 1, като по т. т. 1.1. - 1.7 е преместил или повишил в длъжност "съдия" в Специализиран наказателен съд кандидатите, класирани на първите 7 места, както следва: по т. 1.1 е преместил Иво Юриев Хинов - съдия в Софийски градски съд, по т. 1.2 е преместил Петър Теодоров Стоицев - съдия в Софийски градски съд; по т. 1.3 е повишил Виктор Бисеров Чаушев - прокурор в Софийска районна прокуратура; по т. 1.4 е повишил Елена Живкова Попова - прокурор в Софийска районна прокуратура, по т. 1.5 е повишил Биляна Томова Вранчева - съдия в Районен съд гр. Пловдив, по т. 1.6 е повишил Мариета Христова Райкова-Пашова - съдия в Софийски районен съд и по т. 1.7 е повишил Виржиния Александрова Петрова - съдия в Софийски районен със, а с решението по т. 1.8 Висшият съдебен съвет е прекратил гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване и преместване в длъжност "съдия" в Специализиран наказателен съд, поради попълване на местата за тази длъжност, като сред поименно посочените кандидати, по отношение на които се прекратява гласуването, е и жалбоподателката Яна Цветанова Димитрова. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел IIа от глава девета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия чл. е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От анализа на събраните доказателства по делото се налага изводът, че всички оспорени решения на ВСС са взети от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидените процесуални правила и на материалния закон, както и на целта на закона. Оплакванията на жалбоподателката, свързани с начина на провеждане на събеседването и съответно - оценяването на кандидатите, са неоснователни. Както се посочи, в общата оценка на професионалните качества на кандидатите се включва оценката от събеседването и резултата от проведените периодични атестирания. От протоколите за резултатите от проведеното на трите определени дати /7, 8 и 9.10.2013 г./ събеседване с кандидатите за участие в конкурса за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в Специализиран наказателен съд, е виден начина на формиране на общите оценки, като в протоколите в отделни графи са посочени: 1. петте отделни оценки на всеки кандидат, съобразно индивидуалните протоколи на всеки от членовете на конкурсната комисия; 2. средноаритметичната оценка от събеседването, получена от индивидуалните оценки; 3. словесната оценка от периодичното атестиране; 4. цифровата оценка от последното периодично атестиране; 5. обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, формирана като средноаритметична величина от средноаритметичната оценка от събеседването и от цифровата оценка от последното периодично атестиране. В изготвеното от конкурсната комисия мотивирано становище са изложени обстоятелствата, които са отчетени при определяне на оценките от събеседването. Комисията е посочила, че е взела своите решения след провеждане на свободен разговор по практически въпроси, свързани с наказателното правораздаване; обсъдени са представените със заявлението актове на кандидатите; поставяни са практически въпроси от различни областни на материалното и процесуално право, включително свързани с техните актове, поставени са въпроси, касаещи техния професионален опит и делови качества, теоретични и практически познания в областта на наказателното право и процес; при формулиране на въпросите е целена проверка на способността на кандидатите за боравят с нормативните актове, да вземат решения и да ги аргументират, както и да се прецени тяхната обща правна култура. В становището е изложено също, че задаваните въпроси са целяли установяване на: общата професионална компетентност и квалификация в областта на наказателното право и процес, придобити на основата на практически опит; аналитичност, умение за концентриране върху конкретния поставен въпрос; бързина на реакцията при анализ на юридически въпроси; ясен юридически език; обща езикова култура; обща правна култура. От съдържанието на индивидуалните работни протоколи на членовете на конкурсната комисия е видно, че в тях са предвидени отделни графи за поставяне на отделни оценки на всеки от кандидатите и съответно са поставени такива оценки, по следните критерии: 1. практически познания в областта на материалното и процесуалното право; 2. способност за боравене с нормативни актове, за извличане от тях на необходимата информация, за вземане на решения и тяхното аргументиране; 3. ниво на обща правна култура; 4. професионален опит и делови качества. Средноаритметичната оценка от събеседването, която е поставил всеки чл. на конкурсната комисия на всеки от кандидатите, е формирана от оценките по всеки от посочените критерии. Във връзка с оплакванията на жалбоподателката относно начина на провеждане на събеседването и оценяването на кандидатите, в частност - нейното, следва да се отбележи, че в приложимите разпоредби на Закона за съдебната власт не са регламентирани други изисквания към събеседването, освен това по чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ - събеседването с кандидатите да е по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. Доколкото изискването на закона е за провеждане на събеседване, а не изпит, то следва да се приеме, че това означава провеждане на разговор в свободна форма /събеседване/, без предварително зададени теми и въпросници и поради това че в крайна сметка целта на събеседването е комисията да получи информация относно професионалните качества на съответния кандидат, то това събеседване несъмнено допуска задаването на въпроси от страна на членовете на комисията към кандидатите. Доколкото изискването на закона е за провеждането на събеседването по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, това означава, че към кандидатите не следва да бъдат задавани чисто теоретични въпроси, нито такива, които нямат практическа насоченост или реална приложимост. Освен това, въпреки че в посочената законова разпоредба не съществува изискване практическите въпроси да са свързани с прилагането на законите /несъмнено се има предвид прилагането и на други нормативни актове/ от определена област на правото, то подобно изискване безспорно се извежда като се вземе предвид каква е целта на провеждания конкурс, елемент от който е събеседването с кандидатите, а именно - на вакантните длъжности да бъдат назначени кандидатите, които имат най-добрите професионални качества в тази област на правото, с която е свързана работата на длъжността, за която се провежда конкурса. За конкретния случай това означава, че въпросите, които конкурсната комисия е следвало да задава на кандидатите, следва да са от областта на наказателното материално и процесуално право. Подобни указания за провеждането на събеседването са дадени в Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, приети с решение на ВСС по протокол № 9 от 07.03.2013 г. - чл. 39, ал. 1, 3 и 4, а критерии за оценяването са посочени в чл. 40, ал. 1, в съответствие с които в случая са съставени отделните графи за поставяне на оценки по отделните критерии /изброени по-горе/. Поради това, че тези Правила не представляват нормативен акт /предвид липсата на нормотворческа компетентност на ВСС, съгласно решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд на Р България/, то разписаните с тях правила следва да се тълкуват с оглед законовата регламентация, а евентуалното неспазване на Правилата не може да обуслови незаконосъобразност на оспорените решения на ВСС. От съдържанието на приложеното по делото заверено копие на протокола /стенограмата/ от проведеното събеседване на 7, 8 и 9.10.2013 г. е видно, че темите и свързаните с тях въпроси към кандидатите, включително към страните по настоящото дело, в една част са еднотипни /относно мотивацията за кандидатстване за длъжността и професионалния опит на кандидатите/, а в друга част се различават, като включват въпроси от материалното и процесуалното наказателно право, както и въпроси, свързани със съдебните актове, изготвени от съответния кандидат, които са предоставени на комисията за обсъждане. Твърдението на жалбоподателката за неравнопоставеност при задаването на въпросите, не може да бъде споделено, предвид данните в протоколите от събеседването. Нито в ЗСВ, нито в Правилата има определен количествен критерий за броя на задаваните въпроси, съответно за това - колко от зададените въпроси да бъдат от областта на материалното право, колко - от процесуалното право, колко - във връзка с представените актове на кандидатите, а освен това предвиждането на подобен критерий е както нецелесъобразно, така и ненужно. След като законодателят е предвидил, че конкурсът за преместване и повишаване се провежда чрез събеседване по практическото приложение на законите, то несъмнено е приел принципната допустимост на събеседването по различни теми /свързани със съответната област на правото в зависимост от това за каква длъжност се провежда конкурса/, както и задаването на различни по съдържание и предмет въпроси. Ако целта на законодателя е била всички кандидати да отговарят на едни и същи въпроси и/или да развият в писмен вид отговори по едни и същи теми или решаване на еднакви казуси, то би предвидил провеждането на конкурса да е чрез изпит /както е предвидил това в конкурсите за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната система/. Затова, задаването на различни въпроси на кандидатите не може да обоснове извод за поставяне в неравнопоставено положение на някои от тях /казаното не би се отнасяло за случай, при който се установи задаване на въпроси в нарушение на очертаните в чл. 192, ал. 1 ЗСВ изисквания за провеждане на събеседването, но такова в случая не е налице/. Наред с това, сложността на поставените на кандидатите въпроси, тяхната относимост, значимост и т. н. в практиката на съдия в Специализирания наказателен съд от една страна, а от друга - правилността на дадените отговори, показаните правни познания, както от теоретична, така и от практична гледна точка, умението на всеки кандидат да построява в логическа последователност дадените от него отговори по определена тема и т. н., са все въпроси, за чието разрешаване са необходими специални знания по наказателно материално и процесуално право, каквито настоящият съдебен състав не притежава в необходимия обем. Същественото при преценката за законосъобразното провеждане на събеседването е, че от съдържанието на въпросите се установява, че комисията не е излязла извън рамките, които са очертани в чл. 192, ал. 2, изречение първо ЗСВ - проведено е събеседване под формата на свободен разговор, от комисията са задавани въпроси, които са свързани с практическо прилагане на нормативни актове от областта на наказателното право. Прави впечатление, че значителна част от въпросите към кандидатите са свързани с тази част от наказателното право, която касае дейността на Специализирания наказателен съд. Задаването на въпросите, свързани с професионалния опит на кандидатите в областта на наказателното право, както и мотивацията им за кандидатстване за длъжността, не нарушава изискването на чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ, тъй като информацията, която комисията получава от отговорите на тези въпроси има значение за преценката относно притежаваните от кандидатите професионални качества, които несъмнено се формират не само от теоретичната подготовка на кандидата, но и от придобитите познания и умения в резултат на практическия опит на същия. Затова, твърдението на жалбоподателката, че не е ясно как е формирана оценката й по втори, трети и четвърти критерии, заложени в чл. 40, ал. 1 от Правилата, не може да бъде преценявано, доколкото отговора на подобен въпрос е обусловен именно от процеса на оценъчна дейност и специалните познания и опит на членовете на конкурсната комисия. От протоколите от събеседването не може да се направи обоснован извод за нарушение на законовите изисквания по чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ при провеждане на събеседването със страните по настоящото дело - жалбоподателката и заинтересованите лица. При провеждането на събеседването и оценяването на кандидатите от конкурсната комисия не може напълно да се игнорира субективния елемент, съпътстващ всеки оценъчен процес, но доколкото в закона има очертани рамки на събеседването, то преценката за спазване на законовите изисквания следва да бъде направена именно въз основа на преценката за спазването на тази законова рамка. Както се посочи по-горе, в случая не може да се направи обоснован извод за нарушение на законовите изисквания за провеждане на събеседването. Доколкото при оценяване от подобен вид винаги е възможно да се допусне субективна преценка, то това, по общо правило, се отнася в еднаква степен за всички оценявани лица, т. е. в случая субективният елемент е възможен, както за жалбоподателката, така и за заинтересованите лица. Останалите оплаквания на жалбоподателката - за това, че при формирането на общата оценка на кандидатите ВСС в нарушение на правомощията си е приел с чл. 40, ал. 2 от Правилата приравняване на резултатите от проведеното последно периодично атестиране към оценка по шестобалната система, както и че при определяне на общата й оценка ВСС е взел предвид резултата от последното периодично атестиране, което е по стария ред, нямат значение за класирането на кандидатите на първите седем места /колкото са обявените бройки за длъжността, за които се провежда конкурса/. Този извод се налага поради това, че всички кандидати, класирани на първите седем места имат комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра" и по този въпрос не съществува спор по делото, а релевантните факти се установяват и от документите, приложени към заявленията на всеки от тези кандидати. Всички кандидати, класирани на първите седем места, имат средноаритметични оценки от събеседването, които са по-високи от средноаритметичната оценка на жалбоподателката. Както се посочи по-горе, жалбоподателката Яна Цветанова Димитрова има средноаритметична оценка от проведеното събеседване - 5.59, а заинтересованите лица, които са класирани от първо до седмо място, имат следните средноаритметични оценки: Иво Юриев Хинов - 6.00, Петър Теодоров Стоицев - 5.95, Виктор Бисеров Чаушев - 5.78, Елена Живкова Попова - 5.78, Биляна Томова Вранчева - 5.73, Мариета Христова Райкова-Пашова - 5.71 и Виржиния Александрова Петрова - 5.65. Затова, каквато и оценка да има от периодичната атестация жалбоподателката, то нейната обща оценка винаги би била по-ниска от общите оценки на който и да е от кандидатите, класирани на първите седем места. В този смисъл, без значение е с каква цифрова оценка ще участва при формиране на общата оценка резултата от проведеното периодично атестиране. Всъщност жалбоподателката не изразява ясно становище по въпроса как според нея следва да се отчете /да се вземе предвид/ резултатът от периодичното атестиране при формиране на общата оценка на кандидатите. В тази връзка следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в чл. 192, ал. 1, изречение второ ЗСВ не е предвидено, че се взема предвид резултатът само от последното периодично атестиране на кандидата, а е предвидено, че се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания. Според чл. 197, ал. 2 ЗСВ периодичното атестиране представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на магистрата за период четири години. След отмяната на чл. 209а ЗСВ като противоконституционен с решение № 10/2011 г. на Конституционния съд, от Висшия съдебен съвет е приета Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с решение по протокол № 39/28.11.2011 г., с последващи изменения от 26.07.2013 г. и 12.03.2014 г. /Методиката/. Според тази Методика, както всъщност и според действащите преди това, последователно приемани на основание чл. 209а ЗСВ от Висшия съдебен съвет актове - Наредба № 1/5.11.2009 г. за показателите и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, както и Наредба № 3/30.05.2011 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител в сила от 10.06.2011 г. до отпадането й след постановяване на цитираното решение на Конституционния съд, атестирането се извършва като се поставят определени по брой точки и наред с това се поставя и комплексна словесна оценка /за положителната атестация тази оценка може да бъде "много добра", "добра", "задоволителна" в зависимост от получения брой точки/. Освен че словесните оценки се поставят за диапазон от точки /"от ... до...."/, то тези словесни оценки не съответстват на оценките по шестобалната система, която се прилага при оценяването в страната /поне в преобладаващата част от случаите/ и в частност - при оценяването, което извършва конкурсната комисия при събеседването. Поради тази причина, участието на резултата от атестирането при формиране на общата оценка на кандидатите в конкурсите за преместване и повишаване в съдебната система не е изяснено докрай в цитираната законова норма - чл. 192, ал. 1 ЗСВ, а с правилото по чл. 40, ал. 2 от Правилата Висшият съдебен съвет е направил опит да отстрани тази неяснота и да въведе еднакъв /поне на пръв поглед/ критерий. Еднаквостта на критерия не е доведена докрай, тъй като не отчита разликата в точките при периодичното класиране, а тази разлика може да е съществена. Например, при сега действащата Методика - чл. 83, ал. 4, комплексна словесна оценка "много добра" са определя за точки в диапазона от 86 до 100, а всяка атестация, при която са определени точки на атестирания в този диапазон, съгласно чл. 40, ал. 2 от Правилата, ще участва при определяне на общата оценка на кандидата в конкурса с цифрова оценка "6.00". Само с една точка по-малко от долната граница за комплексна оценка "много добра", или с 85 точки, атестираният магистрат ще получи комплексна словесна оценка при атестирането "добра" /чл. 83, ал. 3 от Методиката/ и съответно - цифрова оценка за целите на определянето на общата оценка при участие в конкурс - "5.00" /чл. 40, ал. 2 от Правилата/. Очевидно е, че такова оценяване на резултатите от периодичното атестиране не съответства на действителната цел на класирането на кандидатите, която е - в конкурсите за повишаване и преместване в длъжност да бъдат избрани най-добрите професионалисти. Доколкото резултатът от периодичното атестиране отразява работата на магистрата през един сравнително продължителен период от време и включва множество критерии и показатели, целесъобразно е резултатът от това атестиране да участва в определянето на общата оценка при класирането по един по-съответстващ начин, за което вместо правилото по чл. 40, ал. 2 от Правилата може да бъде приета например формула за изчисляване на коефициент или друг адекватен метод. Изложените съображения, както вече се посочи, нямат решаващо значение за резултата от конкретния правен спор, тъй като жалбоподателката има средноаритметична оценка от събеседването по-ниска от оценките на който и да е от кандидатите, класирани от първо до седмо място и затова, дори да имаше оценка "много добър" от атестацията, която е взета предвид при определяне на общата й оценка, съответно приравнена според чл. 40, ал. 2 от Правилата на цифрова оценка "6.00", това не би променило крайното класиране. Гласуването от ВСС, в резултат на което са взети решенията по т. т. 1.1. - 1.7. е проведено при спазване на изискването по чл. 193, ал. 3 ЗСВ - по поредността на класирането на кандидатите и поради попълване на местата, за които е обявен конкурса, гласуването е прекратено с решението по т. 1.8. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че оспорените решения на ВСС са законосъобразни, а подадена жалба против тях е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 197, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,