Решение № 1101 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2014 г.

Решение № 1101 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Йордан Атанасов Ангелов, в качеството си на ЕТ "Йордан Ангелов - ВЙ", със седалище в гр. Белово срещу Решение № 1934/3.09.2014 г. постановено по адм. дело № 69/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 131302782/19.09.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1273/10.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта относно допълнително определения ДДС в размер на 169 793,73 лева, ведно с лихви в размер на 50 295,37 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до погрешни правни изводи относно установените факти, както и до такива, несъответстващи на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения РА. Ответникът по жалбата - Директора на ТД на НАП - Пловдив не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС - Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Йордан Ангелов - ВЙ", задължения за ДДС в размер на 169 793,73 лева, ведно с лихви в размер на 50 295,37 лева. Ревизията е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи. За да обосноват наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че през ревизирания период ревизираното лице ЕТ "Йордан Ангелов - ВЙ" не е отразило в счетоводните си регистри част от фактурите, получени от доставчика "Папикс" ЕООД - гр. Пещера, с които е закупувал месо и местни продукти. Този извод е направен въз основа на факта, че ревизираното лице само е представило оригиналните екземпляри на всички издадени му от "Папикс" ЕООД фактури, ведно с придружаващите ги фискални бонове и информация за надценката при продажбите на месото и месните продукти по години, както следва: за 2008 г. - 4,7%, за 2009 г. - 5%, за 2010 г. - 5,2%, за 2011 г. - 5,5%. А от друга страна, при извършена насрещна проверка на доставчика "Папикс" ЕООД, се установило, че ревизираното дружество е клиент на "Папикс" ЕООД от месец август 2008 г., върху всички фактури за доставка на месо е положен подпис на лицето приело/получило стоката от страна на ревизираното лице, всички фактури са платени в момента на закупуване на стоката в брой, отчетени с ЕКАФП и включени от доставчика "Папикс" ЕООД в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, както и осчетоводени приходи от продажби, а според обясненията на доставчика транспорта по доставките бил за сметка на ревизираното лице. В резултат на тези факти, приходните органи са направили извод за реалност на доставките по посочените фактури с получател ревизираното лице, като са приели, че тези стоки са реализирани на вътрешния пазар, съответно при тяхната реализация не са отчетени приходи от продажби. При наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, ревизиращия екип е определил данъчната основа за облагане, като е отчетена декларираната от самото ревизирано лице надценка за всяка една от доставките по посочените фактури, и върху така определената данъчна основа е начислен ДДС в общ размер на 169 793,73 лева, както и са определени лихви за просрочие. За да потвърди издадения РА, АС - Пловдив е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията било установено, че през периода от 5.11.2008 г. до 9.08.2011 г. включително, на ЕТ "Йордан Ангелов - ВЙ" са били издавани фактури от "Папикс" ЕООД с предмет на доставките месо и месни продукти, които не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизирания данъчен субект, съответно не е отчетена и последвалата им реализация. Споделил е извода на приходните органи, че процесните фактури обективират действително извършени доставки на стоки през процесния период, тъй като са включени в счетоводните регистри на коментирания доставчик, в дневниците му за продажби и в подадените справки-декларации за съответния данъчен период, а отделно от това самите фактури, ведно с издадените към тях фискални бонове, удостоверяващи извършеното плащане в брой, са представени в хода на ревизията лично от ревизираното лице, поради което обосновано органите по приходите са приели, че фактурираните с тях стоки са получени от страна на едноличния търговец, без последния да ги е отразил счетоводно и без да е отчел последвалата им реализация. Приел е, че правилно в РА е определена данъчната основа за облагане, като е отчетена декларираната от самото ревизирано лице надценка за всяка една от доставките по процесните фактури, и върху така определената данъчна основа е начислен ДДС в общ размер на 169 793,73 лева, както и са определени лихви за просрочие. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС - Пловдив не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила в процеса на доказване. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. Аксиоматично е разбирането за доказателствената тежест като обвързаност на съда да приеме за неосъществени фактите, за които, черпещата благоприятни последици от осъществяването им страна, не е провела главно пълно доказване. При провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 до 124 от ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмненото осъществяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съответствието на определената данъчна основа с източниците на данните по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разколебаването на убедителността на установяванията за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК е допустимо със средствата на насрещното непълно доказване. При въвеждането, обаче, на насрещно твърдение, по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е за данъчния субект. При успешно проведено от приходната администрация доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за нея е привилегията на презумпцията за достоверност на констатациите по РА, предвидена с чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Основателно съдът е ценил като доказателствен източник издадените от доставчиците на жалбоподателя фактури. В случая фактурите не само са намерили счетоводно отразяване при доставчика, но и са представени в оригинал от самото ревизирано лице в хода на ревизията. Същите съдържат подпис на получателя по доставката и не са оспорени от ревизираното лице, поради което съпоставени с останалите безспорни обстоятелства сочат на обоснован извод, че доставките по процесните фактури са реални. Страните не спорят относно достигането от касатора на регистрационния праг по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в м. 11.2008 г. и неизпълнението в срока по същата разпоредба на задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон. С това бездействие правилото на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС обвързва възникването на задължение за начисляване на ДДС върху извършените облагаеми доставки в периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията. Основателно в облагаемия оборот за този период, представляващ данъчна основа, са включени както отчетените чрез регистрирания от търговеца ЕКАФП облагаеми доставки, така и неотчетените. Частта от облагаемия оборот, формирана от неотчетените доставки, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определянето на данъчната основа по този ред не съществува изискване за използване на всички обстоятелства по разпоредбата. По тази причина отсъствието на позоваване на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК не засяга правилността на определянето на данъчната основа. Неотразяването на извършените от касатора доставки в счетоводството му е установено убедително. Това сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като е източник на данни за укрити доходи. Като е достигнал до същите правни изводи, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не се дължат и на ответника по касационната жалба, тъй като няма доказателства за реално извършени такива в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,