Решение № 8308 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2014 г.

Решение № 8308 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Адидас България" ЕАД със седалище в гр. София против решение № 4926/16.07.2014 г., постановено по адм. д. № 4927/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 246/03.04.2014 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите за забрана за прилагане на нелоялна търговска практика. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност относимите факти и доказателства по спора и е достигнал до неправилен извод, че дружеството, през промоционалния търговски период, не е имало икономическо поведение, определено като заблуждаваща търговска практика. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд подробно е описал релевантната фактическа обстановка. Не е спорно по делото, че в търговски обект на касатора в гр. Бургас е обявена продажба на търговски артикул "якета" с намаление, като посоченият промоционален период е 6.02.2014 г. - 15.02.2014 г. Търговецът е отправил послание "още -15% на якета". Върху стоките, изложени за продажба, с червени етикети е изписана и зачертана цена от 593 лв. и под нея с червен етикет е поставена друга цена от 202 лв. Към самата стока е закрепен още един червен етикет, на който е поставен надпис "още -15%". Потребител на такава стока е установил, че на касата не се прави отстъпка от "още 15%" върху отбелязаната цена от 202 лв. След извършена проверка административният орган е приел, че дружеството е допуснало нелоялна заблуждаваща търговска практика, тъй като потребителят остава с впечатлението, че от последната изписана цена - 202 лв., ще бъде направено намаление с още 15%, което не е реално при заплащането на продукта на каса. Със заповед № 246/3.04.2014 г., на основание чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, председателят на Комисията за защита на потребителите е забранил на "Адидас България" ЕАД да прилага заблуждаваща практика, определена като "предоставяне на невярна и подвеждаща информация на витрина на търговски обект и на етикетите в магазина по отношение допълнителното намаление на цените на предлаганите стоки". Първонистанционният съд е потвърдил правната квалификация на органа, като е приел, че въпреки изтеклия срок на промоцията, заповедта не е издадена без предмет, в какъвто смисъл е възразил жалбоподателя. Предмет на производството по чл. 68б и сл. ЗЗП е както преустановяване, така и предотвратяване на последващо прилагане на нелоялни търговски практики. Поради това неоснователно е възражението на дружеството, поддържано и пред касационната инстанция, че оспореният административен акт е лишен от предмет. По същество съдът правилно е заключил, че използването на израза "още -15% на якета" означава, че намалението е второ или следващо такова, но не и първо. Изписването на две цени на стоката, от които едната редовна - без намаление и само една с намаление, мотивира извод, че втората цена е тази, върху която има отстъпка още -15%. В случай, че жалбоподателят е целял посочване цена на стоката след намаление с -15%, както твърди, то е следвало да посочи цената на стоката в абсолютен размер след това намаление и в този смисъл би следвало да има три, а не две цени на етикет върху артикулите. Представянето на стоките и така обявената промоция съдът е квалифицирал като подвеждащо, което може да повлияе върху решението на потребителя. Решението е правилно. В касационната си жалба дружеството излага повторно възраженията, поддържани пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма. Обстоятелството, че изрично в заповедта не е посочено пред кой орган може да бъде обжалвана, не е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като дружеството надлежно е упражнило правото си на жалба и процесуалните му права не са накърнени по никакъв начин. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган и води като последица до приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, но не може да бъде самостоятелно основание за неговата отмяна. Неоснователно е касационното възражение за липса на предмет в оспорената заповед, тъй като актът е издаден след приключване на промоционалния период, обявен в търговския обект. По силата на чл. 68б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта по чл. 68в вр. чл. 68д ЗЗП има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни отношения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. В този смисъл, макар конкретната промоция да е приключила, не е налице пречка във всеки един момент срокът на промоцията да бъде удължен или да бъде обявена нова такава. Т.е. мярката влияе върху цялостното поведение на търговеца и в бъдеще, тя не е санкция за конкретно установеното нелоялно търговско поведение. Подобно ограничаване на административния контрол по отношение на краткотрайни времеви промоции не съответства и на целта на закона. Касаторът твърди, че с поведението си не е допуснал заблуждаваща търговска практика. Нелоялна практика е тази, която може да промени икономическото поведение на средния потребител, като намали способността му да вземе информирано решение, което той не би взел, ако не беше налице тази практика. Така обявеното намаление от "още -15%" било отразено в крайната цена, посочена на етикета. Според дружеството, редовната цена - преди промоцията, е зачертана, а новата, включваща и допълнителното намаление, е ясно означена като крайна цена. Освен това, според касатора, при съмнение потребителят е можел да попита на касата, за да получи точна или достоверна информация. Поради което твърди, че не е съществувала неяснота или заблуда за потребителите, можеща да повлияе върху пазарното им поведение. Като е приел обратното, съдът бил нарушил материалния закон. По силата на чл. 5 § 2 б. "б " от Директива 2005/29 ЕО търговската практика е нелоялна, когато съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. Съгласно чл. 6 § 1 б. "г" от Директивата заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация или - ако по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна. В този контекст, дори да се приеме, че посочената на вторият етикет цена от 202 лв. да е фактически точна с оглед реално осъществената ценова редукция на стоката с повторно намаление, то фактът, че до нея е сложено означение "още -15%" и при положение, че са налице само две цени - води до заблуждение на потребителя. Съгласно Българския тълковен речник думата "още" означава "повече; допълнително, в добавка към наличното". В този смисъл, налични върху съответните артикули в магазина на търговеца са две цени - старата цена и новата цена от 202 лв. Внушението за допълнително намаление, което създава думата "още", предполага намаление цената с 15% от втората по размер сума. Разбира се, по пътя на математическата логика, разликата между 593 лв. и 202 лв. не се равнява на "-15%" и това предполага, че вече веднъж стоката е била намалена. Подобно разсъждение обаче не може да се очаква от средният потребител, тъй като той не разполага с времето, нито с математическата нагласа да изчислява процентното съотношение между 202 лв. и 593 лв., в контекста на повторност на търговската отстъпка. Нито би могъл да знае това кое поред намаление е. Терминът "още" предполага последващо намаление, независимо от това колко намаления вече са били направени за съответния артикул. Потребителското мнение се влияе от конкретно и точно означени цени и отбелязани намаления. В интерес на потребителя е да приеме, че тези "още -15%" следва да бъдат приспаднати от последната посочена цена. Поради което и подобно възприятие може да окаже въздействие върху пазарното му поведение. Ето защо, забраната за заблуждаващи практики не позволява използване на указания, създаващи погрешна представа за икономическа изгода у потребителите. Изискването за ясно и точно посочване на условията, при които се извършва намалението по чл. 63, т. 2 ЗЗП, не позволява ценово означение за допълнително намаление, без да се съдържа ясна информация за начина на формиране на редукцията, тъй като по този начин потребителят се въвежда в заблуждение относно действителната продажна цена. Като е съобразил по същество релевантните за спора обстоятелства и законосъобразната им правна квалификация, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника, в тежест на касатора следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд