Решение № 789 от 25.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Агенцията по вписванията (АВ, Агенцията), чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт Н. Иванова, против Решение 167 от 04.05.2022 г., постановено по адм. дело 523/2021 г. на Административен съд (АС) - Добрич, в частта, с която АВ е осъдена да заплати на Т. Димитрова обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и преживявания, вследствие на писмо с изх. 94-00-657/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на АВ, с което е извършено нарушение на правото й на изтриване по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) и незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в публикувания дружествения договор по партидата на "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените разноски. Искът в останалата част до пълния предявен размер от 2000 лева е отхвърлен, в която част решението е влязло в сила и е извън предмета на настоящото касационно производство. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Иванов. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като с протоколно определение, съдът е прекратил основното производство по чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съответно искът по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е недопустим - отменително основание по чл. 208, т. 2 от АПК. Развити са и доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че е налице неправомерно поведение от страна на АВ при обработване на личните данни на ищцата, тъй като администратор на личните й данни е цитираното търговско дружество, съответно Агенцията е получател на данни, предоставяни от заявителя в регистърно производство по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛСЦ). В случая е предоставен дружествен договор без заличени лични данни, които АВ няма правна възможност да откаже да впише. Единствената възможност да бъдат заличени данните е да бъде представен дружествен договор със заличени данни, поради което неправилно съдът е приел, че в производство по чл. 17 от ОРЗД, АВ следва да заличава данни, без да спазва изискванията на регистърното производство. Оспорват се и изводите на съда, че е доказано наличието на претърпени вреди и пряка и непосредствена връзка между обработването на личните данни и твърдените вреди. Иска се да бъде обезсилено решението в оспорената част като недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и да бъдат присъдени направените от АВ разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 480 лева. Ответницата по касация - Т. Димитрова, в писмен отговор и молба от 23.11.2022 г., чрез пълномощника си адв. Т. Цонев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Добрич е образувано по жалба, допълнително уточнена като насочена срещу писмо с изх. 94-00-657/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на АВ, в което е обективиран отказ по заявление с вх. рег. 94-00-657/23.10.2019 г. за заличаване на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания дружествен договор на "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД в Търговския регистър. Жалбата е съединена и с иск по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 срещу АВ за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх и несигурност от свободно разпространяваните лични данни на ищцата, безсилие и отчаяние от неуспешните опити да накара АВ за изпълни законовите си задължения и демонстрираното от нея незачитане на изискванията на ОРЗД и неприкосновеността на личния живот, притеснение от обстоятелството, че АВ извършва продажби на лични данни на трети частни субекти - "Апис" АД, "Сиела норма" АД и "Лакорда" АД, които предоставят достъп до данните на всяко лице, което е заплатило да ползва услугите им. Всичко посочено се твърди, че е вследствие на издаденото писмо, с което е нарушено правото й на изтриване на личните данни съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е допуснато незаконосъобразно обработване на личните й данни, съдържащи се в електронния формат в дружествения договор, чрез обявяването им на неограничен кръг от хора в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на писмо с изх. 94-00-657/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията до окончателното й изплащане. С влязло в сила протоколно определение от 14.02.2022 г. производството по делото е прекратено в частта по жалбата по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, поради извършено служебно заличаване на личните данни на жалбоподателката в хода на съдебното производство, както и поради отпадане на правния й интерес от оспорване, на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК. Производството е продължило само в частта по иска по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че ищцата на 23.10.2019 г. е подала до АВ заявление с вх. 94-00-657 за изтриване на личните й данни, като съдружник в "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД, публикувани в регистъра, в дружествен договор на дружеството, съдържащ всички лични данни на съдружниците в него като: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, дата на валидност на личната карта и постоянен адрес, като в заявлението е посочила, че ако се приеме, че е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то да се счита, че оттегля съгласието си данните й да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството. На 31.10.2019 г. с писмо изх. 94-00-657, АВ е уведомила заявителката за реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър, като е посочила, че към заявление с вх. peг. 20190103134607 от 03.04.2019 г. за вписване на промени по партидата на дружеството не е приложен препис от дружествения договор със заличени лични данни, съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (НВСДТРРЮЛНЦ), поради което обявяването на представения дружествен договор е извършено на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. В писмото е указано, че е налице възможност да бъде заявено последващо обявяване на препис от дружествения договор със заличени лични данни чрез подаване на заявление по образец от регистърно задълженото лице - управителя на дружеството, като за разглеждането на това заявление следва да бъде заплатена държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Цитираното писмо е оспорено, като с решение 7/15.01.2021 г., постановено по адм. дело 736/2019 г., АС - Добрич го е отменил и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението. С решение 8239/07.07.2021 г., постановено по адм. дело 3068/2021 г., Върховният административен съд е оставил в сила цитираното решение в частта, в която е отменен отказът за заличаване на лични данни, и го е отменил в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, като е постановил решение по същество, с което е изпратил преписката на администратора на лични данни - Агенция по вписванията за ново произнасяне, в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 съобразно указанията на съда. Преписката е постъпила в Агенция по вписванията на 20.09.2021 г., като на 14.10.2021 г. същата е отговорила с оспореното писмо - изх. 94-00-657, адресирано до "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД и до жалбоподателката Т. Димитрова, с което същата е уведомена, че след повторно разглеждане на заявлението й е установено, че не са предприети действия по заявяване за обявяване на дружествен договор, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, което е условие за да бъде уважено правото й на изтриване по чл. 17 от ОРЗД. Указано е на дружеството, че в качеството му на администратор на лични данни следва да представи заверен препис на дружествения договор със заличени лични на Димитрова. Безспорно е установено, че след образуване на съдебното производство, на 29.11.2021 г., е извършена служебна промяна от АВ в раздел Актуален учредителен акт по партидата на цитираното дружество, като на основание влязлото в сила решение 8239/07.07.2021 г. по адм. дело 3069/2021 г. по описа на ВАС е обявен дружествен договор на дружеството със заличени лични данни на жалбоподателката, освен задължителните за обявяване по закон. Същото отбелязване е направено и по партидата на дружеството в информационната система на "Апис регистър". От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. Василева, които е възприел като обективни, последователни, непосредствени и непротиворечиви, съдът е установил, че ищцата е споделяла притесненията си, че личните й данни в ТР са общодостъпни, страхувала се е, че всякакви хора могат да ги видят и да злоупотребят с тях, имала е паник атаки, след спечелване на делата срещу АВ, се е зарадвала, че данните й ще бъдат заличени, но това не е станало, което много я разгневило и ядосало, съответно се е чувствала безсилна да се справи с държавната институция. Споделяла, че в нейната практика като адвокат не й се е случвало решение на съда да не бъде изпълнено. При тези данни от фактическа страна, съдът е изградил правните си изводи, като е приел, че предявеният иск е частично основателен. Първоинстанционният съд е приел, че са налице трите изискуеми в кумулация предпоставки по чл. 82 от ОРЗД, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД - нарушение на регламента, извършено от администратор или обработващ лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 и § 8 от Регламента, претърпяна от субекта на данни материална или нематериална вреда и причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на регламента. С писмо с изх. 94-00-657/ 14.10.2021 г. на изпълнителния директор на АВ са нарушени правата й по ОРЗД, тъй като писмото обективира отказ за изтриване на личните й данни в нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента, регламентиращ правото на изтриване (правото да бъдеш забравен). АВ в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента е сезирана с искане да бъдат заличени личните данни на ищцата, публично оповестени в качеството й на съдружник в търговското дружество, като е отказала да уважи искането, в противоречие с влязлото в сила решение на Административен съд - Добрич, с което е прието, че обявяването на дружествения договор с личните данни на съдружниците, за които не е предвидено да бъдат обявени, и последващият отказ на ответника да заличи личните данни на ищцата в резултат на упражненото от нея право на изтриване са незаконосъобразни като противоречащи на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищцата е следвало да бъде индивидуализирана само с име, като приложената от администратора презумпция за съгласие по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на останалата публикувана информация за нея не съответства на разпоредбите на чл. 4, § 11, чл. 6, § 1, т. а и чл. 7, т. 1 и т. 2 от Регламента. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България по силата на чл. 297 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. С него със сила на пресъдено нещо е призната незаконосъобразността на отказа да се уважи искането за заличаване в резултат на извършено от ответника нарушение на чл. 17, § 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като вместо да се произнесе по заявлението на ищцата съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение, ответникът е издал процесното писмо от 14.10.2021 г., с което отново е препратил ищцата да реализира искането си по чл. 17, § 1 от Регламента чрез управителните органи на търговското дружество, отказвайки за пореден път да заличи личните й данни. С този акт администраторът не само не е изпълнил съдебното решение в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, но е продължил неправомерното обработване на личните данни в нарушение на чл. 17 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. Извършеното служебно заличаване на личните данни на ищцата в хода на съдебното производство не променя извода, че е налице допуснато нарушение на ОРЗД. Съдът е приел, за доказана от гласните доказателства и втората предпоставка - причинена неимуществена вреда на ищцата, изразяваща се в страх и безпокойство от евентуална злоупотреба с личните й данни, разгневяване след отказа на АВ да изпълни съдебното решение, безсилие в резултат от неуспешните опити да защити правата си, използвайки всички възможни законови средства за това. Съдът е посочил, че чувството на безсилие и разочарование у ищцата се засилвало от факта, че е действащ адвокат в областта на защитата на личните данни, както и че неблагоприятен ефект върху нейната лична сфера е оказало и обстоятелството, че АВ предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до базата данни от ТР на трети лица - фирми, поддържащи информационни системи, чиито услуги са породили по-големи притеснения и тревожност у ищцата за личната й неприкосновеност, с оглед естеството на осъществяваната от същите дейност, създаваща предпоставки за по-широка публичност и достъпност на информацията, свързана с нейните лични данни. Посочените негативни емоции и преживявания от нарушената сигурност на защитимото благо обосновава извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. На последно място, съдът е приел, че неблагоприятните изменения в емоционалното и психическото състояние на ищцата са в резултат от неправомерното обработване на личните й данни от страна на АВ, която не е предприела незабавни мерки да изтрие данните и е продължила обработването им в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Регламента и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с оглед на което е налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД причинна връзка между причиненото увреждане и извършеното нарушение на Регламента. При осъществен фактически състав на чл. 82 от Регламента, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, съдът е приел за доказано по основание правото на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в качеството на субект на данни, а за ответника е възникнало задължението за тяхното репариране в качеството му на администратор на лични данни, както и че не са налице обстоятелства за освобождаване на администратора от отговорност - АВ не е доказала, че не е отговорна за събитието, причинило вредите. Съдът е приел, че съгласно съображение 146 от Регламента администраторът или обработващият лични данни следва да обезщети всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на обработване на данни, което нарушава същия, като субектите на данни следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди. Регламентът и ЗЗЛД не установяват критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което и по аргумент от препращащите норми на 203, ал. 2 от АПК и § 1 от ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и размерът на обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително характера и степента на увреждането, неговата продължителност и интензитет, както и цялостното му отражение върху живота на увреденото лице. В случая претърпените от ищцата вреди са с по-голям обем и интензитет предвид обстоятелството, че тя е предприела действия да защити правата си по съдебен ред, но при положително за нея съдебно решение АВ не е взела незабавни мерки да преустанови неправомерното обработване на личните й данни. Накърнени са легитимните очаквания на ищцата спрямо ответника като държавен орган, който е демонстрирал неспазване на основни законови задължения и незачитане на правото й на защита на личните данни, съответно неправомерното поведение на АВ има по-силно отрицателно въздействие върху нейната неимуществена сфера. Обстоятелството, че Димитрова е практикуващ адвокат в областта на защитата на личните данни, също обосновава завишен интензитет на негативните преживявания. От друга страна, обезщетението се претендира от вреди, причинени чрез издаденото писмо от 14.10.2021 г., а служебното заличаване на личните данни е извършено на 29.11.2021 г., т. е. периодът на неблагоприятно засягане не е продължил дълго. Освен това липсват доказателства по делото, които да сочат, че причинения дискомфорт и безпокойство са довели до някакво трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата или са попречили сериозно и необратимо на нейния личен, професионален и обществен живот. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и възрастта на увреденото лице, социално икономическите условия и стандарта на живот в страната съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се равнява на сумата от 500 лева, до който размер е уважил исковата претенция, ведно с лихва за забава, считано от датата на преустановяване на неправомерното поведение 29.11.2021 г., съгласно т. 4 от ТР 3 от 2004 г. на ВКС. Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Както се посочи по-горе в изложението, производството пред АС - Добрич е образувано по жалба против писмо с изх. 94-00-657/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на АВ, в което е обективиран отказ по заявление с вх. рег. 94-00-657/23.10.2019 г. за заличаване на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания дружествен договор на "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД в Търговския регистър, като оспорването е съединено и с иск по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 срещу АВ за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за причинени на ищцата, вследствие на писмото, неимуществени вреди, подробно описани. Производството е образувано на 21.10.2021 г. С молба от 22.12.2021 г. жалбоподателката и ищца Т. Димитрова, чрез пълномощника си адв. Т. Цонев е уведомила съда, че при направена справка в електронната партида на "Джи Ди Пи Мениджмънт" ООД в Търговския регистър е установила, че в раздел "Актуален учредителен акт" е извършена служебна промяна от АВ като на основание цитирано съдебно решение е обявен дружествен договор със заличени лични данни на Т. Димитрова. Служебното отбелязване е извършено на 29.11.2021 г. в 17 часа и 07 минути. В молбата Т. Николова е заявила, че с посоченото АВ е изпълнила указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона и е налице хипотезата на фактическо оттегляне на оспореното писмо от 14.10.2021 г., предмет на жалбата, съответно във връзка с нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК. С фактическото оттегляне на оспореното писмо е постигнат целения от жалбоподателката правен резултат - заличени са личните й данни, с оглед което е отпаднал правния й интерес по оспорване на процесното писмо. С оглед изложеното жалбоподателката е поискала от съда да прекрати производството, в частта по оспорването на писмото, като на основание чл. 156, ал. 4 от АПК производството бъде продължено по отношение предявения иск за обезщетение. АВ, в писмено становище от 18.01.2022 г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Консулов е заявила становище, че намира за основателно искането за прекратяване на съдебното производство в частта по обжалване на процесното писмо. В открито с. з. на 14.02.2022 г., след доклада на съда, пълномощникът на Т. Николова е заявил, че поддържа молбата от 22.12.2021 г., с която се оттегля искането по отношение процесното писмо, като в случай че съдът прекрати производството претендира разноски в посочения размер. С протоколно определение от същата дата, съставът на АС - Добрич, след като е взел предвид становищата и доказателствата е счел, че е налице хипотезата на оттегляне на оспорения отказ - искането на жалбоподателката е удовлетворено изцяло - заличени са личните й данни, поради което за нея е отпаднал правния интерес от оспорване на процесното писмо на АВ и са налице основанията по чл. 159, т. 3 и 4 от АПК, съответно производството следва да бъде прекратено, в частта по жалбата срещу оспорения отказ. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 3 и 4 от АПК, съдът е прекратил производството по делото, в частта на жалбата на Т. Димитрова срещу отказ на изпълнителния директор на АВ, обективиран в писмо с изх. 94-00-657 от 14.10.2021 г. Производството е продължило по отношение предявения на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД иск, като при описаните по-горе фактически и правни изводи, съдът го е уважил в посочения размер. За да продължи производството по иска, съдът е приел (Определение 100 от 10.03.2022 г. и Определение 139 от 30.03.2022 г.), че е приложим реда по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка със чл. 2 и сл. от ЗОДОВ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно приложимия процесуален ред, по който следва да бъде разгледан иска, с материалноправно основание по чл. 82 от ОРЗД, съответно по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД. Редът, по който следва да бъде разгледан иска за обезщетение е този по Глава Единадесета "Производства за обезщетения" на АПК, към който ред препраща нормата на чл. 39, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗЛД. В нормите на специалния закон - чл. 39, ал. 1 и ал. 2, от ЗЗЛД не е предвиден специален процесуален ред за разглеждане на исковите претенции, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че са приложимите общите правила на АПК, с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. Неправилно обаче, съдът е приел предявения иск за допустим, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 156, ал. 4 от АПК, респективно втората хипотеза на изключението на чл. 207, ал. 1 от АПК. В случая не е налице оттегляне на оспорен административен акт, или аналогия с оттеглен административен акт, доколкото липсва волеизявление на администратора на лични данни за оттегляне на писмото. Налице е извършване на фактически действия по заличаване на личните данни на жалбоподателката в електронната база данни на ТР, на основание цитираното влязло в сила съдебно решение. Посочените действия не могат да бъдат приравнени на оттегляне на акта по смисъла на чл. 156 от АПК. Независимо че съдът е прекратил производството по делото в частта относно оспорването на писмото на изпълнителния директор на АВ и на основание чл. 159, т. 3 от АПК, всъщност сме изправени пред хипотезата на отпаднал правен интерес от оспорване по чл. 159, т. 4 от АПК, което е точното правно основание цитирано и от решаващия съд за прекратяване на производството в посочената част. Правният интерес за жалбоподателката е отпаднал, което впрочем изрично е заявено и в молбата й до съда, с която е поискано прекратяване на производството в посочената част. Нещо повече, в с. з. процесуалния й представител е заявил, че жалбата е оттеглена с цитираната молба, което обосновава основание за прекратяване на производството по чл. 159, т. 8 от АПК, което обаче не е обсъдено от решаващия съд. При тези данни, не е налице изключението в хипотезата на чл. 207, ал. 1 от АПК, съгласно която когато производството по оспорването на административен акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттегляне на административен акт. Не са налице сочените изключения и прекратяването на производството по жалбата против оспореното писмо влече и прекратяване на производството по съединения иск за вреди от него. Вместо това съдът е продължил производството по иска, с което е постановил решение по недопустим иск, което също се явява недопустимо. Налице е отменителното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, което е релевирано в касационната жалба, но за което съдът дължи и служебен контрол на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението на АС - Добрич следва да бъде обезсилено и производството по делото бъде прекратено, тъй като е недопустимо на основание чл. 207, ал. 1, предл. първо от АПК. С оглед този изхода на спора не следва да бъде отправено поисканото от ответника по касация преюдициално запитване до СЕС, тъй като същото се явява безпредметно. Изясняването на обстоятелствата във връзка с допустимостта на иска не се нуждае от тълкуване на разпоредби от правото на Съюза. Част от въпросите, формулирани в искането касаят преценка относно приложението на разпоредби от ОРЗД към конкретни факти по спора, обсъждането на които касае решаване на спора по същество, което в случая е неприложимо, доколкото искът е недопустим. Искането за присъждане на разноски в полза на касатора е доказано по основание - чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, а по размер същите следва да бъдат определени на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева общо за двете съдебни инстанции - по 100 лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,