Решение № 873 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2017 г.

Решение № 873 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Байраков, от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Чобанова, против решение № 3298 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 111/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228-зз-2817 от 13.12.2016 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, материална незаконосъобразност и постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и отмяна на заповедта за задържане. Процесуалният представител адв. Т. Чобанова претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представена е подробна писмена защита. Ответникът по касационна жалба - В. Митков - полицейски орган при 04 РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиев, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 13.12.2016 г., около 18. 20 часа, служители на 04 РУ-СДВР са изпратени по сигнал за пострадало лице на бул. "Тодор Каблешков" и ул. "Деян Белишки" като са установили на място лице, по което имало следи от насилие - кръвотечение от носа и главата. На място е извикан екип на спешна медицинска помощ, чието заключение било, че лицето не се нуждае от лечение в болнично заведение. В същото време на мястото се явило и лицето С. Николов, който обяснил, че по-рано бил нападнат от лице във видимо нетрезво състояние, вследствие което се стигнало до физическа саморазправа между тях. По данни на Николов, след инцидента приятели на въпросното лице подали сигнал, в който твърдят, че същото е пострадало след нанесен побой. Николов заявил, че желае да се оплаче от поведението на нападналия го младеж, който бил пиян. Посоченото дало основание на полицейските служители да задържат лицето, което се представило за Байраков, но било без документи за самоличност, а Николов да насочат за подаване на заявителски материал по случая в РУ. В резултат е издадена оспорената заповед за задържане на лице. При така установените данни, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и лицето е освободено в срока по чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът е приел също, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. В заповедта е посочено като правно основание за издаването й нормата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му, в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. Съгласно чл. 70 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образуване на административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейски органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване несъдействие при условия и по ред, предвиден в закон. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Съдът се е позовал на докладна записка, изготвена по случая, като е приел, че Байраков е задържан по сигнал за лице в нетрезво и неадекватно състояние, което е влязло в саморазправа с друг човек, след което е избягало, като на място полицейският орган е установил, че е без документи за самоличност и не може да бъде идентифициран. По тези доводи съдът е приел, че са налице основанията на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и лицето правилно е задържано, за да бъде установена самоличността му. Съдът е посочил също така, че не е налице нарушение на чл. 5 на КЗПЧОС, тъй като са налице основания за прилагане на изключението за задържане при законен арест - завеждане в РУ за целите на извършване на процесуални действия по идентифицирането на лицето. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че издадената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й, съответно е мотивирана и материално законосъобразна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тези изводи на съда са необосновани, тъй като са в противовес на събраните доказателства. По делото категорично е установено, че полицейският орган, издал оспорената заповед, е изложил подробно, убедително и последователно фактическите основания в съпътстващ издаването на заповедта документ - докладна записка от 13.12.2016 г., поради което правилно е прието, че същата съдържа мотивите на акта от фактическа страна. В преписката са представени и други доказателства, които установяват посоченото в докладната записка - заявителски материал и сведение от С. Николов, медицински документ, издаден от екип на Спешна медицинска помощ, установяващ преглед, извършен на място и в час, които съвпадат с посоченото в докладната записка, както и установяват, че медицинския екип е констатирал, че прегледаното лице не се нуждае от допълнителен преглед и лечение в болница. От докладната записка се установява, че лицето към момента на инцидента не е имало документи за самоличност, като е било и в неадекватно състояние, което правилно е възприето като пречка да бъде идентифицирано. Също така на мястото не са присъствали и други лица, чрез които би могло да бъде извършена идентификацията му. Полицейските органи са направили опит да се свържат с описаните като приятели на Байраков лица, подали сигнала за нанесен му побой, но не са установили връзка със същите. При това положение, законосъобразен е изводът на полицейския орган и съда, че в този случай е налице основанието по чл. 71, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 70 от ЗМВР, и за да бъде идентифицирано лицето, за което са били налични данни за извършено нарушение на публично място - нападение и разправа с лице, лично заявило тези обстоятелства пред полицейските органи, същото следва да бъде задържано. Неоснователно е и възражението, че лицето е било с установена самоличност още към момента на задържането и не е било необходимо завеждането му в РУ и издаване на оспорената заповед. Възражението се основава на твърдение, че в докладната записка е записано "на място установихме лицето Е. Байраков". Във възражението не се цитира пълния текст на отразеното в докладната записка, в която е записано дословно: "на място установихме Е. Байраков, по негови данни, без документи за самоличност". Неподкрепено с каквито и да са данни или доказателства е възражението, че лицето е с установена самоличност още на улицата. Напротив, установена е липсата на документи за самоличност - лицето не е представило такива при поискването им, за което е съставен и акт за установено нарушение по Закона за българските документи за самоличност, такива не са намерени и при личния му обиск, което е видно от надлежно съставения протокол. Голословно е твърдението, че полицаите познават задържаното лице. Ирелевантни са и доводите относно обстоятелствата, че лицето не е осъждано, страда от тежко заболяване, тъй към обсъждания момент не е била установена самоличността му. Неотносими са и доводите дали действително е било осъществено нападение над С. Николов, тъй като към посочения момент е достъпно наличието на данни за нарушение на обществения ред, налагащо идентификацията на лицето, която не е била възможно по начините, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Нарушението на обществения ред е обсъждано от съда не в светлината на установяване на основанието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а с оглед обстоятелствата по чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. Следва да бъде отхвърлено възраженето, че съдът не е обсъдил всички възражения в жалбата, в това число и доводът за нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР - неописване в заповедта на правата, посочени в цитираната норма, които са задължителни реквизити на акта. Вярно е, че в бланката на заповедта за задържане не се съдържа изричен текст, посочващ извършено уведомяване на задържаното лице за правата по чл. 74, ал. 2, т. 6, от б. "а" до б. "е", но видно от подписаната от жалбоподателя декларация в т. 9 е отразено, че при задържането, лицето устно е запознато с правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. Обстоятелството, че декларацията е подписана в по-късен момент не се отразявана на законосъобразността, тъй като в нея изрично е отразено, че лицето е запознато с правата му, в това число и тези по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР още към момента на задържането. Дори да се приеме наличие на нарушение, същото не е съществено и не се е отразило на правата на задържаното лице, което е реализирало правото си на жалба и ползване на адвокатска защита. Полицейските органи са изпълнили задълженията си по чл. 72, ал. 7 от ЗМВР като веднага след установяване на самоличността на задържаното лице, при отпадане на основанието за задържане, Байраков е освободен. Видно от заповедта за задържане същият е задържан в 18. 30 часа и е освободен в 20. 40 часа на 13.12.2016 г., т. е. същият е бил освободен след два часа. Посоченото се потвърждава и от данните в епикриза, издадена от Военно-медицинска академия, в която е отразено, че е постъпил за лечение в клиниката на 13.12.2016 година. Твърдяното наличие на документи за самоличност у лицето към момента на постъпване в болница е ирелавантно, тъй като това е станало след освобождаването му. По изложените съображения следва да се приеме, че постановеното съдебно решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,