Решение № 1965 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2020 г.

Решение № 1965 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стефанова срещу Решение № 3429/30.06.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 2078/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Стефанова срещу Постановление от 03.12.2013 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП) постановено по прокурорска преписка № 10367/2013 г., с което е постановено връщане на Република Италия на лек автомобил марка "БМВ", модел 530 xd, с рег. [рег. номер на МПС], с номер на рама WBANM71050 CR19385. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е взел предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, че е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) , което е опорочило процедурата по изземването на автомобила, поради което процесното постановление се явява издадено при изначална липса на правно основание. Изложените съображения сочат, че касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да се постанови ново, с което се обяви нищожността на постановлението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, вкл. заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стефанов. Ответникът по касация – Прокурор в Софийска градска прокуратура не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и не е налице соченото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е приобщена прокурорска преписка № 10367/2013 г. на СГП – отдел 02 – криминален. Установено е, че по повод постъпил в Шенгенската информационна система (ШИС), на основание чл. 100, т. 3, б. А от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г., сигнал с рег. № ITMICS05 ADQMKWG000002, за л. а. марка "БМВ" модел 530 xd, с рег. № DN263 HF, с номер на рама WBANM71050 CR19385, с протокол за доброволно предаване от 28.10.2013 г. при 01 РУП – СДВР, лицето Н. Кръстев Балабанов предал същият, но регистриран по законния ред с рег. [рег. номер на МПС], със собственик по документи М. М.. С Постановление от 03.12.2013 г. по прокурорска преписка № 10367/2013 г., на основание чл. 199 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 69а ЗМВР ; , прокурор от СГП е постановил връщане в Република Италия на лек автомобил марка "БМВ" модел 530 xd, с номер на рама WBANM71050 CR19385, ведно с един брой ключ, като на осн. чл. 69а, ал. 16 от ЗМВР ; М. М. е насочена да търси отговорността за нанесените и щети съгласно националното законодателство на страната членка въвела сигнала – Република Италия. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че с постановлението, с оглед мотивите към Решение № 4/16.03.2017 г. по к. д. № 16/2016 г. на Конституционния съд на Република България, е осъществена административна дейност и жалбата срещу него е допустима, предвид претендирания порок на акта – нищожност, разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Правилно съдът е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа фактически констатации и правни квалификации. Не е налице порок във формата, обуславящ недействителност на акта. Правилно е приел, че не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно съдът е приел, че за настоящото производство в случая е без правно значение, че протоколът за доброволно предаване не е бил утвърден и че последното имало значение за наказателното производство, но не и за административното, доколкото бил налице свидетелстващ документ за осъществени пред надлежен орган факти и обстоятелства. Съдът е установил, че върху протокола за доброволно предаване е налице резолюция "ДМОС 62694/28.10.2013 г. Уведомена! Деж. п-р с подпис".