Решение № 6535 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2020 г.

Решение № 6535 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 65 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 471/19 г. Административен съд Русе, първи състав, е отменил по жалба на "Евротрейдинг 86" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Липник" № 82, вх. З, ет. 7, ап. 12, представлявано от управителя П. Пейков, решение № 32 – 91260/26.03.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция Дунавска към Агенция "Митници", с което е отказано да се приема декларираната митническа стойност за стоки № 1 и № 3 по митническа декларация № 18 BG004300 H0002739/19.03.2018 г., определен е нов размер на митническата стойност на стока № 1 – 2 613, 64 лв., включваща пазарна стойност в размер на 1 813, 64 лв. и разходи по доставката в размер на 800 лв. и на стока № 3 – 3 954, 54 лв., включваща пазарна стойност в размер на 3 154, 54 лв. и разходи по доставка в размер на 800 лв., потвърдено с решение № Р - 572/32-180200/20.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София, като жалбоподателят е задължен да заплати в 10 дневен срок от получаването на решението допълнителни дължими държавни вземания в разер на 110, 00 лв. мито и 244, 86 лв. лихви, както и лихви за забава, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Дунавска към Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. В. Вичев. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд – Русе е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение № 32 – 91260/26.03.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция Дунавска към Агенция "Митници". Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Евротрейдинг 86" ЕООД, ЕИК 205021705 взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Русе е отменил по жалба на "Евротрейдинг 86" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. " Липник" № 82, вх. З, ет. 7, ап. 12, представлявано от управителя П. Пейков, решение № 32 – 91260/26.03.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция Дунавска към Агенция "Митници", с което е отказано да се приема декларираната митническа стойност за стоки № 1 и № 3 по митническа декларация № 18 BG004300 H0002739/19.03.2018 г., определен е нов размер на митническата стойност на стока № 1 – 2 613, 64 лв., включваща пазарна стойност в размер на 1 813, 64 лв. и разходи по доставката в размер на 800 лв. и на стока № 3 – 3 954, 54 лв., включваща пазарна стойност в размер на 3 154, 54 лв. и разходи по доставка в размер на 800 лв., като жалбоподателят е задължен да заплати в 10 дневен срок от получаването на решението допълнителни дължими държавни вземания в разер на 110, 00 лв. мито и 244, 86 лв. лихви, както и лихви за забава, потвърдено с решение № Р - 572/32-180200/20.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София. На стр. 2 – 3 от решението първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт. Прието е, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуема писмена форма и мотивирано от фактическа и правна страна, но незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Мотивите на административния съд в тази насока са твърде обстойни – стр. 4 – 8 от решението, л. 32 – ЗЗ от делото, за да бъдат излагани в настоящето изложение, като систематизирани се свеждат до следното: 1. Посочено е, че оспореният акт е издаден след осъществен последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като съгласно чл. 84 м ЗМ за връчването на съобщения и документи при проверките в рамките на последващ контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19 а ЗМ. Изложени са мотиви защо съдът приема, че законовите изисквания за връчване на уведомление не са изпълнени от митнически орган, като допуснатото нарушение е квалифицирано като съществено, тъй като задълженото лице е лишено от възможността да узнае за образуваното административно производство ди да изрази становище по мотивите, на които ще се основава неблагоприятно за него решение. Посочено е, че нормата на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е императивна и не са налице изключенията по Делегиран Регламент на Комисията № 2015/2446 2. Съдът е констатирал и други процесуални нарушения, свързани с начина на мотивиране на митническия акт. В тази насока са изложени много подробни мотиви на стр. 6 от решението във връзка с разпоредбата на чл. 22, § 7 от цитирания Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., в това число тълкуването на нормата дадено в решение на Съда на Европейския съюз по дело С – 46/2016. Отбелязано е още, че съгласно правната доктрина и установената практика на ВАС нарушаването на изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за тяхната отмяна – чл. 146, т. 3 АПК. От изложеното до тук съдът е мотивирал следния извод: - при акт като процесния митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи мотиви за следните обстоятелства – наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, както и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност в последователността, посочена в чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., едва след което органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от регламента чрез експертиза за определяне на справедлива пазарна стойност на стоката. 3. Маркирано е, че в конкретния случай липсват доказателства, така и изложени мотиви относно спазване на посочената последователност при издаването на акта. 4. Прието е, че само от формална страна митническият орган е посочил, че поради изчерпване на другите методи ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. На отделен ред е отбелязано, че дори и по отношение на хипотезите по чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е налице единствено посочване, че административният орган е извършил проверка в митническата информационна система, като по делото липсват данни относно извършването на такава проверка, как са били зададени параметрите на проверката, какъв е периода и прочие. Акцентирано е, че с нарочно определение съдът е дал указания на органа да ангажира доказателства в тази насока, но такива не са представени. 5. Административният съд е посочил, че липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от регламента е пречка за преминаване към възможността по § 3 от същия чл. 74. На основание изложеното е направен краен извод, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд – гр. Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват извършено нарушение при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл. 70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по експертен път – изготвяне на оценъчна експертиза от лицензиран оценител, на база на което заключение е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. Излагат се и доводи, че задълженото дружество е търговец по занятие, срещу него има извършени и други проверки и връчени актове, съответно заведени съдебни дела, поради което следва да се приеме, че неполучаването на съобщението за откриване на производство е преднамерен акт, целящ възпрепятстване на производството. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на "Евротрейдинг 86" ЕООД е подадена митническа декларация за извършен внос под режим "допускане за свободно обращение" на несъюзни стоки /два броя леки автомобили/. У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. На основание на тълкуване на разпоредби от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесените стоки. Изложените аргументи в касационната жалба относно изчерпване на способите за определяне на пазарната стойност и пристъпване към определяне на същата чрез експертна оценка, имат по-скоро житейски, отколкото правен характер. От обстоятелството, че задълженото лице извършва по занятие внос на автомобили и че спрямо него са издавани и други подобни актове и са налице съдебни спорове, не освобождава митническия орган от задължението да извърши уведомление до лицето по предвидения в закона ред, в това число по реда чрез връчване чрез прилагане към преписката – чл. 19 а, ал. 5 – 7 ЗМ. Неизпълнението на това изискване правилно е било определено от първоинстанционния съд като съществено нарушение на административно-производствените правила. Независимо от това, първоинстанционният съд е изложил и допълнителни мотиви за допуснати други нарушения на административно-производствените правила, довели като краен резултат неправилно приложение на материалния закон. Правилно е акцентирано от административния съд, че тълкуването на нормата на чл. 74 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. обуславя извод, че определянето на цената на внесената стока по реда на § 3 като краен метод предполага изчерпване на методите по § 2, мотиви и доказателства в която насока не са изложени от митническия орган, в това число и в съдебното производство след даване на указания по реда на чл. 170, ал. 1 АПК. Цитираната съдебна практика в касационната жалба по сходни спорове касае фактическа обстановка, различна от тази по настоящето дело, поради което настоящата съдебна инстанция няма как да се позове на същата. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд гр. Русе не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция "Митници" и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв., съгласно представения на л. 9 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,