Решение № 9959 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2011 г.

Решение № 9959 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Жана Кисьова, в качеството й на процесуален представител на Александър Николов Бужанин, срещу решение № 2748 от 6.06.2011 г. по адм. дело № 1763 по описа за 2011 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1006264 от 6.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу РА № 1006264 от 6.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия на лицето и тя е във връзка с осъществена регистрация по ЗДДС на същото, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В хода на административното производство е установено, че лицето е подало ГДД за 2009 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ и в нея са декларирани доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в конкретно посочения размер, в резултат на което е осъществена проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС. Тя е приключила с издаване на акт за регистрация по ЗДДС под № 220421000014233 от 9.07.2010 г., на основание чл. 102, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При осъществяване на това административно производство по регистрация и оспорване на издадения акт за регистрация по административен и съдебен ред, е прието, че към 31.07.2009 г. лицето е достигнало облагаем оборот над 50 000.00 лв., като не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация. Прието е също, че доходите са получени въз основа на дейности, осъществени от лицето по договор от 1.02.2009 г., сключен между него и застрахователство дружество "КД Живот" АД. Според административният орган, лицето е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за тези доходи, като предоставените въз основа на договора услуги не попадат в освободените доставки по глава четвърта от закона и са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, и те следва да се включат в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. За периода 1.02.2009 г. - 31.07.2009 г. то е достигнало посочения по-горе праг и до 14.08.2009 г. е следвало да подаде заявление. Спорът относно законосъобразността на издадения акт за регистрация е приключил с влязло в сила решение № 949 от 1.03.2001 г. по адм. дело № 7248 по описа на административния съд - София град (АССГ), потвърдено с решение № 6837 от 15.05.2012 г. по адм. дело № 6766 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение. В процесното административно производство е прието, че след като лицето е регистрирано по ЗДДС, то за времето от 14.08.2009 г. (когато е изтекъл срока за подаване на заявление за регистрация) до 12.07.2010 г. (датата на регистрацията), на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС дължи данък добавена стойност. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена тази фактическа страна по спора, приложените правни разпоредби от административния орган, както и възраженията на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изцяло направените от решаващия съд изводи и конкретно тези относно трите основни възражения, наведени пред него и въведени като аргументи и доводи за неправилност на съдебния акт в касационната жалба. Първото е относно нищожността на ревизионния акт. Съдът е приел, че е неоснователно, понеже актът е издаден от ръководителя на ревизионния екип, изготвил ревизионния доклад. Спазени са изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, понеже органът възложил ревизията е издал заповедта за определяне на компетентен орган, като тя е връчена. Според него законът не предвижда ограничение за органа възложил ревизията да не определя компетентния орган по издаване на ревизионния акт, чл. на ревизиращия екип, изготвил ревизионния акт. По същите тези съображения касационното възражение е неоснователно. Второто касационно възражение е относно наличието на висящо преюдициално производство по предходен административен акт, поради което е трябвало да се изчака постановяване на съдебен акт, с който се приключи съдебно-административния спор относно законосъобразността на този акт за регистрация. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че това са две отделни административно, съответно и съдебни производства, които не се намират в такова съотношение, което изисква спиране на едното производство до приключване на другото. Настоящият съдебен състав намира, че това касационно възражение е неоснователно, като неточно формулирано и аргументирано. Налице са две отделни административни производства, приключили с издаването на отделни административни акта - такъв за регистрация и ревизионен акт. Общото между тях е, че при преценяване на законосъобразността им поради оспорване, следва да се обсъдят едни и същи факти, които са правнозначими. Това са фактите на реализиране на доходи от лицето и на характера на същите тези доходи за данъчни цели и конкретно тези на ЗДДС. На последното обстоятелство се основава третото касационно възражение и то е относно третирането на получените доходи като облагаем оборот от осъществявана независима икономическа дейност. За да се обоснова при обсъждане на този спорен момент, съдът изключително подробно е обсъдил съдържанието на договора от 1.02.2009 г. със застрахователство дружество "КД Живот" АД и конкретно т. 1; т. 2.5, във връзка с т. 3.2, т. 2.5.1-т. 2.5.9; т. 2.11 и т. 2.8. Според него основният предмет на договора е предоставянето на консултантски услуги, а декларираните доходи съставляват единствено възнаграждение за предоставените такива услуги. Също така извършваната консултантска дейност е насочена към реализиране на икономическа изгода, осъществявана е през продължителен период от време, няма случаен характер и съставлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Процесните услуги не са от категорията на тези по чл. 47 от ЗДДС, която разпоредба регламентира предоставените услуги по Кодекса за застраховането (КЗ). Според нея освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на КЗ от: 1. застрахователи и презастрахователи; и 2 от застрахователни брокери и застрахователни агенти. По делото няма данни, че жалбоподателят е от този кръг лица. Обсъдил е и твърдението, че това са услуги по договор за управление и контрол по смисъла на § 1, т. 26, б. "з" от ДР на ЗДДФЛ. Тази разпоредба сочи, че са трудови правоотношения тези по договори за управление и контрол, включително с членове на управителни и контролни органи на предприятия. Съдът правилно е съобразил, че ако те са такива, то във връзка със тях следва да се осъществява социално осигуряване по повод на конкретното правоотношение, като не са ангажирани доказателства за удържани задължителни осигурителни вноски. От предмета на договора е видно, че преди всичко на лицето са възложени функции по предоставянето на съвети. То не е било вписано като представляващ дружеството, нито като чл. на съвета на директорите на дружеството, и това доказва, че между застрахователното дружество и жалбоподателя не е била налице воля за сключване на договор за търговско управление, като се спазят редът и условията на Търговския закон. Това, че като част от правата и задълженията на съветника по договора е посочено, че са му предоставени функции на представляващ дружеството, не е доказателство, че са упражнявани правомощия на търговски пълномощник - чл. 26 от ТЗ. От съдържанието на приложение № 2 към договора също може да се направи извод, че волята на страните по договора е била предоставяне на съветнически (консултантски) услуги на дружеството, която консултантска дейност е била насочена към реализиране на икономическа изгода (решение № 6837 от 15.05.2012 г. по адм. дело № 6766 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение