Решение № 5353 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2019 г.

Решение № 5353 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Д. Данева и И. Данев обжалват Решение № 2300/6.12.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 497/2018 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № ДК-10-ЮИР-66/19.12.2017 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, отменяща, на основание § 184, ал. 6 и ал. 7 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 7 и ал. 8 към ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., Акт за узаконяване № 1/29.03.2016 г. за строеж: "Пристройка и надстройка на жилищна сграда – югозападен близнак" в ПИ с идентификатор 07079.657.2 (представляващ УПИ I – 566, кв. 75 по плана на ж. р. "Меден рудник", зона "Г", гр. Бургас), издаден от главен експерт в отдел "ГАТИ" при община Бургас на името на Д. Данева, И. Данев и С. Накова.

От ответниците началникът на РДНСК – ЮИР е на становище за неоснователност на жалбата, главният експерт в отдел "ГАТИ" при община Бургас, С. Накова и С. Панайотова не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Обжалваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съображенията на съда, с които е аргументирано потвърждаването на заповедта на началника на РДНСК на две основания, почиват на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

1. а. Предназначението на акта за узаконяване е да замести липсващите строителни книжа. Правното му значение се състои в уреждането на градоустройствения статус на строеж, който без успешно проведено производство по издаване на АУ и влизането му в сила би подлежал на премахване по реда на чл. 225 или на чл. 225а ЗУТ – вж. § 127, ал. 15 към ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. В производството по узаконяване се разрешава въпросът за допустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ и тази преценка е от обективен характер - § 127, ал. 2.

б. АУ не притежава правопораждащо или декларативно действие относно собствеността, респ. правата върху строежа. Параграф 127, ал. 7 изрично отнася разглеждането на споровете с обект правата върху узаконения строеж към компетентността на гражданския съд. Затова, противно на приетото от съда, неиздаването на АУ на името на всички съсобственици, в случая – и на името на С. Панайотова в качеството й на съсобственик на поземления имот, не е опорочило волеизявлението. От друга страна, § 127, ал. 7 установява само възможния, а не задължителния, кръг от адресати на АУ, а в хипотезата на строеж в етажна собственост, по аргумент от разпоредбата, субективните предели на акта се разпростират "съответно" до собствениците в ЕС.

1. Неправилен е и вторият мотив на съда, обосноваващ незаконосъобразността на АУ – че съгласието на заинтересования съсобственик в имота е задължителен елемент от производството по узаконяване на основание чл. 183, ал. 1 ЗУТ (евентуално относима към казуса е ал. 2 на текста).

а. Именно поради изяснената по-горе цел на производството и фактите, обект на установяване в него, съгласието на съсобственика не е уредено в § 127 и § 184 като изискване за правомерно узаконяване на строежа, нито е критерий за допустимост на строежа в общата хипотеза на проверка на неговата търпимост. Елементите от фактическия състав на производството (чиято индивидуализация определя всъщност и обуславящите ги материалноправни предпоставки) и последователността на осъществяването им са очертани в § 127, ал. 8, като допълнително възприетото от съда условие за узаконяването не е между тях.

б. Приемането на друго виждане би влязло в противоречие и с логиката на ал. 7 на текста – след като възражението на заинтересован съсобственик не е въведено като пречка да се издаде АУ, макар и без той да фигурира като адресат на акта, то и съгласието за издаването му на същото основание не е необходимо. Иначе законът би придал на възражението, изразяващо несъгласие, по време на извършване на незаконния строеж различно значение (на препятстващо узаконяването) или би установил изрично съгласието като предпоставка на узаконяването към момента на издаване на разпореждащия го акт.

1. а. Първоинстанционният съд е отрекъл съображението на началника на РДНСК за отмяна на АУ поради несъответствие между одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване и документите за собственост на адресатите на АУ. Мотивите на съда в тази насока се споделят от касационната инстанция – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

б. При липсата на други констатирани пороци на АУ, оспорването му е следвало да бъде отхвърлено от контролния орган. Потвърдената от съда заповед е била отменяема като материално незаконосъобразна – чл. 146, т. 4 АПК.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, и произнасянето по същество с отмяната на заповедта на началника на РДНСК, отхвърлянето на подаденото пред контролния орган оспорване и оставянето в сила на АУ – чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 216, ал. 6 (отм.); ЗУТ.

б. Основателността на касационната жалба е основание за възстановяване в полза на касаторите на сторените пред първата инстанция разноски според списъка по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, а пред настоящата – за платените държавни такси.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение