Решение № 6204 от 12.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение12.06.2023 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОТМЕНЯ на основание чл.239 т. 5 от АПК влязлото в сила Определение 383 от 29.07.2022 г., постановен по адм.дело 531/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново

ВРЪЩА административно дело 531/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново на същия съд, за провеждане на производството по реда на чл.268 от ДОПК в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ОСЪЖДА Ваниз ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. Велико Търново, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново към ТД на НАП, подадено чрез процесуалния му представител гл. юрк. Стоянов, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязло в сила Определение 383 от 29.07.2022 г., постановено по адм.дело 531/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В подадената молба за отмяна се съдържа твърдение, че в следствие на нарушаване на процесуалните правила молителят е бил лишен от възможността да участва делото. Обосновава се с факта, че в нарушение на съдопроизводствените правила делото е разгледано и решено в закрито съдебно заседание, което е възпрепятствало участието на страната в процеса. Твърди се, че в случая производството е по реда на чл.268 и сл. от ДОПК, в рамките на което не е предвидено жалбата да бъде разгледана в закрито съдебно заседание и производството следва да протече съгласно реда установен в нормата на чл. 159, ал. 1 от ДОПК. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд Административен съд Велико Търново. В писмено становище по делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Ваниз ЕООД, [ЕИК], в писмен отговор оспорва искането за отмяна като недопустимо и неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение след като се запозна с искането с което е сезиран такова с правно основание чл.239 т. 5 от АПК, намира следното. Със съдебния акт, наименуван Определение 383 от 29.07.2022 г., постановен по адм.дело 531/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, чиято отмяна се претендира съставът на административният съд е отменил по жалба на Ваниз ЕООД Решение 121 от 12.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново и е върнал преписката на административният орган за произнасяне по същество на спора съгласно дадените в акта указания. Производството пред Административен съд Велико Търново е такова по реда на чл.268 от ДОПК, като същото се е развило в закрито заседание, без призоваване на страните. Съгласно нормата на чл.268 ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата. Съобразно ал.2 на същия член Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. В посочената разпоредба не е визирано дали производството се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, или в закрито такова. Съставът на АС Велико Търново го е разгледал и постановил съдебния акт, неправилно наименуван определение в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните. При тези данни е правилно твърдението на молителя, че решението е постановено в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, което е в нарушение на чл.268 във вр. с чл.144 ал.1 от ДОПК и е основание за исканата отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК на посоченото решение. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС в ДОПК изчерпателно са уредени реда, способа и начините за защита на длъжника срещу принудително изпълнение и това е сторено с нормите на чл.266 чл.269, глава 27, в дял четвърти на ДОПК, поради което и неприложими субсидиарно /вкл. и по силата на § 2 от ДР на ДОПК/ са правилата, предмет на уредба в Дял Пети, глава Седемнадесета, Раздели V и VI от АПК, вкл. и пътят на исковата защита по чл.292 от АПК, като тези въпроси следва да бъдат разрешени именно в рамките на производството по чл.268 и сл. от ДОПК виж и чл.269 ал.1 от АПК /в този смисъл са мотивите на Определение 17005 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 13826/2019 г., Определение 11238 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. 10603/2018 г., Определение 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. 34/2018 г., 5-членен с-в и др./. Именно характера на производството по чл.268 и сл. от ДОПК и посочените негови специфики, налагат извода, че правният спор следва да бъде разгледан в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Разпоредбата на чл.239, т. 5 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата хипотеза - страната, вследствие на нарушаване на съответните правила неправомерно е била лишена от възможността да участва в делото в производството по чл.268 от ДОПК. По изложените съображения, искането за отмяна на предявеното основание по чл. 239, т. 5 от АПК е основателно и Определение 383 от 29.07.2022 г., постановен по адм.дело 531/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия съд за провеждане на производство по реда на чл.268 от ДОПК, в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното на основание чл.244 ал.1 във вр. с ал.2 изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: