Решение № 2926 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2016 г.

Решение № 2926 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Я. П., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 47/11.03.2016 г. по адм. дело № 426/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 608/27.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, необоснованост и съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прогласяване нищожността на обжалвания административен акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, директорът на Агенция "Митници" е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, на длъжност "старши митнически инспектор" в митница С., с работно място - митнически пункт "К. А.", митница С., с ранг II младши, считано от 28.04.2015 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, заповед № ЗАМ 360/32 - 72426 от 24.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници" за определяне на структура на митница С. и утвърденото длъжностно разписание на митница С., в сила от 27.04.2015 г., поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че заповедта е постановена от материално компетентен орган - органът по назначаването, в изискуемата от чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма и съдържа необходимите съгласно същата норма реквизити, като при издаването й не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, според които е налице "масово уволнение" по смисъла на чл. 130а от Кодекса на труда /КТ/, тъй като е прекратено служебно правоотношение по ЗДСл и цитираната норма от КТ е неприложима за него, поради липса на изрично препращане. Твърдените нарушения на колективното споразумение между Агенция "Митници" и синдикатите не се отразява на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - длъжността е реално съкратено, тъй като бройките за "старши митнически инспектор" в митнически пункт "К. А." с цитираното в оспорената заповед ново длъжностно разписание са намалени с 4 броя - от 27 на 23, като към 28.04.2015 г. не е имало незаети щатни бройки "старши митнически инспектор". Фактът, че е имало командировани служители от други митници в митническия пункт, по никакъв начин не влияе на законосъобразността на заповедта, тъй като командированите не заемат свободни щатни бройки в митническия пункт. Предвид изложеното заповедта съответства и с целта на закона. Неоснователни са оплакванията на касатора, свързани с изменението на Устройствения правилник на Агенция "Митници", последвала оспорената заповед. В оспорената заповед не е посочено като правно основание цитираното от касатора последващо изменение на Устройствения правилник, поради което същото няма характер на правно основание за издаване на заповедта. Невярно е твърдението, че директорът на Агенция "Митници" няма правомощие да променя длъжностно разписание, без да е изменен Устройствения правилник на Агенцията. Съгласно чл. 8 от Закона за митниците /ЗМ/ директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала в рамките на общата численост /определена с Устройствения правилник/, а съгласно чл. 6, т. 10 от Устройствения правилник утвърждава длъжностното разписание на Агенцията. Тоест същият може в рамките на посочената численост с Устройствения правилник да променя бройките длъжности в различните структури, както и да изменя и структурите, действайки при оперативна самостоятелност. Намаляването на бройките за определена длъжност, която в случая е безспорно доказана, а именно с 4 броя, винаги е форма на реално съкращаване на длъжността. Съдът е извършил проверка дали органът е действал и съразмерно и дали е спазил целта на закона, като е проверил дали след изменението на длъжностното разписание, в новото поименно разписание са останали незаети бройки на същата длъжност и е констатирал липсата на такива. Разликата в изискванията за заемане на длъжността "митнически инспектор" и " старши митнически инспектор", на които се позовава касаторът, сочи че се касае за различни длъжности, тъй като всяка длъжност е система от функции, задължения и изисквания и разликата в изискванията сочи на разлика в длъжностите. Както съдът обосновано е констатирал, девет от назначените през периода "митнически инспектори" са преназначени служители, работили преди това по трудово правоотношение, така че от тяхното преназначаване не може да се направи извод за нарушение на принципа на съразмерност при преценката на директора на А. М., за кои длъжности да се увеличи щатната бройка и за кои - да се намали. Отделно от това следва да се посочи, че са увеличени бройките на "разследващ митнически инспектор", а не на "митнически инспектор", както твърди касаторът, което е видно при сравнение на последното длъжностно разписание преди цитираното в заповедта и цитираното. "Разследващият митнически инспектор" има функции и задължения, свързани с разследването, които не се съдържат в длъжностната характеристика на жалбоподателя. Оплакването за необходимостта от извършаване на подбор на основание колективното споразумение от 19.02.2014 г., е неоснователно, както правилно е приел и АС. И. изложеното от първоинстанционния съд следва да се отбележи, че тъй като в колективното споразумение не е уговорена дата за влизане в сила и срок на действие, съгласно чл. 54, ал. 2 вр. ал. 1 Кодекса на труда същото е действало за срок от една година от датата на сключването му, а именно до 19.02.2015 г. и към датата издаване на оспорената заповед вече е било с изтекъл срок на действие. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на съда на оплакването за липса на мотиви на оспорената заповед. Цитираната от АС норма на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. изброяваща задължителните реквизити на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е специална и дерогира общото правило на чл. 59, ал. 2 АПК. Всички изискуеми от чл. 108, ал. 1 ЗДСл. реквизити са налице в оспорената заповед. Последвалите след месец май 2015 г. нови длъжностни и поименни разписания са без значение за преценка законосъобразността на оспорения административен акт, която се извършва към датата на издаването му. Правилата за вътрешния оборот на електронните документи и тези на хартиен носител се намират в кориците на делото /л. 106 -125 и не съдържат процедурни правила за прекратяване на служебното правоотношение, поради което оплакването на касатора, свързано с тези правила, е неоснователно. Неоснователни са доводите, че командированите служители са изпълнявали задълженията на съкратените "старши митнически инспектори", доколкото командированите служител изпълняват само конкретни задачи, вписани в командировъчните им заповеди. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение