Решение № 339 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2013 г.

Решение № 339 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община [населено място], обл. В., против решение № 11/30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 566/2012 г. от състав на Окръжен съд - Видин. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 633/16.05.2013 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда да се произнесе по направено възражение за действителността на трудовото правоотношение. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 176/17.03.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 3022/2008 г., III г. о. С цитираното решение ВКС е приел, че недействителността на трудов договор може да бъде разгледан като възражение от страна по делото и без да е предявен нарочен иск за това, като това разрешение на правния въпрос се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. По основателността на касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Производството пред въззивния съд се е развило по въззивна жалба на Община [населено място], обл. В., против решение на районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил действителността на допълнителното споразумение от 2008 г., като е поискал съдът да се произнесе инцидентно по неговата действителност. Произнасяне от първоинстанционния съд по този въпрос липсва. Във въззивната жалба са наведени доводи за този пропуск на съда, като отново е направено същото искане, но въззивния съд не се е произнесъл. Действителността на допълнителното споразумение от 2008 г. е от съществено значение за изхода на спора, тъй като произнасянето на съда по този преюдициален въпрос ще обуслови и основателността на предявените искове, тъй като от този въпрос зависи извода на съда, на каква длъжност е била назначена ищцата по делото и каква длъжност е заемала същата към момента на извършването на съкращението в щата, т. е съкращението в щата обхваща ли и длъжността, заемана от ищцата към момента на реалното съкращаване. С оглед отговора на правния въпрос, това произнасяне не само е процесуално допустимо, но е и задължително за съда, доколкото в рамките на преклузивните срокове, с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за действителността на допълнителното споразумение. Липсва произнасяне от страна на въззивния съд и по наведените доводи от страна на въззивника в насока допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на исканата съдебно-счетоводна експертиза, с което доказателствено средство страната е целяла да установи реалното съкращение на щата, изразяващо се в липса на прехвърляне на трудови функции от закритите на новосъздадената щатна бройка по новото щатно разписание. Това искане е направено с отговора на исковата молба, но въззивния съд е оставил без уважение искането, поради това, че не е направено своевременно и преклузията да се сочат нови доказателства пред въззивния съд. С въззивната жалба се твърди, че в нарушение на процесуалните правила не е допуснато искано от страната доказателствено средство - съдебна експертиза, а същата не се сочи като ново доказателство. В рамките на правомощията и задълженията на въззивния съд е да се произнесе по процесуалния въпрос относно допустимостта на поискано своевременно пред първата инстанция, но несъбрано доказателствено средство, като с разпореждане, преди съдебното заседание пред въззивния съд се произнесе относно направения довод за процесуално нарушение във връзка със събирането на това доказателствено средство. Искането за съдебна експертиза е направено своевременно, отново с отговора на исковата молба, поради което позоваването от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл. 266 ГПК е неоснователно. Предвид изложеното и допуснатите съществени процесуални нарушения в горния смисъл, са довели до постановяването на неправилно съдебно решение. Наложителността от извършване на нови процесуални действия - произнасяне от страна на въззивния съд по направеното възражение за недействителност на допълнителното споразумение от 2008 г. към трудовия договор на ищцата по делото и събирането на своевременно направеното искане за доказателствено средство - съдебна експертиза, налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия