Решение № 237 от 20.5.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200112/2025 г.

производство да поставя въпроси и да иска констатиране на противоречия с предходния разпит и съответно прочитане на показания. Що се отнася до начина, по който се атакува доказателствения анализ на СГС, той несъмнено разкрива претенция на защитата за необоснованост на въззивната присъда, а не за нарушение на процесуалните правила. СГС е посочил защо счита за изолирани и опровергани от всички останали доказателства обясненията на подсъдимия. Мотивирал е и защо не приема твърде високите изисквания за прецизност и детайлност на показанията на малолетния свидетел, които е поставил първият съд в мотивите си, както и подходът му да придаде ключово значение на това, че той не възпроизвежда и не потвърждава в цялост същото което твърди пострадалата. В крайна сметка, в доказателствената си дейност и двете съдилища по фактите са били поставени в трудната ситуация да анализират взаимноизключващите се твърдения на двама родители с тежки конфликтни отношения и малолетното им дете. Достигнали са до противоположни изводи по фактите, като са изложили своите основания за това. Касационната инстанция не е трета инстанция по фактите и не може да арбитрира по същество между двата анализа. Неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наказанието. При липса на специален минимум в приложимата норма на материалния закон, наказанието Лишаване от свобода е наложено в размер от 6 месеца, което е далеч под средния размер по чл.144 ал.3 от НПК. Основателно е възражението на защитата, че минали заплахи и побои от подсъдимия към пострадалата не могат да бъдат приемани за факт без да са установени с влязла в сила присъда. Но дори това обстоятелство да бъде изключено от кръга на отегчаващите, следва да бъде споделено като релевантно другото отегчаващо вината обстоятелство, изтъкнато от СГС, а именно отправянето на заплахата в присъствието на малолетното дете на подсъдимия и пострадалата, което в достатъчна степен обосновава незначителното отклонение от общия минимум на наказанието Лишаване от свобода. Размерът на присъденото с въззивната присъда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., също не противоречи на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В случая заплахата е отправена при съчетаване на физическа и вербална агресия и в присъствието на малолетното дете на пострадалата, обстоятелства, които обосновават в достатъчна степен посочения размер на обезщетението. В заключение, не е налице никое от релевираните с жалбата касационни основания, поради което атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила.