Решение № 5518 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2020 г.

Решение № 5518 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8754/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт С., срещу Решение № 701 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1005/2020 г. по описа на Административен съд – Варна с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът, "Милки Груп Био" ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Ж. в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – Варна е уважил предявения от "Милки Груп Био" ЕАД против Агенция "Митници", гр. София, иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 360 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалването на наказателно постановление, издадено от заместник-директор на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", приключило с отмяната му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 385 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 369/2018/2019 г. на заместник-директор на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", с което на "Милки Груп Био" ЕАД е наложено административно наказание имуществена санкция. За осъществената в производството пред Районен съд – Варна адвокатска защита е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева, съгласно представен по делото по НАХД № 2768/2019 г. по описа на РС Варна договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г., фактура и извлечение от банкова сметка. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд – Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. В случая е доказано реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от касатора отменително основание, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Съобразно изхода на спора искането на ответникът по касация за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 360 лева с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.01.2021 г. (л. 29), фактура (л. 30), преводно нареждане (л. 31) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 32) е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение