Решение № 13731 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2011 г.

Решение № 13731 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Св. Митева, в качеството й на особен представител на Красимир Миланов Кирилов, срещу Решение № 47 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 55/2011 г. от Административен съд Шумен. В жалбата си мотивира нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК.

Ответникът - ОД на МВР Шумен е депозирал отговор по касационната жалба, в който дава становище за нейната неоснователност и частна жалба срещу определение № 234 от 30.05.2011 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на съдебното решение № 47 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 55/2011 г. от Административен съд Шумен в частта за разноските, която касаторът счита за неоснователна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Иванов, дава мотивирано становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частната жалба са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.

1. Частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От тази норма могат да се направят следните изводи - че разноските следва да се претендират до посочения краен момент и да се представи списък на същите, за да бъде уважено искането за разноски на страната, която има право на такива. Самият списък не е доказателство за направените разноски, но ги обобщава сумарно. До приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция следва да се представят и доказателствата за направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК искането за намаляване на разноските при прекомерност следва да се направи от насрещната страна. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание. Насрещната страна не може да бъде поставяна в състояние на изненада с представяне на доказателства за направени разноски след приключване на устните състезания, срещу които няма възможност да възрази относно редовност или по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Обстоятелството, че в случая се претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК не променя посочените по-горе изводи. Съгласно цитираната норма: "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". За определянето му, както сам сочи частният жалбоподател, има различни правила, поради което представянето на списък с разноските, дори същият да се състои "в един ред, изчислен на база чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения" е необходим с оглед възможността насрещната страна да направи своевременно своите възражения. Като не е представен такъв списък от юридическото лице то само се поставя в положението да не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Предвид изложеното, като не е изменил решението си в частта за разноските, решаващият съд е постановил определение, съобразено с процесуалната норма на чл. 80 от ГПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

1. Касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният иск на Красимир Миланов Кирилов от гр. Шумен срещу Министерството на вътрешните работи гр. София, представлявано от Министъра на вътрешните работи, и ОД на МВР гр. Шумен, представлявано от Директора, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заповед за задържане рег. № 261 от 05.12.2005 г. на длъжностно лице при РУ на МВР Шумен, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗМВР и за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане Красимир Кирилов. Към момента на задържането ищецът е подписал декларация, в която е заявил здравословен проблем с белите дробове, но е отказал преглед за собствена сметка и от избран от него лекар. Установено е още, че задържането е продължило за нов срок от 24 часа в ареста на РПУ гр. Шумен с постановление за задържане на уличено лице от 06.12.2005 г., считано от 14.20 часа, по дознание № 1923/2005 г. по описа на РПУ Шумен, подписано от дознател. Задържаният е бил прегледан от мед. фелдшер при ОД на МВР на 07.12.2005 г., който е констатирал двустранно отслабено дишане без хрипове, както и оплаквания от бронхит. Прокурор от РП - Шумен е продължил срока на мярката за неотклонение, считано от 14.20 часа на 06.12.2005 г. до явяването на уличения пред РС - Шумен, или общо 72 часа. Въз основа на приложения по делото болничен лист съдът е установил, че в периода от 01.12.2005 до 07.12.2005 г. Кирилов е бил в отпуск по болест с диагноза "остър бронхит". Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод от една страна, че в случая се претендират вреди от незаконосъобразни действия на органите на дознанието при ОД на МВР Шумен, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в административното производство и предявеният иск не е подсъден на административния съд. А от друга - искът е неоснователен, тъй като ищецът не е оспорил законосъобразността на заповед рег. № 261 от 05.12.2005 г., с която на основание чл. 70 от МВР е разпоредено неговото задържане за срок от 24 часа, нито е представил доказателства, от които да е видно, че този административен акт е бил отменен. Ето защо съдът, след като е установил липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, го е отхвърлил.

Решението е правилно. Не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

С касационната жалба касаторът не излага обстоятелства и не сочи доказателства, които да променят направените от първоинстанционния съд изводи. В нея не се съдържа твърдение ищецът да е оспорвал законосъобразността на заповед рег. № 261 от 05.12.2005 г. на длъжностно лице при РУ на МВР Шумен, с която на основание чл. 70, ал. 1 от ЗМВР и за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

Тази нормативна уредба правилно е проследена от първоинстанционния съд. В случая не е налице първата от изискуемите от закона предпоставки и искът правилно е преценен за неоснователен.

При това положение обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение