Решение № 7940 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2013 г.

Решение № 7940 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Калинел" ЕООД, представено от адв. Светломира Желязкова, против решение № 434/14.08.2013 г., постановено по адм. д. № 427/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение изх. № 4421/0071 от 08.04.2013 г. на началника на Митница Свищов в частта му, с която към митническата стойност на внесената стока е прибавена сумата 451.79 лева - разходи по фактура № 218/08.01.2013 г., издадена от "Би Ес Ей България" ООД. Касаторът инвокира неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Обосновава тезата наличие на основание за увеличаване с разхода по фактурата на данъчната основа за облагане с ДДС, но не и на митническата стойност. Иска се отмяна на съдебното решение и на административния акт. Ответникът по касация началника на Митница Свищов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД от "Калинел" ЕООД деклариране с ЕАД № 13BG004304H0001919/07.02.2013 г. за поставянето под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление на тъкани от синтетични щапелни влакна, смесени предимно или само с памук, 446 рула с нето тегло 25 868 кг. Стоката е доставена с превозно средство кораб контейнеровоз от превозвача "Евъргрийн лайн" при условия на доставката CIF Варна и цена на внасяната стока 149 491.55 щатски долара с левова равностойност 219 339.98 лева. При тази митническа стойност са определени мито в размер 17 547.20 лева и ДДС 47 377.44 лева, които са платени от титуляра на режима. С оспореното пред АСВТ решение началникът на Митница Свищов, след последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността на подадената от "Калинел" ЕООД митническа декларация и въз основа на писма на дружеството до МБ Ловеч, е приел, че представената от дружеството след разрешаване на режима фактура № 300000218/08.01.2013 г. с предмет терминални операции за контейнер, такса сигурност, такса документация и сервизна такса на стойност 451.79 лева, предшества въвеждането на стоката на територията на общността - датата на упражнен входящ контролна MV Калисто на 11.01.2013 г. С разходите по фактурата е увеличена МС от 219 339.98 лева на 219 791.77 лева. С разходите по фактура № 20000009885/05.02.2013 г. с ДО 533.98 лева и предмет такса съхранение пълен контейнер и № 20000009866/05.02.2013 г. с ДО 123.22 лева и предмет такса престой е увеличена данъчната основа за облагане с ДДС. Позовавайки се на чл. 6, чл. 78, чл. 29 и чл. 32 от Регламент № 2913/92 г., чл. 19 и чл. 84 от ЗМ и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС административният орган е разпоредил корекция на МС и на данъчната основа за облагане с ДДС, като са определени задължения за мито в размер на 36.14 лв. и ДДС в размер на 229.02 лв. За да отхвърли оспорването АСВТ е приел, че е съответно на материалния закон извършеното от митническия орган увеличение на митническата стойност с разходите по процесната фактура, отнасяйки ги темпорално преди въвеждането на митническата територия на Общността пред съответния граничен пункт. Определил е разходите по фактурата като разход за контейнер по чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗМ, респ. чл. 32, § 1, б. "а", ii от МКО и за терминални услуги за обработване по чл. 38, ал., т. 5, б. "б" от ЗМ и чл. 32, § 1, б. "д", ii от МКО. Решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Касаторът е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на стойностната основа в колона "Основа за изчисляване" е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 35/. Това включва стойностната основа /митническата стойност/ в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел IV от гл. ХIV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола - проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Последващият контрол по чл. 84, ал. 2 от ЗМ е предметно идентичен с този по чл. 78, § 2 от МКО. Спазването на съществените елементи от процедурата е установено от инстанцията по същество. Съответни на материалния закон и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на административния съд за правомерно включване в митническата стойност на платените от жалбоподателя, като купувач на внасяните стоки, разходи по фактура № 00000218/08.01.2013 г. с предмет терминални операции за контейнер, такса сигурност, такса документация и сервизна такса. Правилно съдът е определил относимите правни основания за прибавянето на тези разходи към действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗМ, респ. чл. 32, § 1, б. "а", ii от МКО и чл. 38, ал., т. 5, б. "б" от ЗМ и чл. 32, § 1, б. "д", ii от МКО. В съответствие със състезателното начало в съдебната фаза на процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/ жалбоподателят е въвел твърдение за използване на услугите по фактурата след въвеждане на стоката на територията на Общността. Не са представени доказателства за този правно релевантен факт, поради което основателно съдът не е приел за осъществени обвързваните с осъществяването му правни последици /вж. чл. 154, ал. 1 от ГПК/. Вън от съмнение е действието по време на МКО до 01.06.2016 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 286, § 2 във вр. с чл. 288, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,