Решение № 8779 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 3205/04.04.2025г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 38/2025г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-559-0188879/05.11.2024 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установената фактичeска обстановка и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерност. Намира, че процесното наказателно постановление не е влязло в сила, поради което не е доказано кумулирането на две наказания за едно и също нарушение. От друга страна подчертава, че е извършена преценка за пропорционалност на двете мерки и това изрично е посочено в мотивите на оспорената заповед и в издаденото НП. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Р Транс Спед ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на предявената жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-559-0188879/05.11.2024 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, с която е разпоредено запечатване на търговски обект салон за красота, стопанисван от Р Транс Спед ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, кв. Кършияка, ул. Драгота 22, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според възприетата от първоинстанционния съд фактическа установеност, на 31.07.2024 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че за извършена контролна покупка на подстригване и боядисване на обща стойност 90 лв., както и за извършена контролна покупка на маникюр на обща стойност 40 лв., платени в брой, не са издадени фискални касови бележки от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушениe на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според административния орган, видът на търговския обект и извършваните в него козметични и фризьорски услуги на високи цени, предполагат по-голям размер на неотчетени приходи, съответно на недекларирани и незаплатени данъци. Съобразил е, че не е издаден фискален бон за две поредно извършени услуги, както и, че е констатирана касова разлика от 515 лв. Подчертал е, че нарушението е повторно, а констатираните обстоятелства в своята съвкупност сочат организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Изтъкнал е, че продължителността на мярката е съобразена с принципа за съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и с необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административния акт, като е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в колизия с преследваната от него легитимна цел. Изтъкнал е, че липсват мотиви за продължителността на срока, съобразени с конкретните обстоятелства по случая. Посочил е също, че запечатването на обекта за срок от 30 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Наред с това е приел, че заповедта не е съобразена с Решение С-97/21 на СЕС и с принципа на съразмерност. В тази връзка се е позовал на издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и е съобразил, че кумулирането в националната ни правна уредба на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения е прието за несъвместимо със съюзното право с цитираното решение на СЕС. Допълнил е, че осъществената от издателя на акта преценка за пропорционалност на двете мерки е бланкетна, но не и конкретно обоснована. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неизясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства, довело до необоснованост на атакувания съдебен акт. Независимо, че първостепенният съд изрично е обсъдил представеното Наказателно постановление 795186-F793211/04.11.2024 г., издадено на дружеството от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, то той не е съобразил и не е указал на оспорващия необходимостта от представянето на доказателства, че това НП е влязло в сила. Само при установеност на неговия стабилитет, изложените от решаващия състав мотиви във връзка с Решението на СЕС по дело С-97/21 биха били релевантни за спора. Именно в случаите, при които за едно и също нарушение са наложени две наказания, се достига до кумулация на две мерки с наказателноправен характер, която СЕС разяснява, че е в противоречие с общностното право. При липсата на доказателства обаче, че наложената с НП санкция е платена от дружеството, както и, че санкционният акт е влязъл в сила, то не би могло да се приеме, че е налице кумулиране на две наказания за едно и също нарушение. В този аспект следва да се посочи, че касаторът е релевирал конкретно възражение в тази насока, но и в рамките на настоящото производство ответникът не е представил никакви писмени доказателства за настъпил стабилитет на издаденото НП. Изясняването на този въпрос обаче е в пряка корелация с изхода на спора, тъй като при наличните по делото данни, че извършеното от дружеството нарушение не е инцидентно, не могат да бъдат споделени изложените от съда мотиви, че с определянето на продължителност на мярката в рамките на 30 дни органът е излязъл извън рамката на притежаваната от него оперативната самостоятелност. Ето защо и по аргумент от съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, допусната от АС- Пловдив необоснованост на постановеното решение в резултат на неизясняване на всички относими към спора факти налага извод, че обжалваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да укаже на оспорващото дружество необходимостта от представянето на доказателства, че Наказателно постановление 795186-F793211/04.11.2024 г. е влязло в сила и в зависимост от установеността или неустановеността на неговия стабилитет следва да осъществи дължимата преценка на законосъобразността на оспорената ЗНПАМ. /така и решения по д. 1516/2024г. и д. 8841/2023г. по описа на ВАС./ На основание чл. 226, ал.3 АПК първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение