Решение № 14914 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2013 г.

Решение № 14914 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Милена Методиева, срещу решение № 7042 от 23.05.2013 г. по адм. дело № 2834/2013 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя заповед № РД-14-33 от 18.01.201 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която "Травъл Солюшънс България" ЕООД гр. Смолян е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта "туроператори" и е обезсилено удостоверението му за регистрация. За да постанови този резултат решаващият състав на ВАС приема, че неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, доколкото не е регламентирано в закона, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б."г" от Закона за туризма (ЗТ отм.) и поради това в процесния случай не е налице факт, който да послужи като основание за издаване на заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм). Решението е правилно. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, в срок два месеца от влизането в сила на ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата (Обн., ДВ, бр. 34 от 04.05.2012 г., в сила от 04.05.2012 г.), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон, поради приетата от първоинстанционния състав неприложимост на предвидената в чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) санкция при неизпълнение в срок на задължението по наредбата. Безспорно наредбата е нормативен акт, издаден за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, но неизпълнението на въведеното задължение с § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба не може да обуслови налагането на най-тежката санкция, която е предвидена за неизпълнение на задължение, вменено със закон. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия състав, че задължението на туроператорите по § 9, ал. 1 и 2 ПЗР от наредбата, вр. чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от наредбата е въведено с подзаконов нормативен акт, без да е регламентирано в Закона за туризма или в друг законов нормативен акт и не е идентично на задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и 4 ЗТ (отм.), по силата на което туроператорите са длъжни ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. В конкретния случай това задължение е изпълнено от туроператора. Що се отнася до неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, при правилно тълкуване на правните норми е прието в обжалваното съдебно решение, че то не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, и не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм), поради което и не може да послужи за фактическо основание за издаване на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. При този изход на делото искането на туроператора - ответник по касационната жалба да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер на 450 лв. възнаграждение за един адвокат. По изложените мотиви настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на тричленен състав е правилно и следва да бъде потвърдено поради което следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,