Решение № 322 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5410/2007 г.

Решение № 322 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5410/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 765 от 6.07.2007 г. по в.гр. дело № 595/2007 г., с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 317 от 29.01.2007 г. по гр. дело № 6258/2005 г. за отхвърляне исковете на И. К. И. ЕГН ********** и Р. И. И. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., кв."А", ул."К" № 1* срещу Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. А. Д. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., ул."Д" № 4, за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., м."С"-вилна сграда с площ 39.45 кв. м., състояща се от дневна с кухненска ниша, стая с тераса, на маза, изградена в място с площ 800 кв. м., представляващо имот пл. № 594 в кв.773 по плана на 14-ти микрорайон награда от 1996 г., при граници: имоти пл. № 5* пл. № 5* път и улица, при твърдяно от ищците основание за придобиването му в съпружеска имуществена общност - изграждане на сградата по време на брака между тях, след като на И. К. И. е било предоставено право на ползване върху мястото, по реда на П. № 26/1987 г. на МС и НС на ОФ, с решение № 23/404-5- 7/25.07.1989 г. на ИК на ОбНС-гр. Варна, и узаконяване на сградата с акт за узаконяване № 7/18.03.1991 г., на основание чл. 108 от ЗС, с осъждане И. К. И. ЕГН ********** и Р. И. И. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В., кв."А", ул."К" № 1* да заплатят на Й. Ж. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул."Д" № 4, по 300/триста/лева всеки, представляващи припадащите им се части от направените от ответника съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК. Недоволни от въззивното решение са касаторите И. К. И. и Р. И. И., представлявани от адвокат Р от АК-Варна, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е необосновано и незаконосъобразно - в нарушение на чл. 4 ГПК. Претендират за направените разноски по делото. Процесуалният представител адвокат М от АК-София поддържа касационната жалба по изложените съображения. От ответниците по касация Й. Ж. Д. и П. А. Д., представлявани от Я. П. Я. от АК-Варна е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл. 218г ГПК (отм.), в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендират за направените по делото разноски, за каквито липсват данни да са сторени. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсва активна материално правна легитимация тъй като твърдяното възникване на правото по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ не е доказано поради безспорно незаплащане на земята. Взето е предвид, че наличието на разрешение за строеж е релевантно за допустимостта и законността на строежа, но няма вещно-прехвърлителен ефект. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил правилен извод, че ищците не са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материално- правни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС относно спорния имот, а именно, че е собственик на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение