Решение № 6551 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2012 г.

Решение № 6551 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът "Дорм" ООД моли да бъде отменено решение № 4757/17.08.2012 г. по адм. д. № 6636/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за регистрация по ЗДДС № 220421100007542/11.05.2011 г. на ТД на НАП - София на основание чл. 132, ал. 1 ЗДДС, считано от 9.12.2008 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли актът за регистрация да бъде отменен и преписката да бъде върната на ТД на НАП - София с указания да се издаде акт за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС по заявлението от 3.05.2011 г., като му бъдат присъдени и разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата против акт за регистрация по ЗДДС № 220421100007542/11.05.2011 г. на ТД на НАП - София на основание чл. 132, ал. 1 ЗДДС, считано от 9.12.2008 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения пред него акт за регистрация по ЗДДС, издаден на основание чл. 132, ал. 1 и 3 ЗДДС, считано от 9.12.2008 г. Съдът е обсъдил е подробно възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е приел, че са неоснователни. Правните изводи на административния съд се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователно е доводът на касатора, че апортната вноска от 9.12.2008 г. не е направена от посоченото в търговския регистър дружество, регистрирано по ЗДДС към момента на вписването на апорта. Неоснователен е доводът, че регистрация по чл. 132, ал. 1 ЗДДС не може да се прави служебно, а е следвало да се направи задължителна регистрация по заявлението на касатора за достигнат оборот от 50 000 лв, по който повод е издаден актът за регистрация на основание чл. 132, ал. 1 ЗДДС. В чл. 132, ал. 1 ЗДДС е предвидена задължителна регистрация на лице, което на основание чл. 10, ал. 1 ЗДДС придобие стоки или услуги от регистрирано по ЗДДС лице. В 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър приобретателят следва да подаде заявление за регистрация, което задължение не е изпълнено от касатора. Разпоредбите на чл. 132, ал. 1, 2 и 3 ЗДДС са императивни и от неспазването на срока за подаване на заявление по чл. 132, ал. 2 ЗДДС касаторът не може да черпи права. В ал. 1 е предвидено задължително регистриране по ЗДДС в описаната хипотеза, което при бездействие на касатора да подаде заявление по този текст законосъобразно е извършено от органите по приходите. Правилно съдът е отхвърлил тезата на касатора, че регистрацията по чл. 132, ал. 1 ЗДДС не може да прилага служебно от органите по приходите. В цитираната разпоредба не е уредена възможност за приобретателя, от която да се ползва по своя преценка, а задължителна регистрация по ЗДДС при наличие на предпоставките за това. Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неправилно съдът е приел, че датата на вписване на апортната вноска в търговския регистър е по-ранна от посочената в акта за регистрация по ЗДДС - 9.12.2008 г., която е отразена в търговския регистър като дата на вписване на апорта. Пропускът не е съществен, тъй като не се е отразил на правилни изводи на съда за законосъобразност на оспорения пред него акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,