Решение № 14220 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2011 г.

Решение № 14220 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Радослав Атанасов Паскалев, действащ като ЕТ "ИППМП - ЛК - д-р Радослав Паскалев" - гр. Павликени, чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 214/1.06.2011 г., постановено по адм. дело № 321/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-05-538/31.03.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебното заседание по делото моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Велико Търново, оспорва жалбата. В писмено възражение по жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Аня Минчева, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на д-р Радослав Атанасов Паскалев, действащ като ЕТ "ИППМП - ЛК - д-р Радослав Паскалев" против писмена покана изх. № 29-05-538/31.03.2010 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Велико Търново за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 464 лв. в резултат на превишаване на определените регулативни стандарти /РС/ по бланки МЗ-НЗОК № 3 за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-1203/16.11.2009 г. на директора на РЗОК, е назначена финансова проверка на ЕТ "ИППМП - ЛК - д-р Радослав Паскалев" за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. Въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани във финансов протокол № ПМ/Ф/104/18.11.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПМ-Ф/105/18.11.2009 г., директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне на дължимата сума в размер на 464 лв. по сметка на РЗОК. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор /ИД/ № 04-0165/4.03.2009 г. С протокол № 1/4.03.2009 г. са определени индивидуалните РС за първото тримесечие на 2009 г., като броя на медицинските направления за консултации или за провеждане на съвместно лечение - бл. МЗ-НЗОК № 3 е 226. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От съставения при проверката финансов протокол се установява, че общият брой на СМД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени на СИМП по бланки МЗ-НЗОК № 3 е 314, на стойност за всяка от тях - 14,50 лв., броят на възложените за същото тримесечие с РС бланки от същия вид е 226, или констатирано е превишение с 32 броя. Първоинстанционният съд обосновано не е възприел изводите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза относно броя на издадените бланки МЗ-НЗОК № 3 в превишение, тъй като вещото лице е направило изчисление в нарушение на цитираните по-горе клаузи от индивидуалния договор. Предвид клаузите на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ИД изпълнителят на медицинска помощ има право на превишение на определените РС за първото тримесечие за годината общо с 25 %, поради което броя на РС за СМД се изчислява на 282. Неправилно е извършено от вещото лице изчисления с включване в броя на разрешените РС и броя на бланките МЗ-НЗОК № 3, тип 7, тъй като превишението на РС е констатирано само за бланки МЗ-НЗОК /определени по т. 1 от протокол № 1/4.03.2009 г. към ИД № 04-0165/4.03.2009 г./, докато бланки обр. МЗ-НЗОК № 3, тип 7, са определени по т. 2 от същия протокол и при извършената финансова проверка не е констатирано издаването на такива бланки. В останалата част заключението на вещото лице, съдържащо отговор на въпроса какъв е броят на новодиспансеризираните ЗЗОЛ от жалбоподателя през първото тримесечие на 2009 г., е неотносим към правния спор тъй като този въпрос има значение при определяне на регулативните стандарти, а не при преценката за превишението им. Самото определяне на РС като акт на директора на РЗОК не подлежи на съдебен контрол, като в този смисъл е решение № 12098/4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, петчленен състав. От изложеното се налага извода, че е налице щета за НЗОК в размер на 464 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на РС по 32 броя бланки по 14,50 лв. всяка. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените РС за брой СМД за първото тримесечие на 2009 г., поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 г. С оглед на това обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой на СМД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Правилни са изводите на съда във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на РС. Протокол № 1 за определяне на РС за първото тримесечие е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 4.03.2009 г. Индивидуалния договор е сключен на същата дата. В чл. 25, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК /Правилата/, представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, е предвидено, че регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на СИМП за тримесечие". Следователно, протоколите за определяне на РС не могат да бъдат предадени на изпълнителя на медицинска помощ преди да е сключен индивидуалния договор със същия. В конкретния случай протоколът за РС е предаден на същата дата, на която е подписан и договора, поради което не е допуснато нарушение с оглед срока на предаване на протокола. Наред с това, в § 5 от ДР на Правилата е предвидено, че до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност и съобразно определения РС за предходното тримесечие. Поради това, че протоколът е връчен почти един месец преди края на тримесечието, то изпълнителят на медицинска помощ е имал възможност да се съобрази с него. По делото не се спори, че РС за предходното тримесечие са близки до тези за процесното, поради което при съобразяване с РС за предходното тримесечие не би било допуснато превишение на РС за процесното тримесечие. Предвид изискването в цитирания § 5 от Правилата за едновременно съобразяване на РС за предходното тримесечие и на медицинската целесъобразност, то въпреки че не е изследван въпросът за медицинската целесъобразност на извършените назначения, не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила при издаването на оспорения акт. Твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушени на съдопроизводствени правила не са конкретизирани, а при извършената проверка настоящият състав не констатира такива. Съдът се е произнесъл мотивирано по всички доказателствени искания на жалбоподателя, като е уважил тези, които са допустими и съответно е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са относими и необходими за правилното решаване на спора. Не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечието регулативни стандарти. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Предвид неоснователността на касационната жалба ответникът по делото - РЗОК - гр. Велико Търново има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,