Решение № 398 от 13.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на И. Димитров, чрез процесуалния си представител адв. Мутафов и адв. Николова срещу решение 23 от 21.03.2022г. по адм. дело 58/2021 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК 0025-1 от 17.01.2018 г., издаден от главен специалист Ревизии в отдел Местни данъци и такси при Община Видин, потвърден с решение РД 02-06 1816 от 17.07.2019 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Видин, както и в полза на община Видин са присъдени разноски в общ размер на 552,70 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, както и съответните законови норми, което е довело до формиране на неправилен извод за законосъобразност на АУЗД. Поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява по категоричен начин, че е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО за съответните периоди. Подържа възражението за изтекла давност за задълженията за д.п. 2012 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба началник отдел Местни данъци и такси при Община Видин, чрез процесуалния си представител Рачева в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол е решението на АС Видин, с което е отхвърлена жалбата на И. Димитров срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК 0025-1 от 17.01.2018 г., издаден от главен специалист Ревизии в отдел Местни данъци и такси при Община Видин, потвърден с решение РД 02-06 1816 от 17.07.2019 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Видин. Производството пред административния съд е второ по ред и се е развило в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение 3415 от 16.03.2021 г. по адм. дело 9210/2020 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Първоначално с решение 109 от 03.07.2020 г. по адм. дело 235/2019 г. по описа на АС Видин е отменен процесният АУЗД, като съдът се е мотивирал с наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на правни и фактически съображения на органа, издател на акта, позволяващи да бъде извършена преценка за кои конкретно имоти какви точно данъци и такси са начислени. Първата касационна инстанция не е възприела така направения извод от първостепенния съд и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав със следните указания: съдът да извърши преценка дали И. Димитров се явява задължено лице на основание чл. 11 ЗМДТ, като се определи и началният момент на облагане по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ и обсъди дължимите ДНИ и ТБО от момента на признаване на правото му на собственост с решение 60 от 24.04.2015 г. на Окръжен съд Монтана по гр. д. 213/2014 г.; на следващо място, да прецени дали Димитров се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗДМДТ за ТБО, респ. намира ли се имотът в район, в който през процесните периоди община Видин е организирала и реално е извършвала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. С обжалваното решение новият състав на АС Видин е достигнал до извода, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган, в установената форма и при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Приел е, че И. Димитров е задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за задължения за ДНИ върху процесните имоти, за които се легитимира като собственик съгласно констативен НА 108, том II, рег. 2024, нот. дело 288 от 08.06.2007 г. и удостоверение 47 от 12.11.2009 г. на община Варна за въвеждане на имота в експлоатация. Съдът е заключил, че Димитров е задължено лице и за задълженията за ТБО за процесните имоти за 2012 г. 2017 г. Обсъдил е заключенията по СИЕ и СТЕ, като е формирал извод за правилно определяне от страна на приходния орган към община Видин на размера на задълженията ДНИ и ТБО. По отношение на възражението на лицето за погасени по давност задължения за ДНИ и ТБО за д.п. 2012 г. съдът е счел, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. и съответно, с оглед издаването на АУЗД на 17.01.2018 г. давността се счита за прекъсната и същата не е изтекла. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния акт, предмет на касационна проверка, съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. С процесния АУЗД на И. Димитров са установени задължения за ТБО за 2017 г. в размер на 0,02 лева лихви за забава по партида 4506156681003 и задължения за ДНИ и ТБО за периода 2012 г. 2017 г. вкл. по партида 5504Н421 88 общо в размер на 19087,13 лева. От доказателствата е видно, че Димитров притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес- гр. Видин, [улица]Първият в УПИ в парцел I 2567, кв. 515 а по плана на гр. Видин с площ около 336 кв.м. с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ /ЗП/ - 85 кв.м., с пристройка, стопански сгради и други подобрения / придобит съгласно НА 113, том VI, нот. дело 1799/13.09.1996 г., л.92/, за който е подадена декларация по ЗМДТ с вх. 38561 от 31.03.1989 г. и е открита партида 4506156681003. Във връзка с втория е установено, че И. Димитров придобива ограничено вещно право на строеж върху парцел УПИ IV -2566, кв. 515 а по плана на гр. Видин съгласно НА 179, том III, рег. 5874, нот. дело 569/29.11.202 г. Издадено е разрешение за строеж, като строежът е реализиран и сградата е въведена в експлоатация с удостоверение 47 от 12.11.2009 г. на главния архитект на Община Видин. Впоследствие е издаден констативен НА 108, том II, рег. 2024 , нот.д. 288 от 08.06.2007 г., съгласно който И. Димитров е признат за собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда за магазини, кафе-аператив и жилище на две нива, завършена в груб строеж, представляваща комплекс от самостоятелни обекти, с административен адрес гр. Видин, [улица], построена в ПИ 358 в к-с Калето, урегулиран съгласно ПУП на гр. Видин в УПИ IV-2566, кв. 515 а, която сграда се състои от: кафе аперитив 166, 80 кв. м. разположено на две нива, към което има построена открита тераса с площ 202, 19 кв. м.; първи етаж, състоящ се от осем магазина магазин 7 с площ 31, 20 кв. м., магазин 10 с площ 19, 80 кв. м., магазин 13 с площ 25, 30 кв. м., магазин 16 с площ от 27, 10 кв. м., магазин 18 с площ 26, 71 кв. м., магазин 21 с площ 26, 71 кв. м., магазин 24 - с площ 26, 71 кв. м., магазин 27 16, 84 кв. м.; жилище разположено на втори етаж с площ 96, 88 кв. м., към което принадлежи половината от откритата Тераса, която е с площ 101, 09 кв. м. За този втори имот е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5504001866/12.07.2017 г. /л. 74 - 81/, в която като основание за деклариране е посочен НА 108, том II, рег. 2024, нот. дело 288/08.06.2007 г. /л. 89 и удостоверение 47/12.11.2009 г. за въвеждане в експлоатация на обекта, и е създадена партида 5504 Н42188, посочена и в процесния АУЗД. По делото се установява, че с влязло в сила на 28.07.2015 г. решение 60 от 24.04.2015 г. по гр.д. 213/2014 г. по описа на Окръжен съд Монтана са отхвърлени исковете, предявени от Б. Бишков с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС спрямо И. Димитров във връзка с процесните имоти, изградени от Димитров и за които е издаден процесният АУЗД. Правилно първостепенният съд е приел, че И. Димитров се явява задължено лице за ДНИ и за ТБО за процесните имоти за периода 2012 г. 2017 г. Същият е реализирал учреденото му право на строеж, като през 2009 г. е издадено удостоверение за експлоатация на строежа и той не е декларирал процесните имоти в 2-месечен срок пред Община Видин. Без значение за легитимацията на Димитров като собственик на процесните имоти е развилото съдебно производство във връзка с предявените от Бишков спрямо Димитров обективно съединени искове по чл.108 и чл. 109 ЗС. Не е вярно твърдението на касационния жалбоподател и същото не намира законова опора, че Димитров се явява собственик на процесните имоти едва през 2015 г. с влизането в сила на съдебното решение по процесния материалноправен спор. Обратно на същото, с влезлия в сила съдебен акт са отхвърлени исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от Бишков спрямо Димитров, което означава, че И. Димитров се легитимира като собственик на процесните имоти още преди процесната 2012 г. От друга страна, както правилно е прието от АС Видин, без значение за задълженията за ДНИ и за ТБО за периода 2012 г. 2017 г., установени спрямо Димитров с процесния АУЗД, е и обстоятелството, че за периода от 01.01.2010 г. 24.04.2015 г. на Бишков са начислени суми за ДНИ и ТБО за имота, но Бишков не ги е заплатил. Правилно съдът е посочил, че задълженията за ДНИ са публични общински вземания и същите са регламентирани в чл. 162, ал. 2, т.1 и т. 3 ДОПК, както и че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в закон. В процесния случай АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. От друга страна, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, включително когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължение, когато размерът му се установява по данни от декларация. Това означава, че към издаване на АУЗД може да се премине както когато е подадена декларация от съответното лице, така и когато такава не е подадена. В тази връзка без значение са твърденията на касатора за извършени корекции от лица, различни от И. Димитров в подадената от него декларация през 2017 г. След като е установено, че лицето не е заплатило задължения за ДНИ и за ТБО за процесните периоди, то е налице материалноправното основание за служебно издаване на процесния АУЗД. По отношение на довода на касатора за липса на яснота относно това как са определени задълженията за ДНИ и за ТБО за 2012 г. 2017 г., вторият първоинстанционен съд е обвързан от достигнатия от първата касационна инстанция извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния АУЗД. В тази връзка следва да се посочи, че видно от съдържанието на АУЗД на стр. 1 и на стр. 2 са подробно описани имотите, за които е открита е процесната партида 5504Н42188: - земя с идентификатор 109/1.501.275 с площ 427.00 кв. м. и ЗП 427.00 кв.м. с данъчна оценка 1076,00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик ; - жилище с идентификатор 109/1.501.275.1.1., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 96.88 кв.м. , данъчна оценка 42 064.00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание кафе аперитив с идентификатор 109/1.501.275.1.2., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 166.80 кв. м. , данъчна оценка 101391.20 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 7 с идентификатор 109/1.501.275.1.3., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 31.20 кв. м., данъчна оценка 18965.30 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 10 с идентификатор 109/1.501.275.1.4., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 19.80 кв. м. , данъчна оценка 12035.70 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик;- търговски обект описание магазин 13 с идентификатор 109/1.501.275.1.5., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 75.30 кв. м. , данъчна оценка 15 378.90 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 16 с идентификатор 109/1.501.275.1.6., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 27.10 кв. м. , данъчна оценка 16 473.00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 18 с идентификатор 109/1.501.275.1.7., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 26.71 кв. м. , данъчна оценка 16 236.00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 21 с идентификатор 109/1.501.275.1.8., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 26.71 кв. м. , данъчна оценка 16236.00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 24 с идентификатор 109/1.501.275.1.9., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 26.71 кв. м. , данъчна оценка 16236.00 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик; - търговски обект описание магазин 27 с идентификатор 109/1.501.275.1.10., година на построяване 2007 г., конструкция МЗ масивни монолитни, РЗП 16.84 кв. м. , данъчна оценка 10236.40 лева, притежавана 1/1 идеална част от декларираната от лицето като собственик. Действително с процесния АУЗД са определени общо задълженията ДНИ за всички описани по-горе имоти по отделни години 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От заключението по ССчЕ е видно, че размерът на задълженията за ДНИ за всеки един период, съвкупно за всички гореописани имоти, е правилно определен от приходния орган в община Видин съобразно установеното в ЗМДТ, Наредбата на общински съвет Видин за определяне на размера на местните данъци. В тази връзка правилно съдът е приел АУЗД в частта на задълженията за ДНИ за материалнозаконосъобразен. По отношение на установените с АУЗД спрямо Димитров задължения за ТБО за 2012 г. -2017 г., изводът на АС Видин за законосъобразност е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Димитров се явява задължено лице съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ / в действащата към процесните периоди редакция/. Установява се, че процесните имоти попадат в район, в който община Видин е организирала и реално е извършвала предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. По делото от страна на ответната страна в спора са ангажирани писмени доказателства / заповедите на кмета на община Видин по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, план - сметки за периодите от 2012 г. 2017 г., решения на общинския съвет Видин за одобряването на план-сметките, графици за сметосъбиране и сметоизвозване за посочените периоди, договори между Община Видин и Титан АС ЕООД, Бонония Чистота ДЗЗД, Ай Би Ойлс ЕООД, счетоводни сметки за изплатени суми от община Видин по договорите със съответните дружества, констативни протоколи за извършени услуги/ за реалното предоставяне от страна на община Видин на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на процесните имоти. За услугата, касаеща извозване и обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци, е установено, че има изградено депо на територията на община Видин. Обратно на твърденията на касационния жалбоподател, съдържащи се на стр. 15 от касационната жалба, фактурите за заплатените услуги на контрагентите на община Видин, извършили услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, са представени с молба от 12.02.2020 г. по адм. дело 235/2019 г. по описа на АС Видин, т.е. при първоначалното разглеждане на делото и са надлежно приобщени към доказателствения материал. В тази връзка следва да се посочи, че доказателствата, приети в рамките на първото разглеждане на делото, не е необходимо да бъдат приемани от втория първоинстанционен състав, а последният е бил длъжен да ги обсъди съобразно указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд по адм. дело 9210/2020 г. Макар и обсъждането им да е извършено от АС Видин с лаконични мотиви, изводът за законосъобразност на АУЗД относно задълженията за ТБО за 2012 г. 2017 г. за процесните имоти е правилен и се възприема от настоящия касационен състав. По отношение на размера на задълженията, от заключението по ССчЕ е видно, че същият е правилно изчислен с АУЗД. Касационната инстанция намира за неправилно приетото от АС Видин, че не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.171, ал. 1 ДОПК за задълженията за ДНИ и ТБО за 2012 г., но това не променя крайния извод за законосъобразност на АУЗД в цялост. Давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК за посочените задължения е започнала да тече, считано от 01.01.2013 г., но изтича на 31.12.2017 г., а не както неправилно е приел АС Видин на 31.12.2018 г. АУЗД е издаден на 17.01.2018 г., т.е. след изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Това означава, че е приложим чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК, съгласно който, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В случая процесният АУЗД в частта на установените спрямо И. Димитров задължения за ДНИ и ТБО за 2012 г. главница и лихви за забава, се явява законосъобразен, но не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Предвид изложеното по-горе, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение, така както е заявено в писменото становище по делото. За претендираните разноски в размер на общо 552,70 лева в полза на Община Видин първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение, което следва да се остави в сила и в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение