Решение № 9642 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2024 г.
ВАСВторо отделение02.09.2024 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1778/18.03.2024 г., постановено по административно дело 1572/2023 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА М. В. Я., [ЕГН] да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи, съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Я., подадена чрез адвокат М. Пейов, против Решение 1778/18.03.2024 г., постановено по административно дело 1572/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 513з-395/17.01.2023 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се възприетите от съда фактически установявания и правни изводи относно законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно след отмяната му делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Касационната жалба се поддържа от адвокат Пейов с молба да бъде уважена. Ответната страна, Директор на Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт Пашунов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която на основание чл.204, т.3, чл. 194, ал.2, т.4, във връзка с чл.197, ал.1, т.6, във връзка с чл. 203, ал.1, т. 13, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение с М. В. Я., по силата на което е заемал длъжността командир на отделение в група Охрана на обществения ред са сектор Охранителна полиция към 04 РУ на СДВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е прието проявено от служителя бездействие, изразяващо в това, че на 05.07.2022 г. е станал пряк свидетел на извършено от друго лице Г. С. нарушение на Закона за движение по пътищата и не е предприел никакви действия в качеството си на полицейски орган. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, изразяващо се в нарушение на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, довело до уронване престижа на службата, поради което е осъществен съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящ налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на полицейския служител. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е обосновани и мотивирани доводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР и при спазване на всички съществени изисквания на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Съдебният състав при извършени верни фактически установявания е достигнал и до правилния извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и до съответствието й с целта на закона. На първо място, неоснователни са възраженията в касационната жалба за недоказаност на описаните в заповедта факти. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР според която в хода на дисциплинарното производство с цел разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съответно административният съд правилно е ценил събраните от органа доказателства, като подробно и последователно е изяснил относимите факти, които не са били опровергани от страна на оспорващия. На следващо място, установените факти правилно са подведени под разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която повелява за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. По отношение на понятието деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/2007 г. на Върховния административен съд становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, а действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай проявеното от служителя бездействие е станало достояние на редица лица, както и на разследващи и съдебни органи, като безспорно се е отразило негативно и е уронило престижа на службата. Административният съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Неоснователно е възражението, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено друго по-леко. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание уволнение, което именно е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,