Решение № 6299 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2015 г.

Решение № 6299 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и кмета на Столична Община срещу Решение № 4846/8.07.2015 г., постановено по адм. д. № 10679/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 38-и състав, като се иска отмяна на същото. Ответницата по жалбите взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими и разгледани по същество са основателни. С касираното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбите на касаторите срещу Заповед № 18-11851 от 19.09.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София, в частта й относно нанасянето на нов обект в кадастралната карта поземлен имот 02659.2292.2891, собственост на Т. И. А., и относно изменението на границите на съществуващ обект поземлен имот с идентификатор 02659.2292.88. За да постанови решението си съдът е приел, е неоснователно възражението на Държавата и СО относно нанасянето на имот 02659.2292.2891. Относно този имот не съществува вещно-правен спор. Безспорно се установило, че частта от имот пл. № 11, попадаща в уличното разширение, предвидено с регулацията, не е отчуждена от бившия собственик и е включена в границите на имота, описани в нотариалния акт на заинтересованата страна. Към момента на приемане на регулационния план, предвиждащ отнемане на част от имот пл. № 11 за разширение на улицата, е действала разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ./отм., редакция от ДВ, бр. 29 от 1973 г.), съгласно която за пробиви и разширения във връзка с прокарване или преустройство на улици и булеварди и преустройство на площади, засегнатите имоти трябва да се отчуждават от техните собственици - следователно регулационният план от 1976 г. няма отчуждително действие. До приемането на Закона за общинската собственост /ЗОС/ и Закона за държавната собственост /ЗДС/, държавата и общината придобиват право на собственост върху отчуждените имоти съгласно чл. 64 от ЗТСУ. (отм.) след като се проведе отчуждителното производство по глава пета от ЗТСУ (отм.), каквото в случая не е проведено. Отчуждително производство не е проведено и по реда на ЗДС и ЗОС. Следователно планът за регулация не е приложен и съгласно § 22 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Правилно тази част е обособена като отделен имот и са вписани данните за собственост на Т. И. А.. Позоваването на фактическото изграждане на улицата и тротоара няма правно значение в производството по чл. 54 от ЗКИР. А отделно от това, дори и да е повдигнат спор за материално право, след изменението на ЗКИР той вече не представлява основание да се откаже отстраняването на грешката и нанасянето на имота. В този случай се издава комбинирана скица по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и след приключване на спора с влязло в сила съдебно решение в кадастралната карта се отразява само това положение, което съответства на установеното със съдебния акт. Разпоредбата на чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 е неприложима на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението е незаконосъобразно. От представените пред тази инстанция писмени доказателства се установява, че част от имот пл. № 11 в кв. 7 сп Иваняне, принадлежащ на С. А. П. е отчужден за тротоар на улица със заповед № 479 от 28.IХ.1973 г., което ще рече, че за него важат правилата на отчуждаването по ЗТСУ, който е в сила от 1.06.1973 г. Особеното правило за обезщетяване при отчуждаване за улици по чл. 93 ЗТСУ доразвити в чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ е, че всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. В случая са отнети до 3 метра и затова в сметката по протокола на комисията по чл. 266 ППЗТСУ е казано "Терена не се плаща" и е определено обезщетение за подобренията на стойност общо 267 лв. Дали това обезщетение е платено или не, в случая няма отношение по отчуждаването на имота за улица. То е настъпило с издаването на заповедта, отчуждената част попада в улицата, която е изпълнена, не може да остане в собственост на физически лица и не може да се отразява в кадастъра в собственост на ответницата по касационните жалби. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е незаконосъобразна, поради което решението му следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени процесната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - второ отделение