Решение № 4706 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2020 г.

Решение № 4706 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Д. чрез проц. представител адв. В., против решение № 215/02 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 66/2020 г. по описа на Административен съд К.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на оспореното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. К. против заповед № РД-04-41/10 януари 2020 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ му е наредено да премахне обекти: "Заграждения в съсобствен УПИ", находящи се в УПИ XXVII-4989, кв. 163 по регулационния план на гр. Д., изградени от К. К.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК. В тази връзка всички касационните доводи са намерили отговор в обжалваното решение. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазвана на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 5 ( в относимата редакция ДВ, бр. 101/2015 г.) ЗУТ, на което основание е издаден оспореният в първоинстанционното производство индивидуален админстративен акт, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти. В случая процесните заграждения са изградени в изпълнение и в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 2514/2018 г. по описа на Районен съд Д. за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 68789.15.98 по кадастралната карта на гр. Д.. Видно от заключението по приетата СТЕ, мястото, на което са монтирани загражденията и единичните метални колове, попада в обхвата на частта от имота, разпределена за самостоятелно ползване от жалбоподателя в първоинстанционното производство К.. Процесните заграждения и единичните метални колове са разположени така, че не възпрепятстват преминаването пешеходното преминаване през частта, определена за общо ползване в имота, не образуват затворени обеми в двора, не възпрепятстват пешеходното преминаване достигане до частите за ползване на другите съсобственици на имота. Посочените констатации не се оспорват от касатора. В тази връзка неоснователен е основният касационен довод, че с огражденията се обособява нов поземлен имот. Посоченото съдебно решение има задължителна сила за страните по гражданското дело, като всеки от съсобствениците има право да ползва общия имот съобразно правата си и да ограничи определеното му за самостоятелно ползване място, вкл. и чрез ограда. С поставянето й не се създава нов имот, а се индивидуализира правото на ползване така, както е разпределено с влязлото в сила решение на гражданския съд. Освен това посочената норма на чл. 195, ал. 5 ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи". Целта на закона е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях и при неизпълнение на това задължение и при определени условия да ги задължи да ремонтират или премахнат строежите. Спорните ограждения не са застрашени от самосрутване, не се твърди да са опасни или да се препятства достъпа до други имоти, поради и което с оглед целта на разпоредбата и закона, оспорената заповед също е незаконосъобразна. Като е достигнал до този извод, Административен съд К. е постановил правилно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав