Решение № 2959 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2009 г.

Решение № 2959 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 132, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм., ЗОВС). Образувано е по касационна жалба на началника на поделение 26910, с. Радко Димитриево, Област Шумен, против Решение № 46/10.06.2009 г., (отм.) постановено по а. д. № 142/2009 г. по описа на Административен съд Шумен (АСШ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСШ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 154/31.03.2009 г. на началника на поделение 26910, с. Радко Димитриево, Област Шумен, с която е разпоредено ползването от Красимир Величков Коев на компенсации за дадени дежурства през 2007 и 2008 г., считано от 1.04.2009 г. Недоволен от решението, началникът на поделението го обжалва чрез процесуалния си представител. Развива доводи за неправилността му поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита същото и за недопустимо, предвид разглеждането на същия спор по гр. д. № 946/2009 г. по описа на Шуменския районен съд. Моли отмяната му. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Красимир Коев, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установената от АСШ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Начинът за компенсацията с допълнителна почивка или заплащане като извънреден труд, на времето на носене на месечните дежурства по график, се урежда с разпоредбите на чл. 204 от ЗОВС (отм.), чл. 158 - 159 от ПКВС (отм.) и т. 4 до т. 8 от Заповед на министъра на отбраната на Република България (МЗ) № ОХ-313/8.05.2001 г. Доводът за необжалваемост на обжалваната заповед, предвид обстоятелството, че тя не засягала права и задължения на Коев, а само определяла начина на ползването им, е неоснователен. Със заповедта се разпорежда кога да се ползват полагащите се на Коев компенсационни почивки за положен от него труд по време на график за изпълнение на дежурства през 2007 и 2008 г. Последното води до извод, че доводът би бил основателен, ако заповедта уреждаше времето и начина на ползване на тези права на Коев в сроковете, предвидени в т. 4.5. от МЗ № ОХ-313/8.05.2001 г. - през работната седмица, следваща дежурството. В случая обаче става въпрос за компенсационна почивка разпоредена за ползване през 2009 г. за труд от дежурства, давани през 2007 и 2008 г. По разгледаните по-долу причини, доводът се явява неоснователен. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Твърденията за приоритетна приложимост на ЗОВС (отм.) като специален закон, пред АПК, като общ такъв са верни, но неотносими към настоящия спор. Вярно е, че във всички случаи, когато ЗОВС дава специфична уредба на даден случай (различна от тази по АПК), ще се прилага ЗОВС, тъй като този закон се явява специален по отношение на общия АПК. В същото време обаче, отношенията на власт и подчиненост имат едно и също съдържание, независимо от това дали се реализират в армията или в друга сфера на обществения живот. По тази именно причина твърдението, че е "...недопустимо те (отношенията на власт и подчиненост) да се тълкуват по смисъла на АПК" е лишено от фактическо и правно основание. Даденият в касационната жалба пример за "абсурдна" ситуация, доколкото е лишен от фактическо основание а се основава единствено на съждения на касатора, е некоректен и неотносим към спора. Безспорно по делото е, че серж. Коев е останал недоволен от обжалваната от него заповед на началника на поделението, определяща начина на компенсирането му за положен от него труд по време на дежурства през 2007 и 2008 г.. АСШ е изследвал задълбочено нормативната база по въпроса за компенсацията на труда, положен по време на график за изпълнение на дежурства и е направил обосновани и законосъобразни изводи относно възможните, легално определени начини за това. Общият принцип, съгласно т. 4.5. от МЗ № ОХ-313/8.05.2001 г. е, че при дежурства, обхващащи част от междуседмичната почивка, на кадровия военнослужещ се осигурява междуседмична почивка през работните дни на седмицата, следваща даването на дежурството през почивен ден. В случаите, когато наличният кадрови състав е недостатъчен и не позволява изпълнението на утвърдения месечен график, налагащо даване дежурства по график с продължителност до 24 часа, чл. 159, ал. 1 от ПКВС (отм.) дава възможност трудът над определената с чл. 203 от ЗОВС (отм.) продължителност, по изключение да се определя като "извънреден" такъв. По изключение "извънреден труд" е и положения от кадровите военнослужещи във връзка с изпълнението на функции и дейности, утвърдени като основни в длъжностната им характеристика и при извънредни обстоятелства, с който се превишава продължителността на служебното време, определено в чл. 203, ал. 2 от ЗОВС (отм.) и е положен над определената месечна продължителност на служебното време - чл. 158, ал. 1 и 2 от ПКВС (отм.). Извънредният труд се компенсира с парично заплащане при определени в чл. 203, ал. 3 от ЗОВС (отм.) и чл. 158 - 162 от ПКВС (отм.) условия и ред. Във всички случаи обаче, видно от текста на обжалваната заповед, въпросите за това кога е положен труда по време на графика на месечните дежурства и в зависимост от неговата продължителност - на каква по вид компенсация подлежи той (с предоставяне на допълнителна почивка в сроковете по т. 4.5 от МЗ № ОХ-313/8.05.2001 г. или с парична такава), не е разгледан и коментиран от издателя й. По посочената причина последната е отменена законосъобразно. Касаторът следва да изследва поставените по-горе въпроси и с оглед техния отговор, да издаде нова заповед с която да реши въпроса за вида и времето за ползване на компенсации за положен труд от Коев по време на дежурствата през 2007 и 2008 г. Доводът за неправилност на решението поради наличието на друго висящо дело, разглеждано от Шуменския районен съд с идентичен предмет, се явява недоказан, поради което не може да бъде обсъден от настоящия състав на ВАС. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията за налично друго висящо дело и за идентичност на предмета му с този на настоящото, поради което ВАС не може да се произнесе по въпроса за съотношението и евентуалната преюдициалност на едното спрямо другото дело. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, състав на пето отделение