Решение № 2863 от 20.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. "Голсъпорт" ЕООД, в ликвидация, гр. Пазарджик, чрез адвокат В. Атанасов обжалва решение 797/25.10.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 1123/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-16001320006923-091-001/07.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в оспорената част за установени задължения за ДДС в размер на 28 414.06 лева и лихви от 5 273.82 лева и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 513.24 лева и 93.41 лева лихви. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, нарушения на процесуалния и материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят за нарушение на чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал.2, т. 5 и 6 от ДОПК при преценката на съда, че ревизионният акт е мотивиран, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 34 ДОПК при издаване на ревизионния акт, които не са съобразени от първоинстанционния съд отказ за спиране на ревизионното производство, поради преюдициалност на въпроса за наказателната отговорност на управител на дружеството през ревизираните периоди. В съдебното производство от ГДНП са представени доказателства за образувано досъдебно производство 3286-130/2021 г. с постановление от 26.08.2021 г. срещу управител на "Голсъпорт" ЕООД за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т. 6 НК. Касаторът счита, че органите по приходите, чиято е доказателствената тежест, не са установили обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Оспорва и изводите на съда относно определените от решаващия орган размери на дължимите данъци. Твърди, че фактурите и приложените към тях фискални бонове не са издадени от ревизираното дружество, макар и формално то да е посочено като техен издател. Фискалните бонове са издадени от ФУ ЕD012445, без фискална памет, като дружеството няма регистрирано такова фискално устройство. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. С. Калдъшев в представена по делото писмена защита от 06.02.2023 г. моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е бил ревизионен акт Р-16001320006923-091-001/07.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта на потвърдените с решение 469/30.08.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Пловдив задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди м.06, м.07 и м.08.2019 г. в общ размер на 28 414.06 лева и лихви от 5 273.82 лева и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 513.24 лева и 93.41 лева лихви за м.06, м.07 и м.08.2019 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК данни за укрити приходи, т. 4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане, както и документите, необходими за установяване основата за облагане или за определяне на задължителните осигурителни вноски липсват. По ЗДДС при ревизията е установено, че за данъчни периоди м.06-м.08.2019 г. дружеството е подавало СД по ЗДДС с нулеви стойности, както и че е извършвало продажби на стоки (храни и напитки), отчетени чрез фискалните устройства ЕКАФП 4220691, ЕКАФП 4220640 и ЕКАФП 4211893, регистрирани в стопанисваните търговски обекти - Генезис в гр. Ахтопол както следва: за м.06.2019 г. в общ размер на 61 524.46 лева, за м.07.2019 г. 75 635.12 лева и за м.08.2019 г. 33 324.75 лева. При спазване на правилото по чл. 67, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м.06.2019 г. е начислен ДДС в размер на 10 254.08 лева, за м.07.2019 г. 12 605.85 лева и за м.08.2019 г. 5 554.13 лева. Задължителните осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ в общ размер на 513.24 лева за м.06-08.2019 г. и съответните лихви от 93.41 лева са определени на ревизираното дружество в качеството му на осигурител на две лица, осигурени по трудово правоотношение Д. Димитров и В. Вънова. За тези лица е установено, че дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, като месечният осигурителен доход е определен въз основа на минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии Приложение 1 към чл. 9, ал.1 от ЗБДОО за 2019 г. за икономическа дейност ресторантьорство 560 лева и при съобразяване на действително отработените дни през съответния месец от решаващия орган. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен орган. Съдът не е констатирал пороци, засягащи формата на акта, спазването на процесуалния и материалния закон. Възраженията на ревизираното дружество за нищожност на ревизионния акт, поради липса на мотиви съгласно чл. 120, ал.1, т. 5 ДОПК, съдът е отхвърлил като неоснователни, предвид препращането в акта към мотивите на ревизионния доклад. В тази връзка съдът се е позовал на тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. ОСГК на ВС, като е посочил, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Според съда в същия смисъл е и правилото на чл. 120, ал. 2 ДОПК, съгласно което ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него и изпълнява ролята на мотиви. Доводите за допуснато процесуално нарушение на чл. 34 ДОПК в хода на ревизията също са отхвърлени като неоснователни. В мотивите си съдът е посочил, че съгласно чл. 34, ал.1, т.2 ДОПК ревизионното производство се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода, след представяне на удостоверение от органа, пред който е образувано. Съдът е констатирал, че по искането на ревизираното дружество за спиране на ревизията е издадено решение за отказ за спиране от 27.05.2021 г., което не е обжалвано. С подаване на жалбата до съда Голсъпорт ЕООД е поискало спиране предварителното изпълнение на ревизионния акт на основание чл. 157 ДОПК. С определение 1827/09.11.2021 г. съдът е отхвърлил това искане, поради липса на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. В съдебното производството съдът е уважил доказателственото искане на дружеството, изискал е документите от досъдебно производство 130/2021 г. по описа на ГДНП МВР, които са били представени в оригинал по делото. На страните е дадена възможност да се запознаят с постъпилите доказателства и да заявяват от кои от тях ще се ползват, с оглед преценката за тяхната относимост към предмета на делото. Жалбоподателят не се е възползвал от така дадената му възможност, поради което материалите са върнати на СГП. При тези обстоятелства, съдът е обосновал извод, че спирането по чл. 34, ал.1, т.2 ДОПК държи сметка на обстоятелството, образуваното наказателно производство да е от значение за изхода на ревизионното производство. Съдът е приел, че от органите по приходите са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК и е приложил презумпцията по чл. 124, ал.2 ДОПК. От данните по делото е установено, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС на 01.04.2019 г., като от тази дата до 17.06.2019 г. негов управител е З. Христов. За периода от 17.06.2019 г. до 20.03.2020 г. управител е М. Шишкова, от 20.03.2020 г. до 13.11.2020 г. П. Борисова, след което управители, а към момента на съдебното производство и ликвидатор на дружеството, е Н. Владова. По данните от регистрираните ЕКАФП е установено, че в процесните периоди на м.06-08.2019 г. дружеството е извършвало продажби на храни и напитки в търговски обект Генезис, находящ се в гр. Ахтопол. При преглед на данните, получени по дистанционната връзка на ФУ с НАП е установен търговски оборот, който не е отразен в СД по ЗДДС за посочените периоди. В хода на ревизията са приобщени доказателства от извършена проверка в търговския обект на 07.07.2019 г., на която са присъствали В. Вънова и Д. Димитров, наети от Голсъпорт ЕООД по трудово правоотношение, с регистрирани съгласно чл. 62, ал. 5 КТ трудови договори. Установено е, че работодателят не е подавал декларации и не е внасял дължимите задължителни осигурителни вноски за посочените осигурени лица. При тези факти съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и липсват основания за неговата отмяна или изменение. Според съда безспорно е установен фактът на укрити приходи или доходи, с оглед получената информация от регистрираните на името на дружеството фискални устройства. Прието е, че твърденията на дружеството, че през ревизирания период няма намерен и конкретизиран един работник/служител са в противоречие с доказателствата по делото. Съдът е обсъдил констатациите в протокола за извършена проверка в търговския му обект на 07.07.2019 г. в присъствието на В. Вълова и Д. Димитров салонен управител и подаването на уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за тези лица, като е посочил, че от ревизираното лице не са ангажирани доказателства за оборването им съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като издаден от компетентен орган, при спазена форма, мотивиран и обоснован, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Съдът е установил фактите, релевантни за определяне на спорните задължения за ДДС и задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възражения в касационната жалба за нарушения на чл. 120, ал. 1 и 2 ДОПК при преценката за мотивите на ревизионния акт, за нарушение на чл. 34 ДОПК относно изводите за липса на основания за спиране на ревизионното производство, както и доводите за липса на основания по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При постановяване на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обсъдил всяко от посочените възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на ревизионния акт. Изводите на съда, че мотивите за издаване на ревизионния акт могат да се съдържат в ревизионния доклад съответстват на чл. 120, ал. 2 ДОПК, която норма предвижда, че докладът е негова неразделна част. Относно липсата на основания по чл. 34, ал.1, т.2 ДОПК за спиране на ревизионното производство, съдът е изложил подробни съображения, които се подкрепят от доказателствата по делото и следва да бъдат споделени изцяло. В хода на съдебното производство въпреки дадената му възможност, ревизираното дружество не е установило наличието на преюдициалност на наказателното производство по ДП 130/2021 по описа на ГДНП по отношение на спорните задължения за ДДС и задължителни осигурителни вноски. Неоснователни са и касационните доводи за неправилна преценка на основанията за провеждане на ревизията по особения ред. По делото безспорно е установено, че през ревизираните периоди на м.06, м.07 и м.08.2019 г. Голсъпорт ЕООД е регистрирано по ЗДДС и не е начислило в отчетните си регистри по ЗДДС дневни за продажби и СД по ЗДДС, данъка върху добавената стойност за извършените от дружеството през тези периоди продажби на стоки (храни и напитки) в търговски обект бистро/снек бар Генезис, находящ се в гр. Ахтопол. Извършените продажби и техния размер са установени от органите по приходите по данните, предоставени на НАП по дистанционната връзка на регистрираните в търговския обект три фискални устройства - ЕКАФП 4220691, ЕКАФП 4220640 и ЕКАФП 4211893 (л. 478-485, том 2 от приложенията). От представените по делото преписи от СД по ЗДДС за м.06/2019, м.07/2019 и м.07/2019 е установено, че за тези периоди са декларирани нулеви стойности на покупките и продажбите. В хода на ревизията е установено, че дружеството не е водило счетоводство съгласно Закона за счетоводството и не е представило исканите счетоводни документи за извършените продажби самостоятелно основание по чл. 122, ал.1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че ДДС е начислен в съответствие с чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС за отчетените чрез фискалните устройства продажби на стоки. Спазено е и правилото по чл. 67, ал.2 ЗДДС, според което ДДС се включва в цената на доставките. Неоснователни са доводите в касационната жалба, основани на обстоятелството, че фискално устройство с ЕD012445 не е регистрирано на дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че данъчната основа за начисляване на ДДС е определена само въз основа на продажбите, отчетени от регистрираните в търговския обект на ревизираното лице три фискални устройства, не и по данни от посоченото устройство (стр. 25 от ревизионния доклад). Това фискално устройство е посочено във фискални бонове към издадени от дружеството фактури, но няма данни тези фактури да са участвали при определяне на данъчната основа по ЗДДС. Задължителните осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ в размер на 513.24 лева и съответните лихви от 93.41 лева са установени за две осигурени лица по чл. 4, ал.1, т.1 КСО по подадените от ревизираното лице в качеството му на работодател уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени трудови договор. За В. Вънова е установено, че трудовият договор с Голсъпорт ЕООД е сключен на 09.07.2018 г. и е прекратен, считано от 07.08.2019 г. За Д. Димитров е деклариран трудов договор с ревизираното дружество, сключен на 19.06.2019 г. и прекратен на 07.08.2019 г. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания по отношение на тези задължения. Съгласно чл. 218, ал.2 АПК в този случай касационната инстанция проверява валидността и допустимостта на решението и спазването на материалния закон. Съществуването на трудовото правоотношение между ревизираното дружество като работодател и съответно В. Вънова и Д. Димитров е удостоверено с разпечатки от регистъра по чл. 62, ал. 5 КТ. Регистърът съдържа данни за уведомленията, подадени от работодателя за лицето, с което е сключен трудовия договор, дата на сключване и дата на прекратяване. На основание чл. 4, ал.1, т.1 КСО лицата, работещи по трудово правоотношение са осигурени за всички осигурителни случаи. Вноските за ДОО са дължими на основание чл. 7, ал.1 КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, за ДЗПО УПФ на основание чл. 158 КСО, а за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал.1, т.1 от ЗЗО. Осигурителният доход е определен законосъобразно от решаващия орган, като е съобразен конкретния период, през който е осъществявана трудовата дейност. Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 3 393.56 лева, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,