Решение № 15001 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2017 г.

Решение № 15001 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. К. П. от гр. С., против Решение № 192/8.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1058/2016 г., по описа на Административен съд С. - област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед рег. № 338/3-90/25.10.2016 г., на Началника на РУ на МВР - Самоков, с която е отнето в полза на държавата късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет "С. У.", кал. 40, с DТК 7267 и 45 боеприпаси кал. 40. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началника на РУ на МВР - Самоков, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. К. П. срещу Заповед рег. № 338/3 - 90/25.10.2016 г., на Началника на РУ на МВР - Самоков, с която е отнето в полза на държавата късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет "С. У.", кал. 40, с DТК 7267 и 45 боеприпаси кал. 40. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е, че жалбоподателят не е прехвърлил собствеността върху оръжието и не е подал заявление за издаване на съответното разрешение или за връщане на отнетото разрешение, което в случая е валидно до 23.01.2018 г., в сроковете по чл. 213, ал. 2 или ал. 4 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание ал. 5 от същия текст е издадена оспорената заповед. Решението е неправилно. Съдът е обосновал правомерното отнемане в полза на държавата на притежаваните от касатора оръжие и боеприпаси с наличието на условията в приложената от органа материалноправна норма - чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Представеното пред настоящата инстанция Разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси променя фактическата обстановка и налага различни правни изводи. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл при висяща процедура, без приключване с краен акт на административния орган. Това е съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения акт. Разрешението е валидно до 23.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Т. е. препращането към тази разпоредба не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - органът, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. Жалбоподателят е имал задължението да подаде заявление за връщане на отнетото разрешение или за издаването на ново, което в случая е направено. Видно от доказателствата по делото, след като издаденото разрешение не е върнато, жалбоподателят е имал възможността единствено да подаде искане за издаване на ново разрешение. Постановеният отказ ангажира нови срокове, които са общите такива по същия закон, не посочените в чл. 213, ал. 5, а общите срокове, в които жалбоподателят може да подаде ново заявление, а именно това той е направил - видно от представените доказателства. Освен това, след като веднъж е получил отказ, който отказ не преклудира неговото право да иска ново разрешение, в законовия срок той е поискал ново разрешение, което вече предвид промененото му местожителство е надлежно издадено от новия компетентен местен орган - VII РУ на МВР, служба "КОС". По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна поради обстоятелството, че е постановена при наличието на висящо производство по издаване на исканото разрешение. При този извод обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, седмо отделение