Решение № 32 от 4.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2019 г.

Решение № 32 от 4.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокати Ц. и В. като процесуални представители на В. Ц. А. от [населено място], [община], срещу решението на САС от 09.01.2019 г. по гр. д. № 2301/2018 г. Касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса при приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да съобрази и икономическата обстановка в страната, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата на увреждането. В жалбата са изложени съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБ е изложил съображения за нейната неоснователност. Заявено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция на процесуалния представител на касатора. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС взе предвид: С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 14.02.2018 г. по гр. д. № 7384/2016 г. в осъдителната му част за разликата над 5000 лв. до 15000 лв., в отхвърлителната му част за 2900 лв. обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за разликата над 374.26 лв. до 700.76 лв., и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от В. Ц. А. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5000 лв. до 15000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 3 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на СГС, уважил е претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2900 лв., потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 15000 лв. до пълния предявен размер 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е присъдил 532.21 лв. разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 8.03.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че през периода 09.VІ. -12.06.2009 г. в качеството си на длъжностно лице /контрольор Дирекция "СО" – отдел "Пенсии"/ умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, като при справка на 9.06.2009 г. в пенсионния регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2000 г. – 31.12.2008 г. при пенсиониране на П. Г. П. не приложил справка за действителния осигурителен стаж на лицето и не уведомил лицето, подало заявлението, за нередовност на документите от ЕТ "Д. -М. Н. " и МСП "Минстрой" [населено място], а вместо това приложил справка с невярно съдържание от 8.06.2009 г., като изготвил проекто-решение – разпореждане за отпускане на пенсия на П. П. с невярно удостоверен осигурителен стаж по време и категории труд, като от това последвало значително разпиляване на имущество на НОИ в размер на 9114.90 лв. – престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. Наложена е мярка за неотклонение "парична гаранция" 500 лв., заменена с подписка. Ищецът неколкократно е разпитван по досъдебното производство като свидетел. С влязла в сила на 26.05.2014 г. присъда е признат за невинен за престъплението по повдигнатото му обвинение. Със заповед от 29.10.2015 г. му е извършена полицейска регистрация, която след влизането в сила на присъдата е разпоредено да се снеме. Прието е за установено и въз основа на свидетелски показания причинени на ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с наказателното производство – изменения в социалното му общуване, станал угрижен, потиснат, по-затворен и вглъбен, преустановил да спортува, злепоставянето му пред бившите му колеги, което не е с висок интензитет, тъй като те не са се доверили на обвинението. Не са кредитирани показанията на свидетел, че единствено вследствие незаконното обвинение отношенията между ищеца и съпругата му се влошили, както и че полученият няколко месеца след влизането в сила на оправдателната присъда остър инфаркт на миокарда е в пряка причинна връзка с наказателното преследване. При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е взел предвид, че ищецът, заемащ отговорна длъжност в НОИ и упражняващ властнически функции по контрол при определянето и отпускането на пенсии, е незаконно обвинен за тежко престъпление, разумен срок около 4 години на наказателното производство с оглед правната и фактическата му сложност и разглеждането на делото на три съдебни инстанции, след два протеста на прокуратурата, приложени най-леките мерки за неотклонение, проведените процесуално-следствени действия са го ангажирали емоционално – и при многократното му призоваване като свидетел преди привличането му като обвиняем, неблагоприятните последици – стрес и дискомфорт в социалното общуване, мерките за неотклонение, потиснатост, угриженост, затвореност и вглъбеност, са породени от момента на образуването на наказателното производство, а не от повдигането на обвинение, незаконно обвинение в края на професионалната му кариера, довело до по-висок интензитет на чувството на обида и непризнателност. Като недоказано е оценено твърдението на ищеца, че наказателното производство му е причинило съществени затруднения в професионалната му реализация – той не е бил отстранен от заеманата длъжност, а след пенсионирането му му е било предложено да продължи да полага труд на същата длъжност. Не е прието за установено преживените от ищеца болки и страдания да са над обичайните преживявани от човек с висок интелект, заемащ отговорна управленска длъжност като властнически орган в държавния апарат. При тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в размер на 5000 лв. е в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав напълно споделя трайната и непротиворечива практика на ВКС, опредметена още с ППВС № 4/1968 г. и неизменно съобразявана и понастоящем, според която приложението на принципа за справедливост при определяне на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди означава съобразяване с всички конкретно установени по делото релевантни в тази насока обстоятелства, преценени на базата на икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на увреждането. Касационната жалба е частично основателна. К. съд споделя приетите за установени претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство – преживени болки и страдания от злепоставянето му сред колеги, което не е с висок интензитет, тъй като те не са се доверили на обвинението на прокуратурата, повдигнато обвинение в края на професионалната му кариера, заемал ръководна отговорна длъжност, станал угрижен, затворен, престанал да спортува. Взето е предвид, че обвинението е за тежко стопанско престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 8 години, с възможност за налагане и на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, че наказателното производство е преминало през двете му фази – досъдебна, както и съдебна през три инстанции въз основа на протести на прокуратурата срещу постановената още от първоинстанционния съд оправдателна присъда, продължителността на наказателното производство, която от повдигането на обвинение на 08.03.2012 г. до влизането на присъдата в сила на 26.05.2014 г. е две години два месеца и 18 дни, а преди повдигането на обвинението ищецът е разпитван в досъдебното производство като свидетел на 09.12.2011 г. и на 06.02.2012 г., мерките за неотклонение – първоначално гаранция в размер на 500 лв., заменена с подписка. К. съд споделя и изводите в атакуваното решение, че по делото липсват доказателства, тежестта за каквито носи ищецът, преживеният от него инфаркт седем месеца след окончателното приключване на наказателното производство да е в пряка причинна връзка с последното, както и за затруднения в професионалната му реализация. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид само влошаване на отношенията между ищеца и съпругата му, установено от показанията на единствения разпитан по делото свидетел, които не се опровергават от други доказателства, както и стандарта на живот в страната към момента на влизането в сила на оправдателната присъда. К. съд намира, че преценката на всички посочени обстоятелства, имайки предвид и съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, налага извод, че обезщетение в размер на 8000 лв. отговаря на изискването за неговата справедливост. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са в рамките на обичайните такива. Наказателното производство е протекло в разумен срок, мерките за неотклонение няма данни да са затруднили упражняването от ищеца на личните си права в пълен обем, не е установено производството да се е отразило неблагоприятно върху здравето му, нито да са засегнати значително професионалният и семейният му живот. Следва да се отчете и че ангажирането на отговорността на държавата само по себе си има репарационен ефект. С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 – 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 5000 лв. до 8000 лв. и спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/ с присъждането на още 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2014 г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноските за настоящата инстанция съобразно изхода на спора по делото в размер на 206.60 лв., в т. ч. 35 лв. заплатени за държавна такса и 171.60 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,