Решение № 7590 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. П. К. от гр.София, срещу Решение 8403 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело 826/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г. на министъра на младежта и спорта. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че първонистанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ и не е съобразил фактическите данни по преписката. Твърди, че ако е имало констатирани данни за конфликт на интереси, защо Дирекция Правно и административно осигуряване на Министерство на младежта и спорта, която би следвало да следи за подобни нарушения не го е уведомила предварително и по този начин не е ли налице опит за въвеждане на конфликт на интереси в негово лице. Иска да се отмени обжалваното решение, ведно със законните последици, и се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител ст.юрк.Х.Хюсеин, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по повод постъпило в министерството на младежта и спорта писмо с вх. 07-00-221 от 15.11.2022 г. от председателя на Комисията за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с което по компетентност на министерството на младежта и спорта е препратен постъпилия в комисията сигнал с вх. ЦУ01/С-780/ от 07.10.2022 г. за извършване на проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси по отношение на С. П. К., лице заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Със заповед РД-09-940 от 18.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта е назначена комисия, която да извърши проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси на С. К., като на 09.01.2023 г. комисията е изготвила становище до министъра на младежта и спорта с предложение за установяване на конфликт на интереси по отношение на посоченото лице във връзка с участието му в работата на Комисия за разглеждане на програмите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност на проведени заседания на дати 05.04.2022 г., 03.05.2022 г., 04.05.2022 г. и на 01.06.2022 г. в качеството му на заместник председател и да му бъде наложена глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ в размер на 1000 лева. Съдът е установил, че безспорно в периода от 16.12.2021 г. до 02.08.2022 г. С. К. е заемал длъжността "парламентарен секретар" в политическия кабинет на министър на младежта и спорта, а считано от 08.08.2022 г. е заемал длъжността съветник в политическия кабинет на министъра на младежта и спорта. Със заповед РД-09-145 от 25.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта, К. е определен за заместник-председател на Комисията за разглеждане и извършване на преценка на проектите въз основа на програмите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. В чл. 5 на представените по делото Правила за работата на комисията за разглеждане на проектите за финансово подпомагане в областта на спорта за високи постижения, утвърдени от министъра на младежта и спорта, изрично е предвидено членовете на комисията или свързаните с тях лица по смисъла на ЗПКОНПИ по отношение, на които е налице частен интерес, който би могъл да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на задължението им, свързани с работата на комисията, да не вземат участие при разглеждането и извършването на преценка на конкретния проект. Съдът безспорно е установил и, че в процесния период С. К. е бил член на УС на Сдружение Българска федерация по хокей на лед и председател на УС на Сдружение Хокей клуб НСА (което към 22.05.2022 г. и към 21.06.2022 г. е един от членове на Сдружение Българска федерация по хокей на лед ). От представеният устав е констатирал, че председателят на Управителния съвет /президент на клуба/ представлява Управителния съвет и хокей клуб НСА; че Управителния съвет/управителят се разпорежда с имуществото на сдружението, както и набира и разходва средства за дейността на клуба и за осигуряване на финансовата му издръжка. Представен е и Устав на Българска федерация по хокей на лед, съгласно който, Управителния съвет се разпорежда с имуществото на сдружението. От представените по делото справки от НАП и НОИ, е видно че през 2021 г. и през 2022 г. по договор с Хокей клуб НСА С. К. е получил доходи, като работещ без трудово правоотношение, като е получил доходи и по договор с Българска федерация по хокей на лед. Видно от представения по делото протокол 7 от 18.03.2022 г., на 18.03.2022 г. С. К. не е участвал в заседанието на Комисията за разглеждане и извършване на преценка на проектите въз основа на програмите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. при разглеждането на проектите на българските спортни федерации по "Програмата за финансово подпомагане на дейности в областта на спорта за високи постижения за 2022 г.", но в качеството му на зам. председател на комисията, е участвал на проведените заседания, за които са изготвени протоколи 13 от 05.04.2022 г., 18 от 18.04.2022 г., 22 от 03.05.2022 г., 23 от 04.05.2022 г. и 29 от 01.06.2022 г. На заседанията на 05.04.2022г. и на 03.05.2022г. е предложено на министъра на младежта и спорта да утвърди размера на финансиране по "Програма за развитие на спорта и спортните клубове" и "Спорт за високи постижения" на Сдружение "Българска федерация по хокей на лед", и е разгледан проект на Хокей клуб НСА . Между Министерството на младежта и спорта и Сдружение "Хокей клуб "НСА" на 01.04.2022 г. е сключен и договор СДСВ 38-00-98 за предоставяне на целеви финансови средства за изпълнение на одобрен за финансиране проект на сдружението, като договорът е подписан от С. К. в качеството му на представляващ Сдружение "Хокей клуб "НСА". Въз основа на събраните по административната преписка доказателства и становището на комисията, извършила проверка по сигнала, министърът на младежта и спорта е издал оспорената заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г., с която е установен конфликт на интереси по отношение на С. К. и на основание чл. 171 от ЗПКОНПИ е наложена глоба в размер на 1000 лева. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че Заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г. е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт на интереси и съдържа реквизитите по ал. 2 на същата разпоредба, че са спазени административнопроизводствените правила при постановяване на акта, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата, довели до нарушаване правото на защита на лицето и при правилно приложение на относимите правни норми. Съдът е обосновал извода, че по отношение на С. К. е осъществен фактическия състав на чл.52 от ЗПКОНПИ, а именно кумулативното наличие на трите материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Счел е, че С. К. и двете сдружения се намират в състояние на икономическа зависимост, по смисъла на § 1, т. 15, б. б , предл. първо от ДР на ЗПКОНПИ и е свързано с тях лице, след като като член на двата Управителни съвета, е участвал в решенията относно управлението и разпореждането с имуществото им и е получавал доходи, като работещ без трудово правоотношение. Същият е нарушил и забраните, регламентирани в разпоредбата на чл. 5 от приетите Правила за работата на Комисията за разглеждане на проектите за финансово подпомагане в областта на спорта за високи постижения и в разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ. Приел е и че административнонаказателната разпоредба по чл. 171, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 3 НОРИПДУКИ законосъобразно е приложена, предвид установените нарушения на чл. 58, изр. първо във вр. чл. 53 и чл. 54 ЗПКОНПИ, като на С. К. е наложено административно наказание -"глоба", в минималния предвиден в закона размер - 1000 лева. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред АССГ се е развило в изпълнение на Решение 704/22.01.2024 г., постановено по адм.д. 9157/2023 г. по описа на на ВАС, с което е отменено Решение 3297/18.05.2023 г., постановено по адм.д. 1292/2023 г. по описа на АССГ /поправено с решение за поправка на ОФГ 5098 от 26.07.2023 г. по същото дело/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно дадените от ВАС указания. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г. на Министъра на младежта и спорта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на С. К. и на основание чл. 171 от ЗПКОНПИ е наложена глоба в размер на 1000 лева. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС, дадени с решение 704/22.01.2024 г., постановено по адм.д. 9157/2023 г. по описа на съда, събрал е относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, препраща към тях. Правилно съдът е счел, че обжалваната заповед на Министъра на младежта и спорта е издадена от материално компетентен орган, в кръга на нормативно предоставените му правомощия, съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/, при спазване на предвидената в ал.2 на посочената разпоредба писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по издаването й. С оглед устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта, Дирекция Правно и административно осигуряване няма задължения и правомощия свързани с установяването на конфликт на интереси, поради което и твърденията на касатора в касационната жалба се явяват несъстоятелни. Обосновани са и правните изводи на съда, че при издаване на административния акт не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна и че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. На основание чл. 52 от ЗПКОНПИ (нормата отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023, в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт) конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1/ лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2/ частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ или на свързано с него лице и 3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. В случая тези предпоставки са налице. Касаторът в периода от 16.12.2021 г. до 02.08.2022 г. е заемал длъжността "парламентарен секретар" в политическия кабинет на министър на младежта и спорта, а считано от 08.08.2022 г. - длъжността съветник в политическия кабинет на министъра на младежта и спорта, поради което същият се явява лице заемащо публична длъжност, по смисъла на по § 2, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Като зам.председател на заседания на Комисия, същият е разглеждал проекти на български спортни федерации по програмите по чл.2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно туристическата дейност, предлагани на министъра на младежта и спорта за утвърждаване за финансиране, сред които и проект на сдружение Българска федерация по хокей на лед , в което членува сдружение Хокей клуб НСА", както и проект на Хокей клуб НСА", при положение че е бил член на Управителния съвет на сдружение Българска федерация по хокей на лед , в което членува сдружение Хокей клуб НСА" и председател на Управителния съвет на сдружение Хокей клуб НСА". Наред с горното касаторът в качеството си на представляващ Хокей клуб НСА" е подписал и договор СДСВ 38-00-98/01.04.2022 г. за предоставяне на целеви финансови средства от министерство на младежта и спорта по програма Спорт за деца в свободното време в размер на 9 200 лева. Изложеното по-горе, както и обстоятелството, че през 2021 г. и през 2022 г. от посочените сдружения С. К. е получавал доходи, като работещ без трудово правоотношение, налага извода, че последния и двете сдружения се намират в състояние на икономическа зависимост /като член на двата Управителни съвета, С. К. е участвал в решенията относно управлението и разпореждането с имуществото им/ и че е свързано с тях лице. Конфликт на интереси може да има, когато съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, респ. лицето, попадащо в изброените в § 2, ал.1 от ДР на закона лица, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия, каквито в случая са налице, предвид упражняваните от него правомощия по служба. Законът и съдебната практика са последователни в разбирането, че е достатъчно лицето, заемащо публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база лични и роднински отношения, а не на база законоустановени критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения, законодателят е въвел забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ лице, заемащо публична длъжност, съответно лице по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По делото няма спор, че касаторът на заседанията на 05.04.2022 г. и на 03.05.2022 г., когато на министъра на младежта и спорта е предложено да утвърди размера на финансиране по "Програма за развитие на спорта и спортните клубове" и "Спорт за високи постижения" на Сдружение "Българска федерация по хокей на лед", и е разгледан проект на Хокей клуб НСА, не си е направил отвод от изпълнението на възложеното му правомощие по служба, с което същият е нарушил и забраните, регламентирани в разпоредбата на чл. 5 от приетите Правила за работата на Комисията за разглеждане на проектите за финансово подпомагане в областта на спорта за високи постижения и в разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ. Настоящият състав споделя и съображенията на решаващия съд досежно размера на наложената глоба и законосъобразното приложение на административнонаказателната разпоредба по чл. 171, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 3 НОРИПДУКИ от административния орган. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение, което при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,