Решение № 11155 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. С. С., чрез процесуален представител, против решение 773 от 06.03.2024г., постановено по адм. д. 5/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът- Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответникът- Д. Бенчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора: -отхвърля жалбата на З. С. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Решение 402/20.12.2023г., постановено по преписка 442/2021г. по описа на КЗД, издадено от първи специализиран заседателен състав, с което по оплаквания на С. за неблагоприятно третиране- тормоз на основата на признак етническа принадлежност , КЗД: -установява по отношение на л.св. З. С. С., че ответната страна Д. Бенчева- Инспектор по социална дейност и възпитателна работа на 11-та група Затвора Ловеч, не е осъществила дискриминация по см. на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл.5 от ЗЗДискр. тормоз по признак етническа принадлежност . -установява по отношение на л.св. З. С. С., че ответната страна Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията И. Йорданов не е осъществил дискриминация по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл.5 от ЗЗДискр. тормоз по признак етническа принадлежност . -оставя без уважение жалба с вх.44-00-3481/19.10.2021г. и допълнение с вх.44-00-3883/25.11.2021г. по описа на КЗД, , подадени от л.св. З. С. С., изтърпяващ наказание в Затвора [населено място]. Решението на АС-Стара Загора е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Законосъобразни са заключенията на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че решението на КЗД е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, но по различни от изложените от съда съображения. В настоящия казус касаторът, заявявайки защитен признак етническа принадлежност (етнически турчин) е посочил в жалбата до КЗД проява на психически тормоз спрямо него. При тази проява следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на касатора, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна среда. Конкретно се сочи, унизителни изказвания за него от Д. Бенчева, включващи унизителни за честта и достойнството обиди, не обръщане внимание относно конкретни потребности в сравнение с друг лишен от свобода, не получаване дрехи, прояви на бездействие по отношение оплаквания на Б., в следствие на което се чувствал унизен и обиден. Твърди се нанасяне на обида от страна на Д. Бенчева, чрез употреба на израза [заличен текст] спрямо З. С., преместване в килия с по-неблагоприятни условия-в малка и тясна килия. Сочи се дискриминационно поведение на директора на ГДИН, изразено в преместване на лишения от свобода в друг затвор. Доколкото оплакването на касатора пред КЗД е било свързано с определена форма на дискриминация-тормоз /всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда/, неправилно АС-Стара Загора е изследвал наличието или липсата на лице сравнител. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тормоз, неговата реализация и въздействие постигат резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин. Същевременно не се установява от доказателствения материал по делото словесно поведение (т.е. действие) на Д. Бенчева, в качеството й на Инспектор по социална дейност и възпитателна работа на 11-та група Затвора Ловеч, и в лично качество, целящо накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, като предвид разпределението на доказателствената тежест в административното и съдебното производства, не се установяват факти, съответни на оплакванията на дискриминираното лице, посочени по-горе. Настъпилите промени за процесния период във фактическото положение на дискриминираното лице, свързани с условията на пребиваване в съответния затвор, в който лицето в качеството на лишен от свобода изтърпява наложеното му наказание ( например преместване в друга килия), както и преместването му в друг затвор, са възприемани от С. като нежелан за самото лице резултат, но този резултат не е последица от дискриминационно поведение на служители в администрацията на затвора, в т.ч. на Д. Бенчева, и на директора на ГДНН, а на обективни обстоятелства свързани с поведението на лишения от свобода ( вида и срока на изтърпяване на наложеното наказание и съответния режим, личностни особености на лицето, и др.), налагащи тази промени във вр. с изпълнение изискванията на приложимите материалноправни норми на ЗИНЗС и Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Не се установява по делото наличие на визираните от ЗЗДискр. цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак- етническа принадлежност. Не са налице и алтернативно дефинираните резултати на конкретната среда- не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/унижение, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от сочените за дискриминатори конкретно насочено спрямо С.. Субективното усещане за накърняване на достойнство в резултат на промени в битовите условия, при които лишения от свобода изтърпява наказанието или непостигане от лицето на определени цели не може да се тълкува разширително, още повече в контекста на приложимите материалноправни норми /§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, вр. чл.2 и чл.4 от същия закон/. Както се отбеляза по-горе в процесния случай не се установяват факти в проведеното производство, доказващи твърденията на З. С. за действия или бездействия на сочените от него за дискриминатори, накърняващи неговото достойнство и евентуално създаващи негативна среда, извън такива, свързани със законово определените им правомощия, т.е. от фактите по делото не се доказва нежелано поведение на дадено лице на основата на това качеството етническа принадлежност , което да е причина за създаване негативна среда за С.. При недоказване на посочените по-горе елементи от фактическия състав по чл.5 от ЗЗДискр. се обосновава извода за липса на осъществено спрямо З. С. С. неравно третиране тормоз по визирания признак. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. При проверка на обжалваното решение не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АС-Стара Загора, и същото е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице посочените от касаторите отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение