Решение № 6238 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2010 г.

Решение № 6238 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1101/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Лесотехнически университет-София, подадена срещу решение № 88/23.11.09 г. по адм. д. № 1305/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Алекс Вилиям Първанов и Златко Георгиев Марков чрез пълномощниците си, съответно адв. Георгиев и адв. Киров, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба. Ответниците кмет на СО, район "Студентски" и началник Столична РДНСК не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с чл. 226 АПК, състав на Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на Лесотехнически университет-София срещу Заповед № ДК-04-111/19.12.07 г., с която началникът на Столична РДНСК е отказал да разгледа като недопустима жалбата на университета срещу разрешение за строеж № 26/26.01.07 г. на главния архитект на СО, район "Студентски". За да постанови този правен резултат, съдът след обсъждане доказателствата по делото, вкл. неоспореното и прието по реда на чл. 195 - чл. 200 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК писмено заключение на в. л. инж. Пенчева е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж, като подадена от лице, извън кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ законосъобразно е оставена от административния орган без разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът е изпълнил указанията по отменителното решение по адм. д. № 8568/08 г. на Върховния административен съд за назначаване на съдебнотехническа експертиза, въз основа на чието писмено заключение е приел, че имотът, описан в АПДС № 03447/2003 г., на който се позовава оспорващият, не може да бъде идентифициран, не е нанесен в кадастъра и границите му не могат да бъдат определели поради липсата на графична част към акта с оглед преценка относно собствеността върху УПИ IV-3439,3497,3498,3499, кв. 234, м. "Студентски град", за който е издадено от главния архитект на СО, район "Студенски" оспореното по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ Разрешение за строеж № 26/26.01.07 г Касационните доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК са неоснователни. При обсъждане на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че Лесотехническият университет не е от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, разполагащи с гарантирано от цитираната разпоредба право на оспорване срещу разрешението за строеж за УПИ IV. 3439,3497,3498,3499, кв. 234. Твърдяното в хода на първоинстанционното производство и с касационната жалба право на държавна собственост върху поземления имот следва да бъде установено по общия исков ред. Към датата на издаване разрешението за строеж легитимирани собственици на имота са ответниците по касация Първанов, Марков и Столична община по силата на представени по делото нотариални актове и АОС, съставен през 2000 г., които не са отменени. В производството по чл. 216 ЗУТ нито административният орган, нито съдът могат да разрешават спор за собственост. Сочената в касационната жалба явна фактическа грешка при описанието на имота в акта за държавна собственост и задвижената след постановяване на решението процедура по евентуалното й изправяне не обосновава неправилност на същото решение. Като писмено доказателство, актът за държавна собственост е представен от касационния жалбоподател, предвид което в негова тежест е било своевременно, в хода на първоинстанционното производство да констатира евентуално неправилното посочване една от границите на имота и да инициира производство по отстраняване на грешката по административен ред и приложи по делото надлежни в тази връзка писмени доказателства. Разпоредбата на § 13 от ПЗР към ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 17/09 г. няма отношение към предмета на спора относно допустимостта на административното оспорване срещу разрешението за строеж. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при липсата на визираните в касационната жалба пороци, се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение