Решение № 7686 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас срещу решение 2214/10.03.2025 г., постановено по адм.д. 528/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен ревизионен акт Р-02000223001703-091-001/13.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Плодинвест ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-02000223001703-020-001/27.03.2023 г., е възложено извършването на ревизия на Плодинвест ЕООД за определяне на задълженията му за ДДС за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-02000223001703-092-001/14.09.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-02000223001703-091-001/13.10.2023 г. С ревизионния акт на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 240 000 лв. по фактури, издадени от Агрошанс комерс ЕООД. Установено е, че за ревизирания период дружеството ее упражнило право на приспадане на данъчен кредит във връзка с доставки на стоки компост по 6 броя фактури, издадени на 01.02.2023 г. от Агрошанс комерс ЕООД. В хода на ревизионното производство са представени процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, договор за покупко-продажба на компост от 02.01.2022 г., сключен между Плодинвест ЕООД и Агрошанс комерс ЕООД, договор за агротехническа услуга от 03.01.2022 г., сключен между двете търговски дружества, счетоводни справки. Представени са 264 броя кантарни бележки за доставка на компост, справка за вложен компост по култури, счетоводни записи за завеждане и изписване на компоста. Съгласно дадените писмени обяснения, при доставките са съставени приемо предавателни протоколи и кантарни бележки, въз основа на които са издадени фактурите. Компостът не се съхранява от Плодинвест ЕООД, а веднага се влага в производството. Транспортът е за сметка на доставчиа, като компостът е натоварен от собствена база на доставчика и разтоварен на ниви, обработвани от Плодинвест ЕООД. Влагането и разпръскването на компоста е било извършено от доставчика съгласно договор за агротехнически услуги. От дружеството, извършило транспорта Мела транс ЕООД са представени пътни листове, товарителници, фактури за извършен транспорт, договори за отдаване под наем на автомобили. От представените счетоводни документи органите по приходите са установили, че компостът е заведен в счетоводството на ревизираното лице и изписан през 2022 г., а съгласно счетоводни данни, предоставени от доставчика са отчетени приходи от продажби също през 2022 г. Установили са също така, че количеството на вложените материали за производство на компост е равно на количеството на произведения продукт. Общо за 2022 г. Агрошанс комерс ЕООД е произвело 11 050 000 кг компост, като е вложило 11 050 000 кг люцернови бали и бали слама. От произведеното количество 11 050 000 кг компост 6000 тона е продадено на Плодинвест ЕООД, а останалото количество на Искра земя ЕООД и Земя житосвят ЕООД. Органите по приходите са установили, съгласно предоставената информация от дружества, занимаващи се с производство на компост, че в състава на 10 тона материал се съдържа до 50% органична част, до 5-10% примеси и до 6% вода. Приели са, че съгласно предоставената информация съотношението между изходната суровина и готовия за ползване продукт може да бъде около 50-60%, но не и 100%. Приели са, че времето за компостиране е от 3 до 5 месеца, а в някои случаи и и повече. В случая не е доказано извършването на такъв процес, тъй като материалите са вложени в производството през същия месец, през който готовия продукт е доставен на Плодинвест ЕООД. Направен е извода, че не са извършени процесните доставки. Органите по приходите са обосновали изводите си и с обстоятелството, че в приемо-предавателните протоколи не е посочено мястото на предаване на компоста, както и лицата, предали и получили стоката. В кантарните бележки също няма посочени имена. Приели са, че в представената справка - опис на извършен транспорт на Плодинвест ЕООД от Мела транс ЕООД се съдържат данни за извършените превозни курсове, като за всеки курс е посочено количеството на превозения компост. Посочените количества компост по дати и превозни средства отговарят на данните, които се съдържат в представените кантарни бележки. Тези данни не кореспондират с данните за технически допустима максимална маса на превозните средства, както и с представените пътни листове. Установено е, че в пътните листове са попълнени само част от реквизитите. Органите по приходите са приели, че дружеството доставчик не разполага със съответната материална и техническа обезпеченост за производство на компост, както и че не е възможно като технологично време да бъдат произведени продадените на Плодинвест ЕООД количества компост в рамките на един месец. Изводите си органите по приходите са обосновали и с извършените плащания по процесните фактури, като са били представени доказателства за извършени прихващания. По отношение на извършените прихващания е направен извода, че същите не се отнасят до процесните фактури. Процесните фактури са определени като фиктивни, упражняването на право на данъчен кредит като форма на данъчна злоупотреба, за която получателят по фактурите не може да не знае. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, ревизионният акт е отменен. Изводите си първоинстанционният съд е съобразил с изслушаната по делото съдебна експертиза, която е установила, че Плодинвест ЕООД, Агрошанс комерс ЕООД и Мела транс ЕООД водят счетоводствата си съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Относно закупуването на компост от Агрошанс комерс ЕООД вещото лице е установило, че са съставени мемориални ордери от 31.12.2022 г., с които са направени счетоводни записвания за получаване и заприходяване на компост по сметка 302 материали, аналитична сметка компост на обща стойност 1 200 000 лева или 6000 тона. Със същата сума материалите са били вложени като разход по икономически елементи и осчетоводени съответно по дебита на сметка 601 разходи за материали, която сума впоследствие е отнесена като разход за основната дейност с две счетоводни записвания. Експертът е посочил, че разходите за материали правилно са отнесени през годината на доставките, съобразно правилото за съпоставимост на приходи и разходи, независимо, че фактурите са издадени през 2023 г. По отношение на Агрошанс комерс ЕООД, съобразно експертизата са осчетоводени приходи в размер на 2 210 000 лева, от които 1 200 000 доставки към Плодинвест ЕООД. Приходите са признати за 2022 г. и са включени в годишния финансов отчет за същата година, като е спазен принципа на съпоставимост на приходите и разходите. Експертизата е установила, че през 2024 г. са били извършени корекцци в счетоводството на доставчика за отчетен период 2021 г., като са взети счетоводни операции за намаляване на наличните материали бали слама и бали люцерна и увеличаване на разходите за незавършено производство чрез вписването им по сметка 611 разходи за основната дейност със сумата от 1 114 933 лева. Посочено е, че с извършената корекция са спазени изискванията на счетоводен стандарт 10 събития, настъпили след датата на годишния счетоводен отчет т. 2 и т. 3.2. Тази корекция не е отразена във финансовия резултат, а само счетоводно. Първоинстанционният съд е съобразил изводите си и с изслушаната агротехническа експертиза. Направен е извода, че не може да се обоснове категоричен извод, че процесните фактури не удостоверяват реално извършени доставки. Приел е, че са налице доказателства, от които може да се направи извод за реалност на доставките. Решението е правилно. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са обосновани с обстоятелството на неясноти, съответно непълноти в представения договор за покупко-продажба на компост от 02.01.2022 г., включително за съдържание на договора, което е в противоречие с данъчното законодателство. Обосновани са с непосочване на лицата, подписали приемо-предавателните протоколи и кантарните бележки, непълноти в представените пътни листове. Обосновани са с неправилното счетоводно отчитане на производството на компост при доставчика. Обосновани са с липсата на терен у доставчика за производство на компост. Обосновани са с времето, което е необходимо за производството на компост. Обосновани са с липсата на доказателства, които да доказват транспорта на компост. Тези оплаквания, тази касационна инстанция определя като неоснователни. Неотносимо към правото на приспадане на данъчен кредит е обстоятелството на съдържанието на сключения договор за доставка на компост, както и обстоятелството дали тази договор съдържа клаузи, които противоречат на данъчното законодателство. Тази съдебна инстанция съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 май 2023 г., съгласно което не се допуска национална правна уредба, която лишава данъчнозадълженото лице от правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност единствено поради това, че дадена облагаема търговска сделка се счита за привидна и нищожна съгласно разпоредбите на националното гражданско право без да е необходимо да се установява, че са налице обстоятелства, които от гледна точка на правото на съюза позволяват тази сделка да се квалифицира като привидна, или, когато сделката е действително извършена, че тя е осъществена с цел измама с данък върху добавената стойност или с цел злоупореба. Следователно самото съдържание на сключения договор не може да обоснове изводи за правилност на разбирането за отказ на право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на данъчната измама, изводи за наличието на подобна данъчна измама се съдържат в решението на решаващия административен орган. Липсват, обаче обективните данни, при съобразяване на които би следвало да се направи извод за данъчна измама. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на липсата на обосноваване в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган на обективни данни, от които може да се направи извод за данъчна измама. По същия начин, изводите на органите по приходите, съдържащи се в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост, както и с нередовни счетоводни записвания в счетоводството на доставчика. Решението на решаващия административен орган не съдържа и изводи за осъществена данъчна измама, във връзка с обстоятелството, че процесните фактури документират доставки, които според органите по приходите не са реално осъществени. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно обстоятелството на недоказана техническа обезпеченост, изводи относно счетоводни записвания, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Отговорът на този въпрос следва да се даде и при съобразяване на обстоятелството, че органите по приходите не са обосновали обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод за осъществена от дружеството данъчна измама. Изводите на органите по приходите в основната си част се обосновават на предположения. Съобразява се обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че търговското дружество е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021 г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. В тази връзка следва да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, съобразно която чл. 167, чл. 168, б. а, чл. 178, б. а и чл. 273 от директива 2006/112, във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която лишава данъчнозадълженото лице от правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС единствено с това, че дадена облагаема търговска сделка се счита за привидна и нищожна съгласно разпоредбите на националното гражданско право без да е необходимо да се установява, че са налице обстоятелства, които от гледна точка на правото на съюза позволяват тази сделка да се квалифицира като привидна или когато сделката е действително извършена, че тя е осъществена с цел измама с ДДС или с цел злоупотреба. По отношение на касационното оплакване, свързано с установените непълноти в приемо предавателните протоколи, кантарните бележки, пътните листове. Отговор на този въпрос всъщност дава практиката на Съда на Европейския съюз, който приема, че обстоятелството, че някои документи във връзка с доставките не са били подписани само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. В решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Съдът на Европейския съюз приема, че директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация, или се е оказало, че някои документи не са били пописани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В процесния случай, несъмнено е обстоятелството на липса на обективни данни, установени от органите по приходите, които да сочат за наличието на данъчна измама. Обективни данни не могат да представляват по същността си липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставките, неподписани документи, неоправдаване на разходи в счетоводната документация. Подобно разбиране е в несъмнено противоречие с първия диспозитив от решение на Съда на Европейския съюз от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. По отношение на извършените плащания по процесните фактури, Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 29 март 2012 г. по дело С-414/10, съгласно което правото на приспадане на данъка не може да се обуслови от предварителното ефективно плащане на този данък. Въпросът дали закупуването на процесните услуги е било необходимо или пък целесъобразно изглежда ирелевантен, доколкото директивата за ДДС не обвързва упражняването на правото на приспадане с критерий за икономическа рентабилност на получената доставка. По отношение на счетоводното отразяване. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която директивата за ДДС не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки че услугата е била доставена се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител тъй като разходите за услугата не са били оправдани в счетоводната им документация, стига да са изпълнени следните две условия посочените обстоятелства да сочат за наличието на данъчна измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Такива обективни данни за наличието на данъчна измама, органите по приходите не са установили. Не се доказва и обстоятелството на знание от страна на дружеството, че неговият доставчик за наличието на данъчна измама по отношение на сделката, по която се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. При условие, че от страна на данъчната администрация като обективни данни се претендират неверни счетоводни записвания и данъчната измама се обосновава именно с тези неверни счетоводни записвания, то не може да се приеме наличието на знание у данъчнозадълженото лице за неверни счетоводни записвания, направени от неговия доставчик. Съобразно тази съдебна практика, данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушение или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. Следователно, когато се произнася дали в даден случай облагаема сделка липсва и данъчната администрация се основава по-специално на нередности, допуснати от издателя на фактурата, като например пропуски в счетоводството, националната юрисдикция трябва да следи преценката на доказателствата да не доведе до изпразване от съдържание на посочената съдебна практика и до косвено задължение за получателя на фактурата да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В процесния случай данните за данъчна измама са съотнесени и преценени от гледна точка на нередности в счетоводството на доставчика, които нередности, ако са установени няма основание да се предполага дори, че са били известни на ревизираното лице, че е знаел или че е трябвало да знае за тях. Тази съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз по дело С-270/2024 от 14 февруари 2025 г., съгласно което не се допуска практика, при която данъчната администрация, за да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, начислен за придобиването на стока, когато данъчнозадълженото лице е получило доставката на стоката, използвало я е за целите на собствените си облагаеми доставки и е издадена фактура за доставката, се основава на обстоятелството, че фактурата е фиктивна, тъй като първо доставката не е извършена от издателя на фактурата, издателят е заплатил ДДС само частично. За да обоснове такъв отказ да признае правото на приспадане на ДДС, данъчната администрация трябва да докаже надлежно, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в измама с ДДС или че това лице е знаело или е трябвало да знае, че издателят на фактурите е извършил такава измама. Както и се посочи в мотивите на това решение, не може да се направи обоснован извод, че дружеството е познавало счетоводството на своя доставчик и е било запознато с нередности относно водената счетоводна отчетност. Съобразява се обстоятелството, че според счетоводните данни, представени в хода на ревизионното производство, към 01.01.2022 г. доставчикът Агрошанс комерс ЕООД не е разполагал с налично количество готов компост, който да достави на Плодинвест ЕООД на 03.01.2022 г. Същевременно, обаче, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от заключението на експертизата се установява, че през 2024 г. в счетоводството на доставчика е извършена корекция, по отношение на 2021 г. Корекцията е била извършена чрез прехвърляне на част от наличните към 31.12.2021 г. бали слама и люцерна от материали към незавършено производство на компост на стойност 1 115 993 лева, отчетени по сметка 611 разходи за основната дейност. Тази корекция според заключението на съдебната експертиза отразява започване на производство на компост още през 2021 г. и съответно изменя незавършеното производство от продукта към 31.12.2021 г., като се отчита наличие на незавършено производство. По отношение на приложимостта на счетоводен стандарт 8 нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, следва да се съобрази обстоятелството, че той се прилага при представянето на печалбите или загубите, свързани с обичайната дейност и извънредните статии в отчета за приходите и разходите, отразяването в отчета на промените в приблизителните счетоводни оценки, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика. Фундаментални грешки съгласно стандарта са грешки, които са от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периода вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване. Съобразно заключението на експертизата тази корекция е извършена при съобразяване на счетоводните стандарти, тя не влияе на изменение на финансовия резултат. По този начин правилно първоинстанционният съд е възприел извършената корекция, като се съобразят резултатите от същата. Това обстоятелство, обуславя извода, че по счетоводни данни към 31.12.2021 г. дружеството доставчик е разполагало с незавършено производство компост на стойност приблизително 103 лева за тон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този извод се подкрепя от представения по делото инвентаризационен опис на материали, изготвен на 07.12.2021 г. , според който счетоводната наличност и фактическата наличност на бали слама и люцерна съответстват, като при вписване на фактическата наличност е описано, че зя всеки от двата материала има заложени 4 860 000 кг. за производство на компост. Тази съдебна инстанция не отрича принципно правилното разбиране, съдържащо се в касационната жалба, че основното изискване към финансовите отчети е данните в тях да бъдат верни и честно представени. Постигането на това изискване е възможно само, ако при разработване и прилагане на счетоводната политика се спазват изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Това принципно правилно разбиране, обаче не може да обоснове наличието дори на предположение за знание у получателя на доставката за евентуално нередовни счетоводни записвания при доставчика, което обстоятелство от своя страна да представлява наличие на обективни данни за осъществена данъчна измама. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и изслушаната и приета по спора агротехническа експертиза. По отношение на евентуалното наличие на злоупотреба, за да се установи такава злоупотреба, трябва да са изпълнени две условия от една страна, разглежданите сделки да водят до получаване на данъчно предимство, и от друга страна от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на тези сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Както приема Съдът на Европейския съюз, посочването на фиктивен доставчик във фактурата за стоките или услугите,, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не представлява такава злоупотреба, тъй като посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено право на приспадане на ДДС е формално условие за това право, и следователно не води до изпълнение на материалноправните условия, предвидени в разпоредбите относно правото на приспадане. Следва да се съобрази и обстоятелството, че за обосноваването на отказа на право на приспадане не се налага установяване на риск от загуба на данъчни приходи. За целите на това обосноваване е без значение и дали разглежданата сделка е предоставила данъчно предимство на данъчнозадълженото лице или на други участници във веригата от доставки. Всъщност, от една страна наличието на такова предимство е без значение за изпълнението на материалноправните условия, от които зависи правото на приспадане, каквото е доставчикът на съответните стоки или услуги да има качеството на данъчнозадължено лице. От друга страна, за разлика от злоупотребите, установяването дали данъчнозадълженото лице е участвало в измама с ДДС не зависи от това дали е изпълнено условието сделката да му е предоставила данъчно предимство в противоречие с преследваните от директивата за ДДС цели. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора. Не са представени доказателства за направените разноски, както и не е представен списък на разноските, поради което разноски не следва да се присъждат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение