Решение № 16884 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3740/2011 г.

Решение № 16884 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3740/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Белвил" ООД, гр. Самоков, срещу решение № 89 от 04.06.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "ж" състав, по адм. д. № 648 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1730/06.07.05 г. на директора на РДД - гр. София в частта, с която се потвърждава ДРА № 363/22.04.05 г. на данъчен орган на ТДД - София област, отнасяща се до извършено прихващане на сумата 30 682,08 лв. - дължим и невнесен корпоративен данък. Касаторът поддържа, че вече за него липсва правен интерес от оспорване на процесния ДРА, тъй като с ревизионен доклад № 23-00-29/27.02.2007 г. спорът между страните е разрешен в полза на ревизираното лице. Иска прекратяване на производството и присъждане на разноски. Евентуално поддържа, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноски. Счита, че не дължи юрисконсултско възнаграждение, въпреки изхода на делото, тъй като не е станал повод за завеждането му. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АП, намира че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното съдебно решение не подлежи на обезсилване на осн. чл. 233 изр. трето ГПК вр. чл. 159, т. 8 вр. чл. 144 АПК. Това е така, тъй като нито с касационната жалба, нито след подаването й, е заявен отказ от спорното право; в първоинстанционното производство не е направено и искане за прекратяване на делото поради липса на правен интерес. Представеният още при първоначалното разглеждане на делото Ревизионен доклад № 23-00-29/27.02.2007 г., издаден в резултат на възложена ревизия по ЗКПО (отм.) за периода 01.01 - 31.12. 2004 г., на касатора, не доказва отпадането за последния на правния интерес от оспорването на процесния ДРА. Обратно - в този доклад е посочено, че с процесния ДРА е внесена като прихваната сумата 30 682,08 лв., а на 26.04.2005 г. с платежно нареждане е внесен патентен данък за 2004 г. в размер на 4 575 лв. Отделно от това, ревизионният доклад е междинен акт на процедурата по издаване на РА, който евентуално би могъл да рефлектира пряко върху правната сфера на жалбоподателя и да повлияе на наличието на правен интерес от оспорване на процесния ДРА. По оплакванията за неправилност на съдебното решение, съдът съобрази следното: С обжалваната част на ДРА е извършено прихващане на сумата 30 682,08 лв., представляваща дължим и невнесен корпоративен данък от определения по ЗДДС (отм.) данък за възстановяване. Дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл. 51 ЗКПО (отм.) за 2004 г., с деклариран финансов резултат печалба в размер на 157 344 лв., съгласно която дължи 30 682,08 лв. корпоративен данък. След издаването на процесния ДРА на 22.04.2005 г., въз основа на късно /повече от една година/ подадена декларация от 25.06.2005 г. за облагане с патентен данък, жалбоподателят е внесъл на 26.04.2005 г. 4 575 лв. патентен данък за 2004 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразността на ревизионните актове се преценява към момента на тяхното издаване. Към този момент, на ревизираното лице е определено данъчно задължение въз основа на собствената му декларация по чл. 51 ЗКПО (отм.). Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение