Решение № 11677 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2015 г.

Решение № 11677 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рюрик Груп" ЕООД, ЕИК 175296282, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Симеоновско шосе" № 9, представлявано от управителя Александрос Касабов, чрез процесуалния му представител адв. Дерузов, против решение № 105 от 29.11.2014 г., постановено по адм. дело № 23/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 041/02.10.2013 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Тетевен. Касационният жалбоподател оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като оспореният АУЗД бъде обявен за нищожен или евентуално да бъде отменен. Претендират се направените разноски. Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Тетевен, чрез процесуалния си представител - адв. Христов, в писмената си защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административният съд - Тетевен е отхвърлил жалбата на "Рюрик груп" ЕООД срещу АУЗД № 041/02.10.2013 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Тетевен, мълчаливо потвърден от началник отдел МДТ при община Тетевен по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 70003.70 лв. и лихва за просрочие към тях, изчислени към 02.10.2013 г. в размер на 18753.10 лв. Съдът е установил фактическата обстановка, като е приел, че дружеството, като собственик на декларираните недвижими имоти, се явява задължено лице по смисъла на ЗМДТ. Изложил е доводи, че оспореният АУЗД № 041/02.10.2013 г., издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Тетевен, е издаден служебно в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, като не е спорно, че установените задължения не са платени. Невнесените в срок местни такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, съгласно разпоредбата на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, действаща към съответния период, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Размерът на таксата за битови отпадъци по трите компонента са определени с решение № 390 от 24.02.2009 г. на общински съвет Тетевен. В настоящия случай съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 - т. 4 ЗМДТ на дружеството са начислени задължения, отделно по всеки един от компонентите на ТБО, като задълженията са определени в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Предвид доказателствата по делото съдът е приел, че дружеството не е подавало искане за изчисляване на ТБО според количеството на битовите отпадъци и не е подавало декларация за вида на използваните съдове за отпадъци. Дружеството е ползвало контейнер за сметосъбиране, различен от определените със заповедта на кмета на община Тетевен, а именно контейнер 4 куб. м, предвид което не може да бъде определен размерът на ТБО въз основа на количеството битови отпадъци. Изложени са доводи, че издаденият АУЗД е мотивиран относно невъзможността за определяне на ТБО, според количеството битови отпадъци. Начинът на определяне на размера на ТБО за съответния период съответства на действащите нормативни актове и решения на общински съвет - Тетевен. Съдът в мотивите си е приел, че от представената по делото административна преписка, както и от допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че задълженията за процесните периоди са правилно определени по отношение на всеки един от компонентите на ТБО. С оглед изложеното съдът е счел, че са неоснователни твърденията за нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Според административния съд, видно от представените по делото доказателства, през процесния период общината реално е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Не са налице изключенията, посочени в чл. 71 от ЗМДТ. Относно доводите на жалбоподателя за нищожност на процесния АУЗД, на осн. чл. 177, ал. 2 АПК, като противоречащ на влязло в сила съдебно решение № 150 от 12.11.2012 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело № 193/2011 г., първоинстанционният съд е изложил съображения, че с него е отменен предходен АУЗД със същия предмет и адресат, като административната преписка е върната за ново произнасяне съгласно дадените със съдебното решение указания, но те са били във връзка с допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съдът е отбелязъл, че определянето на ТБО на база отчетната стойност, а не на база количеството битови отпадъци (БО), не представлява основание за нищожност на акта, поради противоречие с влязло в сила решение. При така изложената фактическа обстановка съдът е направил извод, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазена административна процедура по издаването му и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не е спорно, че през процесния период общината е осъществявала услугите, за които се заплаща ТБО, както и че процесният имот е нежилищен и е собственост на търговско дружество, следователно дължимата ТБО подлежи на определяне по един от методите, закрепени в Наредбата. Основните оплаквания на касационния жалбоподател, сочени и пред първоинстанционния съд, се свеждат до това, че неправилно е определен размерът на дължимата ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 ЗМДТ и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, който приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размера на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на териториите за обществено ползване. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1 е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице. Способите по ал. 1 и ал. 2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Видно от нормата на чл. 67, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМДТ, определянето на таксата пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, е допустимо само когато количеството на битовите отпадъци не може да се установи. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстационният съд, в административния акт са изложени мотиви относно невъзможността за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните в него отпадъци. В случая посоченото изискване не е спазено, тъй като дружеството не е подавало декларация за вида на използваните съдове за битови отпадъци. Неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. От друга страна, както правилно е установил съдът, ползваните от дружеството съдове за БО не са сред определените в заповедта на кмета на община Ловеч, предвид което ТБО няма как да бъде определено според количеството БО. Задължените лица не могат сами да си избират съд за съхранение на БО, без да се съобразяват с предварително определените от общинския съвет. Задължените лица, ако желаят да им се определи ТБО според вида на съда за БО и честотата на сметоизвозване, са обвързани от определените съдове от общинския съвет. В настоящия случай е установено, че дружеството е ползвало съд за битови отпадъци - контейнер 4 куб. м, който не е сред съдовете, установените от Общинския съвет, предвид което не може да бъде определен размерът на ТБО въз основа на количеството битови отпадъци. След като не може да се установи количеството на битови отпадъци по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, правилно е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, при определяне на задълженията за ТБО на дружеството. Предвид изложеното, в съответствие с разпоредбите на материалния закон органът по приходите е определил дължимата ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. При обстоен анализ на приложимата нормативна уредба, правилно е прието, че установените задължения за ТБО са законосъобразно определени в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и че не е налице, която и да е от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ. Доводите на касатора за нищожност на процесния АУЗД № 041/02.10.2013 г., издаден от старши експерт в отдел МДТ при община Тетевен, са идентични с изложените пред първоинстанционния съд. Съдът в мотивите си подробно ги е обсъдил и е приел, че не са налице пороци, водещи до нищожност на процесния акт, поради което настоящата инстанция счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Ловеч съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника - началник отдел МДТ при община Тетевен за присъждане на разноски по делото е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, следва да му бъде присъдена сумата от 500 (петстотин) лева - платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение