Решение № 7987 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2016 г.

Решение № 7987 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., срещу решение № 1251 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5776/2015 г. по описа на Административен съд С.-град в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, лихва върху присъдената сума, както и разноски по делото. Твърди и основава неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му. Претендира разноски по делото. Ответникът - Х. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. И. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С решението си в обжалваната му част Административен съд С.-град е уважил частично предявения от Х. А. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с решение от 31.08.2011 г. постановено по НАХД № 654/2011 г. по описа на Софийски районен съд е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № 42-0000130 от 10.01.2011 г. на Н. О. отдел"Контролна дейност-ДАИ" - гр. С. при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което на ищеца е наложено административно наказание - глоба. Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Приел е също, че за осъществената по делото адвокатска защита Айдън е заплатил възнаграждение в размер на 400 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, като е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника, че е нищожна уговорката за заплащане в чужда валута. Съдът е уважил частично предявения иск за сума в размер на 230 лева при приетото наличие на кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения в това производство договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение, но не е посочен начин на плащане, като такъв не е отразеното в него платимо "след приключване на делото". Дози договор не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Представянето на разписка за получена сума извън рамките на производството, за което е сключен договор между страните, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и за присъдената сума в размер на 230 лева. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не се установява по делото такива реално да са направени от тази страна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение