Решение № 8514 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2010 г.

Решение № 8514 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Попов, като пълномощник на Светослав Горанов Божинов, действащ като едноличен търговец "Светослав Божинов", срещу решение № 627/8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 547/2009 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт /РА/ № 800820/16.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 273/3.07.2009 г. на Директора на ДОУИ - Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е отчел факта на издадените КИ, издадени при спазване предпоставките на чл. 115 от ЗДДС поради разваляне на договора за доставка. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 800820/16.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново в потвърдената с решение на № 273/3.07.2009 г. в частта, с която за данъчен период м. 10. 2008 г. на ЕТ "Светослав Божинов" е начислен ДДС в размер на 14 864 лв. и лихви в размер на 666, 58 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизионното производство е извършено въз основа на надлежно възлагане, а РА е издаден от компетентен орган определен със ЗОКО № К800820/23.03.2009 г. За безспорно съдът е приел, че жалбоподателят е декларирал вътреобщностни доставки за данъчен период м. 10.2008 г. на основание чл. 53 от ЗДДС по 4 броя фактури с данъчна основа общо в размер на 74320 лв., като получател по доставките е дружество, установено в държава - членка на Общността (Белгия), и доставките са реално извършени. При направената справка от администрацията е установено (чрез системата /IES), че дружеството получател е с невалиден VIN номер поради дерегистрацията му за целите на ДДС в Белгия, считано от 1.10.2008 г. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото ССЕ, съгласно което жалбоподателят е издал кредитните известия като е дебитирана разчетната сметка 411/3 срещу кредита на см. 701. В Дневника за продажби за м. 11.2008 г. е взета сторнировъчна операция, като са сторнирани приходите от продажби по съответните фактури, а на 15.12.2008 г. е представен протокол с отразено сторниране, като е подадена и /IES декларация от 15.12.2008 г., с която е извършено сторниране на приходите от продажбите по процесните фактури. Според заключението е установено връщането на сумите по фактурите, като със сторнировъчна операция (д-т см. 701 срещу к-т см. 330/2) продукцията отново е заприходена при жалбоподателя, без същата да е установено, че е реално върната с оглед на приложените протоколи, като от счетоводна гледна точка доставката е анулирана. При тези безспорно установени факти, съдът е приел, че за жалбоподателя не са налице изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като законосъобразно с обжалвания акт е начислен данък със ставка 20% съобразно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Възражението на жалбоподателя, че са налице редовно издадени КИ поради разваляне на сделката, съдът е приел за неоснователно, тъй като с анекса от 4.11.2008 г. е уговорено връщане на доставка, като от съдържанието му и с оглед на тълкуването му във връзка с основния договор може да се приеме, че се урежда реституиране на получена облага в резултат на развален договор. В случая не е налице законосъобразно сторниране, тъй като впоследствие не са развалени доставките. На следващо място съдът е приел, че законосъобразността на кредитните известия не са предмет на спора, тъй като са издадени в период, който не е предмет на ревизията, като жалбоподателят разполага с възможността да извърши корекция на декларирания си данъчен резултат за данъчен период м. 11.2008 г. чрез поправка на грешка по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, която корекция не е обвързана с преклузивен и решителен срок. Представеното с писмената защита становище на ЦУ на НАП (изх. № 24-34-5/17.06.2008 г.) съдът е приел, че е ирелевантно тъй като касае друга хипотеза Решението е правилно. По делото няма спор за фактите. Безспорно установено е и не се оспорва в касационната жалба, обстоятелството, че получателят по декларираните от касатора ВОД за данъчен период м. 10.2008 г. е с невалиден VIN номер поради дерегистрацията му за целите на ДДС в Белгия, считано от 1.10.2008 г. Основният спорен момент е КИ във връзка с процесните доставки, издадени в последващ данъчен период, който не е предмет на ревизията, следва ли да бъдат обсъждани в настоящото производство. Видно от доказателствата по преписката, ревизията е надлежно възложена и извършена за определяне на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.06.2008 г. до 31.10.2008 г. Процесния ВОД е извършен през м. 10 2008 г., поради което е предмет на ревизията и установените при извършването й фактически констатации и правни изводи са предмет на настоящото съдебно производство. Издадените от касатора КИ по същите доставки са в следващ данъчен период м. 11.2008 г., който не е предмет на настоящата ревизия, поради което не следва да бъдат обсъждани доводите в касационната жалба досежно наличието на предпоставките на чл. 115 от ЗДДС, респективно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. С оглед на изложеното и предвид безспорно установените предпоставки на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по отношение доставката на касатора, за която е установено, че не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 от същия закон, т. е. получателят е данъчно задължено лице на друга държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка, правилно съдът е приел, че обжалваният пред него РА е законосъобразен в обжалваната част. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение