Решение № 5425 от 23.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2601/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември против решение 4657 от 05.12.2024г., постановено по адм. д. 221/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата В. С. М., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя мълчалив отказ на кмета на община Септември да издаде скица на УПИ XIII-1536, кв. 107 по действащия план на гр. Септември и връща преписката на административния орган за издаване на скица. Обжалваното решение е допустимо. Съдът се произнася по допустима жалба, която е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията и § 8 ПЗР АПК, поради което сроковете за обжалването му са тези по чл. 149, ал. 2 АПК. В случая не е налице акт по чл. 215, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което сроковете регламентирани в тази разпоредба са неприложими. Заявлението за извършването на административна услуга е депозирано на 05.01.2024 г., срокът за произнасяне на административния орган е 7-мо дневен и изтича на 13.01.2024 г., а срокът за обжалване на мълчаливия отказ е едномесечен съгласно чл. 149, ал. 2 АПК. Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана на 06.02.2024 г. и следователно е подадена в законоустановения срок. Ето защо доводите на касатора за просрочие на жалбата, са неоснователни. Твърдението, че съдът се произнася по нередовна жалба също е неоснователно. Действително петитума на жалбата е да се задължили кмета на община Септември да извърши исканата услуга издаване на скица на УПИ XIII-1536, кв. 107 по действащия план на гр. Септември, което искане не е прецизно, но същото включва и искане за отмяна на отказа да се извърши услугата, в който смисъл следва да се тълкува и предвид правилото на чл. 173, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи и че в обстоятелствената част на жалбата изрично е посочено, че е налице мълчалив отказ за издаване на исканите документи. Следователно съдът се произнася по допустима жалба и обжалваното решение не е недопустимо. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът на В. М. е урегулиран с план за регулация. Установено е, че същата с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2016 г. придобива в собственост УПИ XIII-1536, кв. 107 по действащия план на гр. Септември с приложен дворищнорегулационен план като целият ПИ -1536 се състои от 607 кв.м., от които 13 кв.м. попадат в улица при неприложена улична регулация, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда. Установено е, че за УПИ XIII-1536, кв.107, община Септември издава на бившите собственици на имота Й. Л. и Д. Л., разрешение за строеж 35/20.06.2006 г. за изграждането на обект Ажурна ограда, съгласно издадена виза от главния архитект и конструктивно становище. По делото са приложени множество доказателства в т.ч. и скици, подборно описани в обжалваното решение и издавани от служители на общината, като във всички тях поземленият имот е описан като УПИ XIII-1536 в кв. 107 по действащия план на гр. Септември. Същевременно административният орган твърди, че планът от 1992 г., с които ПИ -1536 се урегулира в самостоятелно УПИ не е действащ, тъй като заповедта за одобряването му не е подписана от кмета на общината. Действително по делото липсва приложена подписана заповед за одобряване изменение на ПУП ПРЗ, но видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е, че в архива на общината е запазена единствено графичната част на заповедта с нанесена текстова част, без подпис и печат, а по предходния план от 1989 г. ПИ 1536 попада в УПИ I за озеленяване. От изложеното следва, че за дълъг период от време общинската администрация издава различни актове, в т.ч. и скици, копия от одобрения ПУП от 1992 г. за УПИ XIII-1536 в кв. 107 по плана на гр. Септември, а в последствие приема, че такава заповед не е издавана, което сочи на издаване на документи с невярно съдържание, въз основа на които са издавани и други документи постановление за възлагане и нотариален акт. Фактът, че в архива на общината е запазена само графичната част на заповедта, не обосновава категоричен извод, че е запазен оригинал, а не копие. Административният орган не установява, че административната преписка по издаване на заповед 25/30.07.1992 г. на кмета на община Септември е унищожена по предвидения за това в закона ред, поради изтекъл срок за съхраняване. Следователно по делото не се установява по несъмнен начин, че цитираната заповед не е подписана и не е влязла в сила. Освен това след като административният орган, счита, че действащият регулационен план за ПИ 1536 е предходен такъв, съгласно който поземления имот е част от УПИ I за озеленяване, то същият следва да издаде скица по последният действащ план за процесния имот. В компетентността на административния орган е да направи исканата административна услуга и да бъдат удостоверени фактите относими за собствеността. Скицата на имот представлява графична извадка от план, в който е обособен имота, с данни за площ, граници, местоположение, както и данни за собствеността. Ето защо като отменя мълчаливия отказ съдът постановява правилен съдебен акт. Следва да се отбележи и че правилно съдът връща преписката на административния орган за издаване на скица на имота като изрично конкретизира, че същата следва да отразява регулационния статут на имота по действащия регулационен план на гр. Септември, като последния може да е за ПИ 1536 УПИ XIII 1536 или за ПИ - 1536 като част от УПИ I за озеленяване, в зависимост от направените фактически установявания. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди община Септември да заплати на В. С. М. сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на разноските, е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и ангажираните доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,