Решение № 11510 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) - Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е. Кабранска, срещу решение 424 от 20.03.2025 г., постановено по адм. дело 494/2024 г. по описа на Административен съд Шумен. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с преценката на съда за недоказаност на нарушението и липсата на уронване престижа на службата. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед. В съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. А. М., чрез пълномощника адвокат Т. Димитрова, в представен писмен отговор и нарочна молба, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице касационните основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на П. М. против заповед 3282з-5776/21.11.2024 г., издадена от директора на ГДГП, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал.1, т.13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши полицай в група Летищна сигурност от ГПУ-Летище Варна към РДГП Аерогари при ГДГП - МВР. Съгласно заповедта и видно от преписката, дисциплинарното производство е образувано срещу П. М. за това, че на 06.07.2024 г., привечер, е нанесъл побой на лицето Д. Я., който бил в жилището на бившата му приятелка И. Щ.. М. бил на работа преди инцидента, но се почувствал зле и бил освободен от началника на смяната в 18.45 ч. По случая е водено и досъдебно производство. Ответният наказващ орган е описал процесуалните действия, извършени в хода на дисциплинарното производство, както и снетите обяснения от лицата, които са били на местопроизшествието. И. Щ. е заявила, че от 2009 г. живеела на съпружески начала с П. М., като имат общо дете. През юни 2024 г. се разделили и М. напуснал дома им, но продължавал да контактува с детето и имал ключ за жилището. На 06.07.2024 г. била в дома си с детето, като в 18.00 часа при нея дошъл приятелят й Д. Я.. В 18.30 ч. дошъл и М., облечен с полицейска униформа. Бил ядосан и й казал да прибере детето. Избутал Я. в съседна стая, от където се чувало как крещи и го обижда. След няколко минути Щ. влязла в стаята и видяла, че Я. е присвит на дивана с окървавени лице и тениска. Не е виждала М. да го удря, защото излязла от стаята по негово указание, но разбрала, че го бие, защото смятал, че е неин любовник. Успокоила детето, което плачело и се обадила по телефона на майка си. В около 19.00 ч. М. тръгнал, след като взел документи и лекарства. Щ. позвънила на тел. 112 за да потърси медицинска помощ. По-късно пристигнала майка й и двете откарали Я. до болнично заведение. Д. Я. също е посочил, че е бил пребит от М. в апартамента на Щ., на която бил на гости. Нанесъл му удар в лицето, вследствие на което имал три шева на устната. След това го вкарал в хола и продължил да му нанася удари в главата и тялото. Бил е с униформа, с ръкавици, отнел му телефона, през цялото време отправял закани и заплахи, като не допускал Щ. в стаята. Ответният орган е приел, че съгласно двете съдебномедицински експертизи уврежданията на Я. е възможно да са получени при инцидента. Видно от експертизите нараняванията са следните: [заличен текст]. П. М. признал, че е удрял Я., но в обясненията си е заявил, че е изпуснал нервите си, действал необмислено и неразумно, като съжалява за действията си. За да отмени оспорената пред него заповед съдът правилно е приел, че тя е издадена от компетентен орган, без допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения. Намерено е обаче, че тя съдържа само правна квалификация на нарушението, но не и с кои действия М. е осъществил неговия състав, включително и с какво е бил уронен престижът на службата. Това е преценено като липса на фактически основания за издаване на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, квалифицирано като нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Съдът е допуснал възможност органът да е имал предвид действията на М. по нанесения побой над Я., но е счел, че в заповедта няма изложени факти и обстоятелства за поведение уронващо престижа на службата. Позовал се е на липсата на наложени наказания, наградите и добрите служебно-характеристични данни за М.. Посочил е, че случаят е станал достояние на други служители на МВР и магистрати, но заради характеристичните данни е достигнал до извод, че вмененото във вина на извършителя нарушение на етичните правила не може да се квалифицира като тежко по смисъла на чл. 203 ЗМВР и и не е съпроводено с уронване на престижа на службата. Съдът се е позовал и на това, че воденото досъдебно производство не е приключило. Решението е неправилно. Настоящата инстанция счита, че констатациите на наказващия орган и събраните в дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да се приеме за доказано упражненото върху Д. Я. физическо насилие от страна на П. М.. То е с продължителен интензитет - около половин час и се изразява в нанасянето на множество травматични увреждания на пострадалия. Това говори за противоправна упоритост от страна на извършителя, а не за импулсивен и необмислен еднократен акт. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от наказващия орган, поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях директорът на ГДГП е приел, че посочените в заповедта обстоятелства налагат извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя М.. Описаните деяния обективират поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 (съобразяване законността на предприеманите действия), т. 19 (опазване доброто име на институцията), т. 20 (личния пример) и т. 25 (забрана за злоупотреба с правомощия) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същевременно те правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като несъмнено е налице и квалифициращият елемент от фактическия състав уронване престижа на службата . Деянията са станали достояние на широк кръг от хора - граждани, медицински лица, служители от други структури на МВР, прокурори, следователи по досъдебното производство, съдии и съдебни служители по воденото производство по Закона защита от домашното насилие и други. Използването на физическа сила със значителен интензитет над друго лице при скандал, свързан с междуличностни отношение, при който на пострадалия са нанесени значителни телесни увреждания, представлява освен неизпълнение на конкретни разпоредби на закона, също и проява на незачитане на нормите на професионалната етика и морал, присъщи и задължителни за изпълняваната служба. Подобно поведение е без съмнение от естество да застраши и накърни авторитета на МВР, като подкопае доверието на обществото в ефективността и законосъобразността на осъществяваната от него дейност, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Необосновани са доводите на съда, че в заповедта липсва установяване за уронване престижа на службата. Изрично в нея е записано, че М. е бил с униформа и е бил наясно, че следва да се въздържа от поведение, което може да се отрази негативно върху авторитета на МВР. Не е дал добър личен пример и не е опазил доброто име на институцията, която представлява. С оглед задачите и дейностите на МВР от служителите се изисква определено поведение не само във връзка с изпълнение на служебните задължения, а и в обществения живот. Също е посочено в заповедта, че той е съзнавал незаконосъобразността на действията си, които са несъвместими с наложените в обществото морални норми и уронват престижа на службата. Всички тези мотиви на органа съответстват на установените по случая факти. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна. На М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение като служител в МВР не заради това, че е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК), а за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР. Наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност. Освен това в представеното пред настоящата инстанция постановление за спиране на досъдебното производство, издадено от компетентния прокурор се установява липса на събрани доказателства за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК (закана за убийство), но са налице данни за телесна повреда по чл. 130 НК, (т. е. нанесения побой над Д. Я.), която обаче се преследва по тъжба на пострадалия. При така установеното от фактическа и правна страна касационният състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на П. М. против заповед 3282з-5776/21.11.2024 г. на директора на ГДГП. Предвид основателността на касационната жалба в полза на бюджета на органа следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,