Решение № 12297 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2018 г.

Решение № 12297 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2610/19.04.2018 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 10265/17 година. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплати на Костин Г., сумата от 500 лева ведно със законната лихва от 26.09.2017 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени от ищеца в периода 15.07.2017 г. - 25.08.2017 г. при престоя му в Затвора в гр. София и ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 500 лева до претендираните 25 002 лева като неоснователен и недоказан. Касационната жалба на ГДИН е срещу осъдителната част на съдебното решение. Твърди се, че то е неправилно в тази част. Релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноски. Касационната жалба на Г. Костин, подадена чрез пълномощника му адв. Георгиева е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в предявения размер. С възражение срещу касационна жалба, подадено на 16.05.2018 г. Г. Костин чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба на ГДИН. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадено от страни по съдебния спор, всяка една срещу тази част от съдебното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за периода от 15.07.17 г. до 25.08.17 г. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нарушеното му достойнство и влошаване на здравословното му състояние, в резултат на бездействието на администрацията на ГДИН, довело до лоши битови и хигиенни условия в килията, изразяващи се в наличието на прах, счупено стъкло на прозорец, мишки, плъхове, липса на вентилация. Въз основа на справка от началника на Затвора-София, съдът е приел за установено, че ищецът е настанен там в качеството му на обвиняем, на 25.07.2016 г. и обитава сп. п. № 12, което е с жилищна площ от 8 кв. м., в което има мивка с течаща топла и студена вода и тоалетна. Въз основа на медицинска справка, съдът приема, че ищецът се оплаква от болки и слабост в двата горни крайника при постъпването си в затвора, придвижва се с патерици, а впоследствие с инвалидна количка, не е посещавал медицинския център в затвора, консултиран е с външни специалисти – офталмолог, невролог, стоматолог, ревматолог. Въз основа на показанията на двама свидетели, разпитани по делото, които изтърпяват наказанията си в същия затвор, чиито килии са разположени на етажа на килията на ищеца, съдът е приел за установено, че ищецът се придвижва с инвалидна количка, изпитва затруднения при ползване на тоалетната, не е в състояние да почиства килията си, килия № 12, в която е настанен, не била ремонтирана, счупеното стъкло на прозореца било подменено един месец преди съдебното заседание, както и две седмици преди това бил поставен душ, след жалба на ищеца. Приел е, че през килията на ищеца преминавали два отдушника, което благоприятствало появата на гризачи, каквито в затвора имало, въпреки обработката с препарати, а същото било положението и с хлебарките, и дървениците. Въз основа на показанията на един от тези свидетели, съдът е приел, че поради малкия размер на прозореца, в помещението на ищеца не влизала естествена светлина, което налагало използването на изкуствено осветление. Съдът е констатирал представянето на дневник по чл. 77, ал. 1 ППЗИНЗС от № 3136/14.07.2017 г. до № 3895/25.08.2017 г. по делото, в който били отбелязани датите на предаване на документи, адресирани до ищеца Въз основа на справка от ответника, съдът е приел, че в Затвора-София се извършва дейност по дератизация и дезенсекция като за процесния период тя е извършена на 28.06.17 г., 21.07.17 г. и 28.07.17 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна следното: приел е за неизпълнено изискването за хуманно и неунизително отношение, тъй като не били осигурени благоприятни санитарно-битови и социални условия. За да стигне до този извод, съдът е приел, че през процесния период, заради здравословното му състояние, ищецът е бил затруднен да ползва тоалетната в килията, изискваща клякане и не са му предоставени подходящи условия за това. В тази връзка, съдът е посочил и липсата на душ в килията на ищеца през процесния период, липсата на достатъчно естествена светлина и възможност за проветряване, както и наличието на гризачи, дървеници и хлебарки, въпреки провежданите от администрацията дейности по дератизация, дезинфекция е дезинсекция. Съдът е определил размера на обезщетението от 500 лева, отчитайки продължителността на периода, интензитетът на преживените негативни емоции, без увреждане на здравето. В останалата част искът е отхвърлен като съдът е посочил също така като недоказано от ищеца, твърдението му, че е бил възпрепятстван да получава и изпраща кореспонденцията си, като това твърдение се опровергавало според съда от представените писмени доказателства. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд, което в резултат на двете касационни жалби, е обжалвано изцяло като неправилно. То е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени. Едно от оплакванията на ищеца в исковата му молба е, че администрацията на Затвора-София не е пускала негова кореспонденция и жалби. Съдът е преценил това твърдение на ищеца като опровергано от представени по делото писмени доказателства, без да посочи обаче, кои точно доказателства е кредитирал. В решението си, съдът е посочил представянето от ответника на дневник по чл. 77, ал. 1 ППЗИНЗС от № 3136/14.07.2017 г. до № 3895/25.08.2017 г., в който били отбелязани датите на предаване на документи, адресирани до ищеца, без да коментира съдържанието му и какво се установява от записите в него. Ефективното упражняване на правото на защита на страните по делото, зависи и от точното определяне на предмета на делото, от индивидуализацията му по начин, че за страните по него да е ясно, какво се твърди и какво се оспорва. Във връзка с това, съдът е следвало да изиска от ищеца известна конкретизация на неговото твърдение – кои негови писма, жалби и молби /чрез месеца на подаването им, адресата им, предмета им/ през процесния период, не са "пускани". Едва след това, съдът е следвало да провери дали те са заведени в регистъра или не и да изиска информация от ответника за последващото им администриране. Твърдението на процесуалния представител на ищеца в проведеното съдебно заседание на 20.03.2018 г. е, че не всички молби от ищеца са завеждани в регистъра, а на част от тях са давани номера или бележки, в които били записани цифри. Съдът не е обсъдил това твърдение и не е дал указания за представяне на доказателства във връзка с него. В съдебно заседание, проведено на 06.02.2018 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че не е изпращана кореспонденцията на доверителя й. Съдът е следвало да изиска конкретизация на това твърдение относно кои точно молби или жалби на ищеца се отнася то, след което да провери верността му като преди това изиска информация от ответника по този въпрос. Едва след изясняване на всички тези релевантни обстоятелства, съдът е следвало да формира извода си, бил ли е ограничаван ищеца през процесния период в кореспонденцията му, над допустимото с оглед положението му на обвиняем и задържан или не, и ако да законосъобразно и пропорционално ли е било това. Съдът не е изискал справка от ответника за времето през което ищецът е бил настанен в спално помещение № 12, поради което необосновано е преценил, че ищецът е бил в това помещение по време на целия исков период. Съдът не е обсъдил и информацията в справката, изготвена от началника на затвора ( лист 94 от делото), а именно, че на ищеца е предложено изместване за осъществяване на ремонт на сп. п. № 12, а същият бил заявил, че при настаняване в ново сп. п. ще причини същите щети. Тази информация е от значение за спора и тя е следвало да бъде съобразена, проверена и обсъдена от съда с оглед възможността ответника да бъде освободен от отговорност при наличие на някоя от хипотезите на чл. 5 ЗОДОВ. Съдът неправилно е обосновал извода си, че здравословното състояние на ищеца го е затруднявало да използва тоалетната в килията със свидетелските показания. Относимо доказателствено средство за здравословното състояние на ищеца през процесния период и евентуалните ограничения, които то му налага е заключение на съдебно-медицинска експертиза, каквато е поискана от ищеца, но неправилно не е допусната от съда. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила, посочени по-горе са съществени, тъй като са попречили на съда да установи и вземе предвид обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора. Във връзка с така установеното касационно основание обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, при което съдът съобрази мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд