Решение № 14241 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2016 г.

Решение № 14241 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. К. срещу решение № 178 от 03.08.2016 г. по адм. дело № 210/2016 г. на Административен съд К., с което е отменено Решение № 1040-09-17/25.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него Разпореждане № 092-00-200-3/11.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. К., с което е оставена без уважение жалбата на Е. Х. Б., ЕГН **********, от гр. Д., преписката е върната на органа по осигуряването за безработица за ново разглеждане с указание за отпускане на парично обезщетение за безработица, като се съобрази с указанията, съдържащи се в решението на съда, и са присъдени разноски. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за отпускане парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, тъй като липсва вписване на прекратяването на договора за управление и контрол на управителя Е. Б., считано от 01.01.2016 г. в Търговския регистър. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. О. Е. Б., чрез пълномощника си адвокат Ю. С. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че вписването в Търговския регистър не е правопораждащ факт на действието на договора за възлагане на управление, съответно за прекратяването му. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд К. е отменил Решение № 1040-09-17/25.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него Разпореждане № 092-00-200-3/11.04.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. К., с което е оставена без уважение жалбата на Е. Х. Б., ЕГН **********, от гр. Д., върнал е преписката на органа по осигуряването за безработица за ново разглеждане с указание за отпускане на парично обезщетение за безработица, като се съобрази с указанията, съдържащи се в решението на съда, и е присъдил разноски. За да постанови решението си административният съд е приел, че клаузите на договора за управление водят до извода за съществуването на осигурително правоотношение, след прекратяването на което е възникнало правото по чл. 54а от КСО, тъй като са налице и останалите материалноправни предпоставки за възникването му. Вписването на името на управителя в Търговския регистър не е правопораждащ факт на действието на договора за възлагане на управление, съответно за прекратяването му. Решението е правилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 092-00-200/11.02.2016 г. Е. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. С Разпореждане № 092-00-200-1/25.02.2016 г. производството по отпускане на паричното обезщетение е било спряно до уточняване вида на осигуряването на молителя. С Разпореждане № 092-00-200-2/28.03.2016 г. производството е възобновено, поради приключило производство по уточняване вида на осигуряване на Б. С разпореждане № 092-00-200-3/11.04.2016 г. и на основание чл. 54ж ал. 1 и във вр. с чл. 54а ал. 1 от КСО ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, тъй като прекратяване на осигуряването на управител на дружество е налице след отписване на същия от Търговския регистър. Разпореждането е било обжалвано по административен ред с подадена жалба вх. № 1012-09-8/26.04.2016 г. пред Директора на РУСО гр. К. и е потвърдено от него с оспореното Решение № 1040-09-17/25.05.2016 г. При тази фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че Е. Б., в качеството си на Управител на "Е." ЕООД, гр. Д. попада сред лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и отговаря на условията по чл. 54а от КСО за отпускане на обезщетението за безработица. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в редакцията на текста /ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. От приложения по делото договор за управление се налага извод за съществуването на осигурително правоотношение, след прекратяването на което възниква правото по чл. 54а от КСО. В случая са налице и останалите материалноправни предпоставки за възникването му. Разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването, съответно заличаването на управителя на дружеството, съгласно чл. 140, ал. 4 от Търговския закон е спрямо трети за дружеството лица. Решенията на Общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управителя, във вътрешните отношения между ОС и неговите съдружници пораждат незабавно действие. Вписването на името на управителя в Търговския регистър не е правопораждащ факт на действието на договора за възлагане на управление, съответно за прекратяването му. Неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания, че "изгубването на качеството на управител се удостоверява с вписване в Търговския регистър". Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър, вписването в регистъра има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична законова норма. Вписването на договора за управление в Търговския регистър няма конститутивен ефект за съществуването на самия договор, респективно за осигуряване на управителя по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Предпоставка за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е лицето да е сключило с осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,