Решение № 462 от 4.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2011 г.

Решение № 462 от 4.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. "В. к к на ч з с - М. и" [населено място] чрез пълномощник адв. Н. Р. от АК-Пловдив против решение № 1188 от 4.08.11 г. по в. гр. дело № 607/11 г. на Окръжен съд - Пловдив. С него е отменено решението по гр. дело № 9589/09 г. на Районен съд -Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено съставянето на неистински документ - договор за кредит № 148/1.06.1998 г., сключен между К. "В. с з к а на ч с "М. и"- [населено място] /сега В. к кна ч с"М. -и"/и Х. Г. И., от И. Б. И., подписал договора вместо И. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Ответникът по касация П. Н. Г. чрез пълномощник адв. И. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници Х. Г. И. и И. Б. И. считат, че жалбата е основателна. С определение № 745 от 21.06.12 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери допустимостта и правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело № 188/2000 г. на ПРС, 3-ти гр. състав. Счел е, че претенцията е допустима с оглед прекратяване на производството по дознание № 100/06 г. на 2-ро РПУ -МВР [населено място], водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 315 вр. чл. 309, ал. 1 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. По същество е приел, че ответникът И. И. е подписал договор за кредит № 148/1.06.98 г., сключен между К. "В. с з к на ч с"М. и"- [населено място] /сега В. к к на ч с"М. -и"/ и Х. Г. И., вместо последната-негова съпруга. Освен това е употребил документа, като го е представил в кооперацията, за да докаже съществуването на правоотношение между нея и Х. И. по договор за кредит в размер на 3 млн. стари лв, и дори е получил сумата. Според съда с тези си действия ответникът е осъществил състава на предвидено в НК престъпление - чл. 309, ал. 1 НК, поради което е уважил предявения от П. Н. Г. /поръчител по договора/ установителен иск. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение е допустим предвид прекратяването на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 315 вр. с чл. 309, ал. 1 НК. Този извод е в съответствие с Тълкувателно решение № 5 по тълк. дело № 5/12 г. на ОСГТК. В него е прието, че в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ или така наречената "материална подправка" - това е подправка на официален документ по чл. 308 НК, който визира съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл. 309 НК, предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и съответно въззивното решение е процесуално недопустимо. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Когато се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението - както обективните, така и субективните - знанието на определени факти от претендирания деец. В случая правилно въззивният съд е приел, че договорът за кредит № 148 от 1.06.98 г. е неистински /неавтентичен/ документ, тъй като не е подписан от кредитополучателя Х. И., а действителния автор на подписа е нейния съпруг - И. И.. Престъплението по чл. 309 НК е завършено, когато документът е употребен. Употребата е налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице. Въззивният съд, като е кредитирал свидетелските показания на св. Д. Г. и Р. И., също правилно е приел, че И. е употребил процесния документ пред кооперацията, за да обоснове получаването на сумата по договора за кредит. Обстоятелството, че договорът не е подписан от заемодателя не може да наложи други изводи, тъй като е ирелевантно за осъществяване на състава по чл. 309, ал. 1 НК -неистинност на писменото изявление и използването на документа, в който е материализирано. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация П. Г. следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.