Решение № 2453 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2011 г.

Решение № 2453 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пашанко Петров Димитров от гр. Свищов, подадена чрез упълномощен адв. Пл. Червенков, против решение № 356 от 20.09.2011 г., постановено от Административен съд - Велико Търново, Втори състав, по адм. д. № 267/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е взел предвид факта, че имотът от 1963 г. е собственост на сестрата на майка му. Касаторът твърди, че поддържа и стопанисва имота, редовно го посещава и отглежда плодове и зеленчуци и често нощува в построената сграда. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да реши спора по същество със законните последици. Ответникът - областният управител на област с административен център Велико Търново оспорва касационната жалба с писмен отговор и с писмено становище, с които пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, както и за оставяне в сила обжалваното съдебно решене. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За процесния имот не е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост, защото касаторът не е подавал заявление за придобиване на право на собственост върху процесния имот в срока по § 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 356 от 20.09.2011 г. е отхвърлено оспорването, извършено с жалба на Пашанко Петров Димитров от гр. Свищов срещу заповед № СА - 02 - 11 - 2/08.02.2011 г. на областен управител на област Велико Търново и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноските по делото. За да достигне до този резултат, Административният съд - Велико Търново е приел, че атакуваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и жалбоподателят законосъобразно не е отразен като собственик в регистъра към ПНИ, защото не е измежду лицата, включени в категориите, които се вписват като собственици в ПНИ. От тук е извел заключение, че жалбоподателят няма право да бъде отразен като собственик на спорния имот № 417.20. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на приложимия материален закон - ЗСПЗЗ. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е бивш собственик с възстановено право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. В мотивите на атакуваното решение правилно е установено, че Пашанко Петров Димитров не е ползвател с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост. По делото няма спор между страните, че жалбоподателят не е подал заявление за придобиване на право на собственост върху процесния имот в срока по § 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, не е извършвана експертна оценка на земята и не е заплащана нейната стойност. С оглед на нереализирането на правата на ползвателя да ги преобразува в право на собственост, имотът законосъобразно е вписан в регистъра към ПНИ като стопанисван от общината, а не от жалбоподателя. Твърдението, развито пред първата инстанция и в настоящото производство, е че касаторът е собственик на процесния имот по силата на констативен нотариален акт № 149/05.04.1991 г., том II, нот дело № 577/1991, според който Пашанко Петров Димитров е придобил чрез наследяване по завещание от баба си Маринка Матеева лозе с овощна градина в държавно място, предоставено за ползване от Общински народен съвет - Свищов. Доколкото по делото не са представени доказателства, че праводателят е трансформирал правото си на ползване в право на собственост върху земеделската земя, жалбоподателят също няма как да придобие права в по- голям обем от своя праводател. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в нотариалния акт, на който се позовава касаторът е вписано изрично, че се касае за държавно място и Пашанко Петров Димитров е признат за собственик на трайните насаждения в държавното място. Следователно с цитирания констативен нотариален акт касационният жалбоподател не е придобил собственост върху земеделската земя, поради което същият не се легитимира като собственик, имащ право да се впише в ПНИ. Относно твърденията на касатора, че поддържа и стопанисва имота, редовно го посещава и отглежда плодове и зеленчуци и често нощува в построената сграда, първоинстанционният съд правилно е преценил, че не обосновават придобиване право на собственост върху земеделския имот, предвид забраната за придобиване по давност на имоти, които са държавна и общинска собственост, визирана в императивната норма на чл. 86 от Закона за собствеността. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение