Решение № 11739 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. К., чрез адв.Гуцина, срещу решение 14915 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело 8027/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заявителката Т. В. Д., по искане на която е издадена заповед 18-5459/17.05.2024 г. на началника на СГКК гр. София за нанасяне в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на сграда с идентификатор 68134.512.352.3, не се легитимира като собственик на постройката. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена посочената заповед в частта, с която се одобрява нанасянето на процесната сграда. Претендира присъждане на направените разноски за държавни такси, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касаторът И. Н. К., чрез адв.Гуцина, поддържа касационната жалба. Ответникът - началникът СГКК София, не депозира становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Ответниците - Т. В. Д. и Ц. В. В. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът Т. В. Д. се явява лично, а ответникът Ц. В. В. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Н. К. срещу заповед 18-5459/17.05.2024 г. на началника на СГКК гр. София в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), изразяващо се в нанасяне на сграда с идентификатор 68134.512.352.3 съгласно представен проект за изменение и скица-проект 15-522003/22.05.2024 г. Административното производство започва по заявление, с което се искат две изменение на КККР - първото, изразяващо се в коригиране на границите на сграда с идентификатор 68134.512.352.1, като същата се разделя и се нанасят две отделни сгради с проектни идентификатори 68134.512.352.1 и 68134.512.352.2, и второто, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР, представляващ сграда с проектен идентификатор 68134.512.352.3. С процесната заповед административният орган отказва нанасянете на сгради с проектни идентификатори 68134.512.352.1 и 68134.512.352.2, като констатира, че няма данни за съществуване на две отделни сгради. Тази част на заповедта не е оспорена пред Административен съд София- град и остава извън предмета на делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й. Не установява съществени нарушения на процедурата, които биха довели до различен правен резултат, и счита акта в оспорената му част за законосъобразен. Прави извод, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.53а, т. 3 от ЗКИР, предвид това, че в кадастъра не е отразен обект, който е съществувал преди и при издаване на заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КККР за територията на имота, в който постройката е изградена. Счита за неоснователни възраженията за липса на годна легитимация за собственост на заявителката на изменението - Т. В. Д.. Приема, че представеният от нея съдебен протокол от 12.02.1988 г. по гр.д. 2108/1987 г. по описа на Коларовски районен съд доказва, че тя е собственик на поделената част от имота, включително на лятна кухня от 22 кв.м., която съдът отъждествява с нанасяната постройка. При тези изводи съдът отхвърля жалбата срещу заповедта, в частта, с която в КККР се нанася сграда с идентификатор 68134.512.352.3. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно и допустимо. В частта, в която е отхвърлено оспорването на И. Н. К. срещу заповед 18-5459/17.05.2024 г. на началника на СГКК, в частта, с която се извършва изменение в КККР на гр. София, изразяващо се в нанасяне на сграда с идентификатор 68134..512.352.3, е правилно като резултат, макар и настоящият състав да не споделя напълно всички мотиви на първоинстанционния съд. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че разглежданото производство за изменение на КККР е такова по чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.53а, т. 3 от ЗКИР. Всяка от тези норми предвижда отделно правно основание за изменение на КККР, приложението на което зависи от момента на настъпване на промяната на кадастралните данни. В случаите по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР непълнотата или грешката в КККР, чието отстраняване се цели с изменението, следва да съществува към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия. Точно обратното - нанасянето на нова сграда по чл.53а, т. 3 от ЗКИР предполага, че сградата е възникнала след този момент. Двете основания обуславят и различна процедура за изменение на КККР, а именно - непълнотата или грешката се допълва или поправя съгласно чл. 54 от ЗКИР със заповед на началника на СГКК, докато нанасянето на нова сграда по чл. 53а, т. 3от ЗКИР се извършва без издаването на такава заповед. В конкретния случай в обяснителната записка, приложена към заявлението до СГКК, е посочено, че изменението е такова по чл.53а, т. 3 от ЗКИР. Това основание е възпроизведено и в мотивите на оспорения административен акт. Въпреки това, в разпоредителната част на акта, отнасяща се до нанасянето на сграда с идентификатор 68134.512.352.3, административният орган правилно е посочил, че изменението се одобрява на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 54, ал. 1 и 4 от ЗКИР. Цялата административна процедура се развива според изискванията на чл. 51, ал. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗКИР и завършва с издаването на заповед за изменение по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. По делото е установено безспорно, че заявената за нанасяне сграда е съществувала преди одобряването на КККР със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Това се подкрепя и от установяванията на назначената по делото СТЕ, според която сградата е видимо на повече от 40 години. Правилно процедурата по процесното заявление за изменение на КККР започва и се развива като такава по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР при установяване на непълноти и грешки, тъй като именно тя е приложимо за нанасяне на обекти, които са съществували към момента на одобряване на КК за съответното населено място. В резултат на това не е нарушено правото на защита на засегнатите лица. Именно за процедура по този ред те са уведомявани в хода на административното производство. Предоставена е възможност за възражения, от която оспорващата се възползва. Погрешно посоченото правно основание в мотивите на заповедта не може да бъде основание за отмяна на процесния акт в случаите, в които от фактическите основания за издаване на заповедта и от доказателствата по административната преписка, може да се изведе точното правно основание, какъвто е и настоящият случай. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице валидно сезиране на административния орган със заявление за изменение на КККР чрез нанасяне на нов обект, който не е отразен в кадастъра. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът се поддържа в актуално състояние. След нейното приемане кадастралната карта се изменя и допълва, така че да отразява актуалното състояние на имотите, материализираните им граници и построените в тях обособени строежи. Процесната постройка представлява годен обект на кадастъра по чл. 23, т. 2 от ЗКИР, като отговаря на дефиницията за сграда или постройка по § 1, т. 1б от ДР от ЗКИР. Становището на вещото лице по назначената по делото СТЕ потвърждава, че сградата, предмет на оспорената част от заповедта, съществува и към момента не е нанесена в КККР. Също според установяванията на СТЕ на мястото, на което се нанася сграда с идентификатор 68134.512.352.3 с площ от 22 кв.м., е съществувала сграда с графична площ от 31 кв.м., отбелязана като ПЖ (паянтово жилище), която е била нанесена в кадастралната карта като свързана с основната жилищна сграда в имота, но по-късно е била заличена при изменение на КККР през 2018 г., инициирано от жалбоподателката. Съгласно пар. 1, т. 16 ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В конкретния случай непълнотата и грешката са реално съществуващи и са възникнали със заличаването в кадастралната карта на съществуващата сграда. Новото й нанасяне е в изпълнение на изискването кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват действителното положение, актуално към момента. Предвид изложеното отразеното в заповедта правно основание за изменение е и реалното такова отстраняване на непълнота или грешка. Пречка за нанасянето на сградата би било спор за материално право, какъвто в случая не е налице.. Касаторът не твърди и не ангажира доказателства, че той е собственик на процесната сграда. Съответно, не е било налице основание да се откаже одобряването на изменение на КККР на основание чл. 54, ал. 2 от ЗККИР. Неоснователно е възражението на касатора, повдигнато в съдебно заседание в настоящата инстанция, че с оспорената заповед се узаконява постройка, която няма документи за собственост, нито каквито и да е строителни книжа. Заключението на вещото лице по назначената СТЕ потвърждава, че сградата не е включена в представените по делото архитектурни проекти за пристройки към основната жилищна сграда в имота. Въпреки това, за нуждите на кадастъра е ирелевантно дали сграда, годен обект на кадастъра, е законен или незаконен строеж, тъй като кадастралната карта отразява фактическото състояние на място. Ако сградата е незаконен строеж, то това би се отразило единствено на нанасянето на данни в кадастралния регистър с оглед липсата на документ за собственост. Решението в частта, в която е отхвърлено оспорването на И. Н. К. срещу заповед 18-5459/17.05.2024 г. на началника на СГКК, в частта, с която извършва изменение в КККР на гр. София, изразяващо се в нанасяне на Т. В. Д. и Ц. В. В. като собственици на сграда с идентификатор 68134.512.352.3, е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че посочените в заповедта като собственици на нанасяната сграда Т. В. Д. и Ц. В. В. доказват правото си на собственост върху нея със съдебен протокол от 12.02.1988 г. по гр.дело 2108/1987 г. по описа на Коларовски районен съд. Според заключението на вещото лице не е напълно безспорно дали нанасяната сграда представлява именно лятната кухня с площ от 22 кв.м., описана в протокола. По делото не са представени други категорични доказателства за собствеността върху сградата. По тази причина, настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за вписване в кадастралния регистър на собственици на постройката. В тази връзка възражението на касатора, че в процедурата по изменение на КККР е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР, която норма изисква заявлението на изменение да е подадено от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от административен орган, настоящият състав приема, че заявителката е легитимирана да подаде такова заявление в качеството си на собственик на идеални части от поземления имот, в който е изградена процесната постройка. Отделен е въпросът, че изменение в кадастралната карта може да бъде извършено и по служебен почин въз основа на постъпила в службата информация, независимо от това дали заявителят е легитимирано лице по смисъла на посочената правна норма, тъй като изменението в кадастралната карта цели да отрази положението на сградите в състоянието, в което действително са изградени и съществуват. Предвид частичното уважаване на касационната жалба и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на касатора, на И. Н. К. следва да се присъдят направените по делото разноски в половин размер, както следва: 605 лева за първата инстанция (1/2 от 1210 лева, от които 10 лева - внесена държавна такса, 450 лева - депозит за вещо лице и 750 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г.) и 410 лева за касационната инстанция (1/2 от 820, от които 70 лева - внесена държавна такса за настоящото поизводство и 750 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2025 г.) или общо в размер на 1015 лева, които СГКК - София следва да бъде осъдена да му заплати. Направеното от процесуалния представител на органа възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в първоинстанционното производство е неоснователно предвид уговорения размер на възнаграждението, който е значително под минималния предвиден за този вид дела. Съответно, с оглед частичното уважаване на касационната жалба, присъдените в обжалваното решение в полза на СГКК София, разноски в размер на 100 /сто/ лева, следва да бъда намалени до сумата от 50 /петдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,