Решение № 1259 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2019 г.

Решение № 1259 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Р. Тенев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Йончева от АК - Плевен за отмяна, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Решение № 7807 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1790/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 300 от 02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора, включително и в частта за разноските, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Р. Тенев срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково и Р. Тенев е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 300 лева. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а именно Определение № 124 от 09.07.2014 г. на АС – Стара Загора, постановено по адм. дело № 80/2014 г. по описа на съда, потвърдено с Определение № 10949 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11039/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на ДФЗ – Хасково в писмени бележки мотивира подробно становище за недопустимост, алтернативно – неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна, като подадено в срок и от надлежна страна, за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато: чл. 239, т. 4) между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай не е осъществена посочената хипотеза на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Атакуваното с настоящото искане решение е постановено в производство, образувано по касационна жалба на Директора на ОД на ДФЗ гр. Хасково, против Решение № 300 от 02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, с който е установено публично държавно вземане, представляващо подлежащо на връщане получено първо плащане по договор по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 -2013 г. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 300 от 02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Р. Тенев срещу АУПДВ № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково. Следователно, предметът на адм. дело № 1790/2019 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд е законосъобразността на съдебно решение, с което е отменен административен акт – АУПДВ, с който е установено наличие на публично държавно вземане, представляващо получено първо плащане по договор по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г. С противопоставеното Определение № 124 от 09.07.2014 г., постановено по адм. дело № 80/2014 г. от АС – Стара Загора (потвърдено с Определение № 10949 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11039/2014 г. от тричленен състав на ВАС) е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Р. Тенев срещу Уведомително писмо за отхвърляне на плащания изх. № 01-260-6500/269 от 21.12.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ Хасково и е прекратено производството по адм. дело № 80/2014 г. по описа на същия съд. Следователно, предмет на противопоставеното Определение № 10949 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11039/2014 г. от тричленен състав на ВАС е законосъобразността на Определение № 124 от 09.07.2014 г., с което е преградено по-нататъшното развитие на процеса по оспорване на уведомително писмо. След като с акта на съда е прекратено производството по делото, то спорът между страните не е решен по същество със сила на пресъдено нещо. Срещу влязлото в сила прекратително Определение № 10949 от 17.09.2014 г. постановено по адм. дело № 11039/2014 г. по описа на Върховен административен съд и на оставеното в сила с него Определение № 124 от 09.07.2014 г. постановено по адм. дело № 80/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора Р. Тенев е подал искане за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК, което е отхвърлено, като неоснователно с Решение № 12354 от 15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9590/2016 г. петчленният състав на ВАС, Първа колегия. Съгласно чл. 237, ал. 3 АПК (изм. и доп. – ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.): "Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна". Очевидна е липсата на обективно сходство между делата, тъй като не съществуват две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Следователно, съдебното решение, чиято отмяна се иска не е обективно тъждествено с Определение № 124 от 09.07.2014 г. на АС – Стара Загора, постановено по адм. дело № 80/2014 г. по описа на съда, потвърдено с Определение № 10949 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11039/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,